Дойде и вторият тур на президентските избори 2006-а. Утре е денят за размисъл, а вдругиден е гласуването. И още преди да си легнем за нощта в неделя, ще знаем кой ще "олицетворява" нацията и ще е държавен глава на "всички българи" през идващите пет години. Но сега, след като вече сме в края, до какви разсъждения навежда картината от първото гласуване? Не само за крайния резултат, но и което е не по-малко важно, за получилото се подреждане на кандидатите.

За мен е ясно, че Георги Първанов ще бъде президент на републиката чак до средата на януари 2012. Още отпреди една година наблюдавам как той разгръщаше кампанията си и получените вечерта на 22 т. м. проценти само потвърдиха очакванията ми. И си мисля, че ако е имало съмняващи се в крайния успех на г-н Първанов, то фактът, че на второто място след първия тур се оказа квазинационалистът Волен Сидеров, би следвало да ги е отрезвило напълно.

Ако до Първанов беше се наредил кандидат на единна десница,
победата на левицата никак нямаше да е така очевидна и сигурна. Тогава

при второто гласуване десницата щеше да обере голям, може би решаващ, процент от гласовете

на всички демократично настроени българи. Тогава със сигурност щяха да идат до урните повечето от т.нар. разочаровани седесари. А и не само седесари.

Появата на Сидеров на второто място обаче окончателно и безапелационно подари победата на Първанов. Нищо друго не можеше с такава категоричност да предреши крайния резултат. Дори човек, склонен към прекомерна подозрителност, би помислил, че точно такава е била стратегията на досегашния президент - първо да качи на сцената елемент като Сидеров, а после да се възползва от отблъскващото му въздействие върху огромното мнозинство гласоподаватели.

Тъй че последният и нокаутиращ удар върху десницата бе второто място за Сидеров и третото и четвъртото за Беронов и Марков.

Но какво се случва в държавата 17 години след падането на Берлинската стена
за да е изобщо възможно опортюнист, популист и демагог като Сидеров да стигне до втори тур на едни президентски избори? Като оставям настрана естествено

версията за подобен "заговор"

в щаба на досегашния президент, случва се това, че катастрофално изложиха на всенароден показ некадърността си онези политически среди, на които лично аз и още хиляди такива като мен симпатизирахме и залагахме да направят невъзможен достъпа до властта на децата и внуците на безродното поколение, което на 9 септември 1944 загроби България в империалистическата орбита на СССР. Защото именно това поколение върна развитието на нацията ни с десетилетия назад.

Думата, която използвам - некадърност, - не е пресилена. Нима не е вярно, че в периода на историческия "преход" точно уж демократите се оказаха във всяко отношение на стъпала по-долу от наследниците на комунистическата номенклатура. Те, децата и внуците на деветосептемврийското поколение, излязоха по-умни, по-комбинативни, по-гъвкави, по-далновидни, по-прагматични и по-демократи от децата и внуците на едновремешните жертви.

Тъжно и болезнено, ала е вярно

Който държи на истината, не може да не го признае, стига да е достатъчно културен, за да се издигне над пристрастията си. Нужно ли е да си служа с примери? Мисля, че няма смисъл.

В нощта след първия тур на пресконференциите и в телевизионните и радиостудия един въпрос упорито се носеше от залата към политиците: коя е според вас причината за катастрофалния провал на десницата. Според мен причината не е една, а са цял куп. Народът казва, че каквото посееш, това ще жънеш. Което значи, че Съюзът на демократичните сили грижовно започна да подготвя случващото се сега още от момента, в който ерудираните му лидери започнаха да го белят като зелка. Говоря за СДС, защото само той (и никой друг "вдясно") винаги е бил алтернативата на БСП.

Тъй че думата десница е ала-бала. И всичките днешни физиономии, едни по-мургави, други по-светли, са излетели от орбитата на СДС електрони - излетели не заради доброто на партията и държавата си, а за да могат на воля да гъделичкат егото и глупостта си. Мислейки вероятно, че "електоратът" им блее, че не вижда и не разбира, че както в доброто старо време ще гласува за тях, каквото и да става. Е, да, ама не! Образованият, знаещ, можещ и предан на "синята идея" българин не е овца. Как са си въобразили, че той няма да разгадае мотивите на отлюспващите и отлюспващите се?

Че става дума за лични амбиции, ревност, завист, а и алчност!

Тоест в къщата на СДС вървяха разрушителни процеси, движени с чисто болшевишка страст, докато в къщата на БСП всичко ставащо не излизаше навън. СДС прати на "Дондуков" 2 двама президенти и оплю и двамата. Оказа се, че в плюенето кариеристите там нямат равни. Оттук тръгна ерозията в общественото доверие към т.нар. десница. Процес, който просто нямаше как да не гнояса като цирей. Особено след появата на Костовото отроче "Демократи за силна България" едновремешната магия СДС главоломно се понесе към сегашния си крах.

А в същото това време младото поколение в БСП усърдно се учеше в крачка. Умните им глави като Луканов и Дойнов още от средата на 80-те години на миналия век бяха подготвили новия им път. И те го минаха - с препъвания и даже падане, но интелигентно. Тези президентски избори доказаха, че успяха да стигнат целта си.

В края на 2006 и два месеца преди европейското ни пълноправно членство триумфът им е пълен.