26-10-2006

26 октомври 2006

Над Русия се спуска мрак

Карл Гершман, президент на Националния фонд за демокрация

The Washington Post, 21 октомври 2006

Нищо от онова, което се случи след поръчковото убийство на руската журналистка Анна Политковска на 7 октомври не опроверга подозренията, че този гнусен акт е бил организиран от хора, свързани с Кремъл и ненавиждащи нейната непреклонност в отразяването на жестоката война в Чечения. Ако не беше достатъчно това, че Путин студено определи Политковска като “абсолютно незначителен” писател, чиято работа въпреки това е била вредна за руската репутация, то всички действия на руските власти след убийството показват зловеща ескалация на атаките срещу правозащитници и критици на руската политика в Чечения.

Току що публикуван доклад на Human Rights First посочва някои от тези действия: заплахите с убийство на Лидия Юсупова, която беше номинирана за Нобелова награда за своята работа в защита на човешките права в Чечения; разпространените от държавната телевизия твърдения за връзки на Тимур Алиев, редактор на вестник “Чеченско общество”, с наскоро убития терорист Шамил Басаев, в резултат на което животът на Алиев е изложен на опасност; жестокото разгонване на мирен митинг в памет на Политковска в Назран, Ингушетия; разследването и заплахите за забрана на неправителствената организация “Машр” от Назран, която подкрепя близките на “изчезнали” по време на конфликта. 

Освен това миналата седмица съдът в Нижни Новгород забрани Обществото за руско-чеченска дружба, основната руска неправителствена организация, която огласява нарушенията на човешките права в Чечения. Тази организация, отдавна атакувана от руските власти, сега беше обвинена, че в нарушение на новия закон, прицелен в неправителствените организации, не е освободила своя директор Станислав Дмитриевски, който беше осъден през февруари миналата година за “разпалване на етническа омраза”. Според закона организацията е длъжна да осъди неговата “екстремистка дейност”, в противен случай също ще бъде определена за “екстремистка” и ще бъде забранена.

Обвинението в екстремизъм срещу Дмитриевски беше повдигнато заради публикуването на две статии на чеченски лидери през 2004 във вестника на Обществото за руско-чеченска дружба. Едната от тях призовава Европейския парламент да търси отговорност от Русия за геноцид в Чечения. Автор на тази статия беше Аслан Масхадов, който беше избран за президент на Чечения през 1997 след завършването на първата чеченска война.

В един от своите репортажи от Чечения Политковска пише за Масхадов като за лидер на чеченските “западници”, имайки предвид чеченците, които “гледат с надежда към Европа” и се стремят едновременно да въведат европейски закони в своето общество и да разрешат своя конфликт с Русия с помощта на Съвета на Европа и другите западни институции. Тя разграничаваше Масхадов от Басаев, лидер на онези, които се ориентираха “на Изток” и основен привърженик в Чечения на войнстващия ислямизъм.

Басаев беше отговорен за взимането на заложници в училището в Беслан през 2004 и в московския театър две години по-рано. Действия, които накараха Масхадов да заяви, че той трябва да бъде изправен пред международен трибунал.

Масхадов обяви в началото на миналата година едностранно примирие – акт, който беше игнориран от международната общност, а беше приветстван само от малката група на руските правозащитници. Отговорът на руското правителство беше убийството на Масхадов на 8 март 2005, докато примирието все още продължаваше, унищожавайки по този начин дори теоретичната възможност да приключи конфликта чрез преговори.

Третирайки чеченците като терористи и войнстващи ислямисти и подтискайки всяка критика към своята политика, руските власти подпомагат случването на това, от което се страхуват най-много: разпространяването на радикалния ислямизъм в седемте републики в Северен Кавказ. Трезвите глави сред руските лидери са наясно с тази опасност, както се вижда от два доклада на Дмитрий Козак, пълномощен представител на Путин в Южния федерален окръг. Докладите свързват разпространението на ислямския екстремизъм с корупцията и безнаказаността на държавните чиновници, масовата престъпност и невероятно високото - дори по руските стандарти - ниво на бедност и безработица.

Най-тревожна за властите е опасността радикализацията на мюсюлманското население да се прехвърли от Северен Кавказ в Поволжието – мюсюлманските републики Татарстан и Башкортостан, предизвиквайки вече във вътрешността на Русия растяща поляризация между радикалния ислямизъм и набиращия сила руски национализъм. Руските тревоги се подхранват не само от разрастващата се война в Кавказ, но и от намаляването на руското население, чиято раждаемост е много по-ниска от тази на руските мюсюлмани. Тези обстоятелства само ще повишават привлекателността на руския фашизъм, който изглежда реалистичен за бъдещето на Русия.

В този контекст идеята на руските власти да атакуват либералните журналисти и правозащитници като врагове, които трябва да бъдат накарани да замълчат, трябва да най-силно да тревожи Съединените щати и Европа, които изглежда все още приемат Русия като отговорен партньор. С убийството на Анна Политковска угасна светлината, а с растящия натиск върху дисидентите, който припомня съветските времена, тъмнината отново се спуска над Русия. Политковска пишеше за Чечения като за “малък ъгъл от ада”  и даде живота си, за да разкаже за злодеянията, извършвани там. Въпреки растящите репресии, в Русия все още има хора, които се опитват да предотвратят задаващата се катастрофа. Не бива да мислим, че не можем с нищо да им помогнем.