|
Не ни пуснаха в интернет. “Гласувай умно” – егати призива! Не е шик. Някакси не е соц. Що ли се уплашиха пък баш навръх изборите от способността и правото на хората да мислят? Нали са много корназ! +
Егати!
Две трети от гласувалите днес българи, които бяха само една трета от имащите право на глас, си харесаха за държавен глава учредителя на националистическия ОКЗНИ в Кърджали в самото начало на прехода (когато комунистите продължаваха по инерция да мразят турците), приятеля на Слободан Милошевич (дето му пишеше интимни писма по социнтернационалитически до неодавна), екссоциалния президент, екслидера на БСП, екскомуниста, ексГоце...
Нали се сещате? Другарят Първанов.
Стотици хиляди високо платени ченгета, сега наричани “политици, бизнесмени, синдикалисти, мутри, квартални надзиратели, доносници” и прочие, ни обясняват, че сме тъпаци. В общия случай са прави, такава е статистиката – умните и почтените никога и в никое общество не са били повече от няколко процента.
Приблизително колкото сме.
Заради което ни хласнаха и сайта, в който даваме трибуна на свободното гражданско слово. Да го духат! Кво, ще ни бият или ще ни стрелят? Майната им, готови сме и за двете.
За наше съжаление сме по-малко от десет процента, май (?!).
Колкото точно им е удобно да сме.
За да яхнат изтерзаното наивно мнозинство.
Стотици хиляди в Българияя са седмо-осмо-девето поколение наследници на онези десетки хиляди документално доказини платени агенти на азиатския департамент във външното министерство на Русия допреди век и половина-два, които са били активни антистамболовисти, иначе – антибългари. И бай Захарий (Стоянов) публикувал имената им във факсимиле от докумнта. Издавал в Русе по него време вестника си “Независимост”. Не пропуснал тези фрагменти, където били подписите под сметките за получените хонорари от нашенските “патриотари”, дето им ги плащали руските императори.
Всичките – зор-заман, все освободители.
Хеле пък Александър ІІ.
Чиито внук Николай ІІ забранил продажбата на хора по мегданите около семейния си дворец – Ермитажа, насред Петербург - над три десетилетия, след като дедо му публикувал прословутия си манифест за отмяна на крепостното право. Щото по времето на “Цар Освободител” Александър ІІ крепостните продължили да си ги продават на тротоара насред чутовната му православна столица. И при сина му Александър ІІІ – тоже.
Егати държавата, егати православието, егати правото, егати императорите, егати освободителните манифести, егати освободителите!
И накрая, след като Стамболов и бай Захарий все пак спечелили изборите, ония – платените руски агенти, възложили на Дрън-Дрън убиеца, срещу съответното възнаграждение (що пък трябва да се помни името на Херострат?) да разсече главата на онзи, който предвождаше Априлското въстание. И да спретнат славянофилите “перитонит” на Захарий Стоянов в Париж, където той е бил като почти току-що избран председател на Народното събрание.
И оттам нататък
Всичко в тая част на Балканите продължава така, както започва текстът на бай Захарий в бележитата му книга “Чардафон Велики”:
”И тъй зле, и инак – олеле.”
Оригиналният текст още не е издаван на български език след 1940. Вътре има 30-40 страници, които не харесаха на шефовете във Военното издателство, което отби номера и публикува заглавието преди години със значителни съкращения.
Били антируски.
За какво ни разказва там бай Захарий?
Ами за това – абсолютно документално – как “братушките”, след като яли-пили за сметка на освободените, искали на чукат в подбалканските полета една попадия и попът им скочил. Това бай ви Захарий описва крайно цветисто – както само той умее и толкова честно, колкото е възможно в текст, подписан от него.
Попът им скочил с пушката.
И какво – следва десетилетия наред освобождение от освободителите.
Онова, от което се освобождаваме, мааму стара, без да се освобождаваме. Досега – всичките му аеци, газпроми, топенерджита, върволици от наемни убийци и обикновени близкоизточни терористи на квартира по вилите из Симеоново, Софийско – да речем - както и други подобни екстри в начина ни на живот.-
Всичките до една – коя по интернационалистическа и социалистическа. Да не е и направо грядущо комунистическа!
Всичкото туй се казва, приятели, кремълизъм. Ивангрозинизъм или путинизъм. Това – с публицистичен плам.
Според хладнокръвните изследователи - царизъм, комунизъм, социализъм, националсоциализъм, фашизъм, тоталитаризъм с десен уклон, с центристки или там некакъв лев - както реши висшето партийно ръководство - ела ме ритни отзад…
Многу са изобретателни в наименованията.
Ама в крайна сметка си е едно и също – кремълизъм.
И всичките тия сумати проценти от българските избиратели днес пожелаха пак да го живеем това нещо! Честито, Първанов!
Некакси доброволно пак ти приклекнаха. Не аз. Не приятелят ми. Не синът ми. А те – от трудовите и други колективи.
С демократичен избор.
Егати…
|
