|
Анна
Политковска дойде в “Новая газета” през лятото на 1999.
Точно за началото на тази проклета втора чеченска война.
Нейната първа работа беше
спасяването на най-беззащитните обитатели на интерната за
стари и душевно болни хора в Грозни. В края на есента на
1999 руските федерални войски обкръжиха Грозни. Обстрелваха
града с тежка артилерия, бомбардираха го със самолети.
Руското военно командване заяви, че Грозни е напуснат от
всички мирни жители и са останали само партизаните. Сто и
двамата нещастни обитатели на интерната не съществуваха за
нашите военни, пък и за партизаните. Гибелта им беше
сигурна, ако не от бомбите, то от глад и от студ. |
 |
Аня успя да
издейства от тогавашния руски вицепремиер Валентина Матвиенко
места за тези хора в старчески домове и в болници на територията
на субекти на Руската федерация.
А след
това с неописуема, просто бясна настойчивост се пребори старците
и болните да бъдат изведени от Грозни.
В края на декември
в разгара на боевете в Грозни нещастните хора бяха изведени от
Чечения и спасени. Много от тях и до днес са живи…
Научавайки
тези дни за убийството на Аня, някои от тях се обадиха. Бившият
обитател на Грозненския интернат, 67-годишният Мойсей Назаров,
един от спасените от Аня,
вече от няколко години живее в Израел. Неговата
скръб е безгранична.
Войникът, който
винаги първи тръгва в атака, не може да оцелее на война седем
години. През всички тези години Аня беше точно такъв войник.
За
първи път се опитаха да се разправят с нея през февруари 2001.
Жителите на чеченското село Хатуни помолиха Анна да спаси
техните близки, арестувани от спецотряд на 45-и полк. Допуснали
Анна на територията на тази военна част, където тя видяла ямите
за заложници. След което сама станала заложник. От 21 до 23
февруари офицерите от разузнаването и ФСБ издевателствали над
нея, разпитвали я. Накрая през нощта я извели на разстрел… Спаси
я това, че успяхме чрез чеченците да открием къде се намира и да
ангажираме отдела на Ястржембски, тогава помощник на руския
президент, и министър-председателя на Чечения Станислав Илясов,
който освободи Аня.
Чрез свои
източници научихме, че руските спецслужби са започнали лов за
Анна в Чечения.
Аня разобличи
офицери от милицията на Ханти Мансийск, които по време на
командировка в Чечения отвличали и убивали хора. Капитанът от
милицията Лапин и неговите колеги действали към Октябърското
управление на милицията в Грозни. Лапин, с псевдоним Кадет,
заплашваше Анна с убийство, но тя все пак доведе делото на този
престъпник с пагони до съд.
Анна се озова
първа в планинското село Дай, където отряд на ГРУ под
командването на капитан Улман разстреля и изгори група местни
учители. Разобличителната публикация на Анна за тези мерзавци
помогна бандата на Улман да бъде привлечена под наказателна
отговорност.
След което имаше
няколко опита от офицери от руските спецслужби да се разправят с
Анна. Няколко пъти в Чечения тя беше спасена от симпатизиращите
й руски военни и от чеченски милиционери. Веднъж, виждайки Анна
при нейното поредно посещение в Ханкала, генералът от ФСБ
Шабалкин възкликна: “Как така още не са ви убили!” (Този случай
ми разказа самата Аня.)
През октомври
2002, когато терористите завладяха Театралния център на Дубровка,
Аня убеди водача на бандитите да й разреши да донесе на
заложниците вода и плодови сокове. И неколкократно носи тежък
товар, подтискайки страха си. Това помогна за оцеляването на
много от заложниците.
На 1 септември
2004, когато терористите завзеха училище №1 в Беслан, Аня излетя
към мястото на трагедията. Тъй като летището в Беслан беше
затворено, Анна летеше към Ростов с авиокомпания “Карат”. По
време на полета се отказа от предлаганата храна и даже от чай. И
малко преди кацането помоли стюардесата за чаша вода.
След няколко
глътки Анна се почувства зле. Вече губейки съзнание, се свърза с
главния редактор на “Новая газета” Дмитрий Муратов. Разговорът
беше завършен от стюардесата вместо от загубилата съзнание Анна.
Благодарение
на помощта на наши приятели от спецслужбите и на лекарите от
ростовската болница Анна беше спасена. А резултатите от
анализите на отравянето при загадъчни обстоятелства изчезнаха.
Успяхме да научим,
че заедно с Анна в самолета са летели двама сътрудници на ФСБ,
по всяка вероятност изпълняващи поставената им от ръководството
задача.
През същата 2004
Анна беше заведена при Рамзан Кадиров в неговото леговище в село
Центорой. Кадиров просто издевателствал над Анна, заплашвал я.
Ако не знаехме къде се намира, Аня можеше и да не се върне.
Страх, чувство, че този човек и неговите бойци могат да направят
с нея всичко, каквото решат, и даже да я убият – за това Аня
разказа на колегите си, в това число и на мен, след завръщането
си от кадировското леговище.
А наскоро
получих информация от наш източник, че хора, близки на Рамзан
Кадиров, готвят разправа с журналисти на “Новая газета” и преди
всичко с Анна Политковска. Наложи се заради заплахи за убийство
спешно да спасяваме един от нашите кореспонденти, работещ в
Чечения, като го изпратим на Запад с помощта на фонда
«Защита
гласности».
Единствено Аня не успяхме да откъснем от нейната професионална
журналистическа работа по разобличаването на хората, които
извършват извънсъдебна разправа.
Анна Политковска
беше убита от онези, които се страхуваха от нейните разкрития и
знаеха, че е неподкупна и само куршум може да я спре.
- - - - - -
* Вячеслав Измайлов е военен анализатор
на "Новая газета"
Публикацията
подготви Борислав Скочев |
