Джо заговори:

– Искам да се срещнете с един човек.

– Да, Джо, разбира се, но нямаме много време.

– Ще отнеме само минута. Искам да ти покажа един от нашите общи гласоподаватели, нашия общ гласоподавател номер едно! – Джо се обърна настрана и махна на някого извън сцената, но понеже никой не се появи, той продължаваше да маха подканващо, сякаш примамваше прохождащо бебе. Накрая се появи една бледа старица, която отначало се държеше за завесата, а след това треперливо запристъпва напред.

Фил веднага се втурна да поздрави малката фигура и я издърпа напред.

– Дами и господа – каза Фил нервно и до свенливостта на старицата ясно пролича фалшивият му възторг, – щастливи сме за честта, която ни се оказва днес! И така, кого имаме честта да посрещнем?

До старата жена, облечена в проста рокля на черни и бели квадрати, Джо изглеждаше като карикатура. Бледото й лице беше почти безизразно, сивите й очи - съвсем избледнели. Бялата коса на старицата беше прибрана старателно зад ушите. Тя здраво стискаше малка черно-бяла чантичка, сякаш държеше най-ценното си съкровище.

Когато тя достигна Джо, той заговори плавно:

– Както знаеш, Фил, изборната активност на острова от години е в плачевно състояние, но това не е обезсърчило нашата гостенка, Феба**. Феба просто е гласоподавателят-рекордьор на Корумпо!

Фил ококори очи от удивление.

– О, аз знам за вас! Чувал съм толкова много за вас, госпожо. Това е царицата на всички гласоподаватели за всички времена, рекордният подавач на бюлетини, шампионът на островните мандати. Дами и господа, ние сме истински благословени от присъствието на Феба Саймън!

Тълпата отново отговори на водещия с щедри аплодисменти, макар че някои хора вече се изнизваха през задната врата. Други прикриваха прозявките си зад театралните програми.

- Феба – каза Фил Шоумена, – имам един въпрос, който, сигурен съм, всеки иска да зададе.

Той замълча за миг. Залата утихна. Като говореше отчетливо, за да може всеки да го чуе, каза:

– Защо гласуваш така редовно?

С вид на чиста невинност, Феба отговори с мек, приятен глас:

– Ами, сър, мое задължение е да гласувам, Съветът ми казва това. Те казват, че няма значение за кого гласувам, само да гласувам. Затова гласувам. Гласувала съм на всички избори, откакто за първи път получих право на гласуване преди петдесет години до днес.

– Ау! – възкликна Фил. – Петдесет години! Не е ли невероятно, приятели! – зрителите отново заръкопляскаха. – Но нека ти задам най-болезнения въпрос на гласоподавателите, Феба. Има една поговорка: “И по-малката злина все пак е злина.” Сега ми кажете истината, госпожо Саймън, гласувате ли, дори когато не харесвате никой от кандидатите?

– Винаги, сър. Едно време татко ми каза, че ако не гласувам, няма да имам право да се оплаквам от избраните политици. Аз гласувам, за да защитавам моето право да се оплаквам.

– Чуйте това, приятели! Сега ми кажете честно, госпожо Саймън, вярвате ли на обещанията на Джо?

– Разбира се, вярвам. Аз винаги вярвам. Ако не вярвах, защо ще гласувам за него?

– Знаете ли какво казват за вас учените? Те твърдят, че вие сте последният останал истински вярващ на Корумпо.

– Да, сър, чух за това. – Феба говореше така тихо, че едва се чуваше. – И на тях вярвам. Вярвам и на вас. Вярвам на всички.

Фил се обърна към тълпата, постави ръка на сърцето си и възкликна:

- Дами и господа, чували ли сте някога нещо толкова трогателно, така детски чисто? Не е ли чудесно, че на нашия твърде циничен остров все още може да се намери такава невинност?

После се обърна към своята гостенка и попита:

– Феба Саймън, а лъгал ли те е някога твоят народен представител?

– О да – вдигна рамене Феба, – непрекъснато ме лъже. Постоянно. Наранявал ме е толкова много пъти. Но каквото и да става, аз подкрепям моя народен представител. – Тя хвана Джо за ръката и се притисна към него. – И винаги ще го подкрепям. Не мога да си представя живота без Джо и без предишните ми народни представители преди него!

Тогава някой от зрителите извика:

– Защо му вярваш след толкова много разочарования?

Тя погледна с болка Джо и отговори:

– Вярвам, че той е добър по сърце. Има добри намерения. Вярвам, че може да се промени – аз мога да му помогна да се промени. Вярвам, че дълбоко в себе си той наистина е загрижен за мен. Той просто не ме разбира.

– Ооо! – изтръгна се всеобща въздишка от публиката.

– Приятели, това ме насълзява. Но, Феба, тези сълзи са както сълзи на радост, така и сълзи на загриженост. Някои твои роднини са се опитвали да те принудят да влезеш в Анонимни Гласоподаватели***.

– О не, сър! – сви се тя. – Анонимни Гласоподаватели е за хора с проблем. Аз нямам проблем. Мислите ли, че имам проблем?

– Феба, някои експерти заявяват, че ощетените гласоподаватели винаги се връщат при своите народни представители, независимо колко страдат от тях.

Като гледаше Джо с упование, тя попита:

- Имам ли проблем, Джо? Аз не мисля така.

Видя го да се усмихва и изрече унесено:

– Аз подкрепям моя народен представител.

Някъде прозвуча звънец, уведомяващ Фил, че времето е изтекло. Той викна така, че всички да чуят:

– Какво щеше да стане без истински вярващи като Феба Саймън? И така, дами и господа, времето ни изтече. Благодаря ви, че бяхте с нас. Нека да покажем на Феба Саймън и на Джо Кандидата колко много ги обичаме!

Тълпата реагира с бурни аплодисменти, доволна, че най-после започва истинското шоу.

Преведе Божидар Маринов

-- - - - -

* Откъс от тази глава на книгата е публикувана в блога на Калин Манолов с посвещение "Георгию Първанову" (бел. ред.)

** Авторът намеква за Феба Уилсън Казънс (1842-1913), американска юристка и феминистка, посветила цялата си кариера за извоюване на избирателни права за жените (бел. прев.)

*** Алюзия с Анонимни алкохолици – обществена организация в САЩ за отказване от алкохолизма (бел. прев.)