Пред мен всеки ден има десетки папки. Това са копия на материали от наказателни дела срещу хора, които са осъдени за “тероризъм” или все още са следствени.

Защо думата “тероризъм” е в кавички? Защото огромното мнозинство от тези хора са назначени за терористи. И тази практика на “назначаване за терорист” не просто е изместила към 2006 година всякаква истинска борба с тероризма, но сама по себе си е станала развъдник на желаещи да отмъстят – потенциални терористи. Когато прокуратурата и съда работят не заради закона и наказанието на виновните, а по политическа поръчка и в гонитба за приятната на Кремъл антитерористична отчетност, наказателните дела се пекат като хлебчета.

Конвейерът на “организирането на искрени самопризнания” чудесно осигурява добри показатели на “борбата с тероризма” в Северен Кавказ.

Ето какво са ми писали майките на група осъдени млади чеченци:

“На практика тези изправителни колонии са се превърнали в концлагери за осъдените чеченци. Те са подложени на дискриминация на национална почва. Не ги пускат от единочките и карцерите. Мнозинството, или почти всички, са осъдени по изфабрикувани “дела”, без доказателства. Намирайки се в жестоки условия, изложени на унижения, които накърняват човешкото им достойнство, в тях покълва ненавист към всичко. Това е цяла армия, която ще се върне с повредени съдби, с повредени разбирания…”

Да си призная, аз се страхувам от тяхната ненавист. Страхувам се, защото тя ще прелее бреговете. Рано или късно. И ще е насочена към всички, не само към онези следователи, които са ги изтезавали. Делата на “назначените за терористи” са онова бойно поле, където се сблъскват челно два идеологически подхода към това, което става в зоната на “антитерористичната операция в Северен Кавказ”: ние със закона ли се борим с беззаконието? Или с “нашето” беззаконие бием “тяхното”?

Сблъскват се и произвеждат искра и днес, ще произвеждат и в бъдеще. Резултатът на такова “назначаване за терористи” е увеличаването на броя на тези, които не могат да се примирят.

Неотдавна Украйна предаде по руско искане някой си Беслан Гадаев, чеченец, арестуван в края на август при проверка на документите в Крим, където живеел със статут на бежанец. Ето редове от негово писмо от 29 август:

“След като ме екстрадираха от Украйна в Грозни, ме заведоха в един кабинет и веднага ме попитаха дали съм убивал хора от семейство Салихови, Анзор и негов приятел руснак. Заклех се, че никого не съм убивал и ничия кръв не съм пролял, нито на руснак, нито на чеченец. Те заявиха: “Не, убивал си”. Отново започнах да отричам. След като казах втори път, че никого не съм убивал, веднага започнаха да ме бият. Отначало два пъти ме удариха с юмрук в дясното око. Докато се съвземах, ме завързаха и ми сложиха белезници, а между краката ми прокараха тръба, за да не мога да движа ръцете си, въпреки че бях с белезници. След това ме взеха, по-точно взеха тръбата за двата края и ме окачиха на две стойки високи около метър. Веднага щом ме окачиха, поставиха на пръстите на ръцете ми жици, пуснаха ток и едновременно с това ме биеха с гумени палки където сварят. Не издържах на болката и започнах да крещя, като призовавах Всевишния да прекрати това мъчение. За да не слушат като викам, ми поставиха на главата плик. Не помня колко продължи това, но започнах да губя съзнание от болка. Като видяха, че изпадам в безсъзнание, свалиха плика и ме попитаха дали ще говоря. Отговорих, че ще говоря, макар да не знаех какво трябва да им кажа. Казах така, за да се спася поне за малко от мъченията.

След това ме свалиха, махнаха тръбата и ме хвърлиха на пода. Казаха: “Говори”. Отговорих, че нямам какво да им кажа. Удариха ме по дясното око с тръбата, на която ме провесваха. От удара паднах настрани и почти в несвяст усещах, че започнаха да ме бият където сварят… Отново ме окачиха и повториха същото като преди. Не помня колко продължи, отново и отново ме заливаха с вода. На следващия ден ме изкъпаха, намазаха лицето и тялото ми с нещо. Около обед при мен влезе цивилен оперативен работник и каза, че са дошли журналисти и че трябва да призная три убийства и обир, като ме заплаши, че ако не се съглася, всичко това ще се повтори, а също ме заплаши със сексуално издевателство. Аз се съгласих. След като говорих пред журналистите, те пак ме заплашиха със същото издевателство и ме заставиха да дам показания, че всички тези побои, които ми нанесоха, съм получил при опит за бягство…”

Адвокатът Заур Закриев, който поел защитата на Беслан Гадаев, заявил на сътрудници на Правозащитния център Мемориал, че в управлението на милицията в Грозненски (селски) район спрямо неговия подзащитен е прилагано физическо и психическо насилие. Според адвоката неговият подзащитен се е признал за виновен в извършването на нападение срещу сътрудници на правоохранителните органи през 2004 г. Но следователите от Грозненски район решили да получат от него още и признания за редица неизвършени от него престъпления в с. Старие Атаги на Грозненски район. По думите на адвоката, на тялото на неговия подзащитен има видими телесни повреди от използваното жестоко насилие. Лекарите в следствения изолатор в Грозни, в който се намира в момента Б. Гадаев (обвиняем за бандитизъм), са направили медицинско освидетелстване за многобройни побои, телесни повреди като белези, рани, кръвоизливи, счупени ребра, а също оплаквания от вътрешните органи.

За всички груби нарушения на правата на човека адвокатът З.Закриев е изпратил жалба в прокуратурата на Чеченската република….

Тук материалът на Политковска прекъсва. Той не е завършен. Редакцията изяснява какви части са останали извън текста.

Очаквайте втората статия. Уникалните публикации дължим на Борислав Скочев