Историческите аналогии са нещо опасно. Но изявлението на президента В. В. Путин, направено в деня на погребението на Анна Политковска и по същия повод в Германия, ме кара да си припомня убийството на Сергей Киров в Ленинград през 1934. По точно онези последствия, които това убийство имаше върху политиката на сталинския Съветски съюз.

Историческите аналогии не само са опасни, те са и неточни.

Ако бъдат разглеждани буквално.

Например да очакваме, че мащабните етнически или расови чистки непременно ще бъдат предшествани от маршове на щурмоваци, както беше в Германия през двадесетте години. Или да смятаме, че партия, която изповядва идеология подобна на националсоциалистическата, първо трябва да получи мнозинство в парламента, както стана в Германия през 1929. И едва тогава - да, тогава вече край. Или че за класификацията на Русия като “новия Трети райх” задължително трябва харизматичен лидер от типа на Адолф Хитлер. А и въобще къде е Германия от двадесетте години с нейния култ към военните и държавност, основана на рационално-легалистки принципи, и къде е Русия, в която с култа към военните беше приключено след въстанието на декабристите през 1825, а с рационалната организация на бюрокрацията още в 16 век и всички следващи опити да бъде рационализирана последователно се проваляха.

Историческите аналогии са полезни само в едно, но в него са много, много полезни – с това, че позволяват да се видят тенденциите в политиката, да се предвидят последствията, които могат да имат инструментите, взети на въоръжение от тези, които осъществяват тази политика. Какви механизми може да включи, например, емоционалната, а ако говорим откровено, и не твърде умната риторика на президента. Какви указания ще уловят и как ще ги интерпретират изпълнителите от по-ниските и много по-ниските нива – както уловиха в думите на Путин за “защита на коренното население” сигнал за преследването на бизнеса на пришълци от Кавказ. Днес – бизнеса на грузинците, утре – на полугрузинците, вдругиден – на тези, които са четвърт грузинци, след това една пета, една десета, а след това – на всички останали други, различни, некоренни. Или Путин ще заяви, че тези, които са четвърт, не бива да бъдат пипани? Пък и да заяви, какви ще са мотивите и стимулите да го послушат, когато стотици хиляди долари, ако не и милиони сами се натискат да бъдат взети: в сравнение с тези суми заплатите на хората с пагони и без пагони са просто джобни пари за бензин и цигари.

Убийството на журналистката Анна Политковска, ако ползваме преките исторически паралели, никак не прилича на убийството на Сергей Киров: тя е журналист от опозиционната преса и страстен защитник на обидените и оскърбените, той – високопоставен държавен чиновник и обожател на женската част от трупата на ленинградския балет. А и думите, изречени от Сталин и Путин по повод тези съвсем различни трагедии, ако съпоставим цитатите, въобще не си приличат. На Сталин дори не му е минавала мисълта публично да назове Киров политик, чиито действия са били насочени срещу действащата власт. Путин, напротив, именно така определи работата на Анна: “тази журналистка беше рязък критик на действащата власт”.

Но има една прилика и тя е изключително важна, с възможни много далечни последствия: и “вождът на народите”, и “гарантът на конституцията” (и двете определения, без съмнение, изискват кавички) дадоха указания на следователите къде, в кои кръгове да търсят убиеца (убийците).

Какво последва от сталинските разяснения, какви политически инструменти бяха използвани, какви механизми бяха пуснати в действие, кои бяха жертви и кои печеливши, какви кариери бяха разрушени и какви – направени, каква кръв пуснаха на страната тези разяснения – за това са написани десетки книги.

Какви инструменти, какви механизми ще бъдат пуснати и задействани сега, след публичните разяснения на В. В. Путин, какви ще са последствията – за това трябва всички ние да мислим.

Като начало президентът даде указания на следователите, че не бива да търсят убийците в обкръжението на младия и все още даващ големи надежди премиер на Чечения Рамзан Кадиров:

Въпрос на кореспондента на “Зюддойче цайтунг”: …възможно ли е зад това убийство да стои човекът, на когото вие се опирате в Чечения, Рамзан Кадиров?

В. Путин: - Не, невъзможно. И сега ще ви кажа защо. Защото със своите публикации тя не нанасяше вреда на неговата политическа дейност и не пречеше на развитието на неговата политическа кариера. … Там има сложен състав на различните политически сили, сложен състав на парламента, на административните структури, но те нямат мотив, според мен, да организират това убийство.

“Нямат мотив”, ето така три дни след убийството президентът даде на разследващите органи да разберат, че не си струва да търсят убийците на Анна Политковска в Чечения и в нейното ръководство. Той не им препоръчва и не ги съветва. Струва ли си тук да припомняме, че В. В. Путин е завършил юридическия факултет на Ленинградския университет? Че кремълските пиар-технолози и обслужващите ги репортери от кремълския пресцентър щедро използваха легендата за “Путин - юриста” (както и за “Путин - разузнавача”) докато той се утвърждаваше в Кремъл, за да им стане ясно на всички, особено на Запада, че на власт в Русия е дошъл – най-после! – държавен мъж, откърмен с принципите на правото и закона, и за когото те, тези принципи, ако и да не стоят по-високо от политическата целесъобразност, но са признати и разбираеми, поне.

На нас, разбира се, не си струва да ни се напомнят тези легенди. Ние си знаем, че съветските юридически факултети преди всичко и на първо място подготвяха съветски държавни служители (за което наставникът на бъдещия президент в Ленинградския университет говореше пред журналистите още тогава, през 1999-2000), а служебният опит от КГБ в работата “по дисидентска линия” въобще не позволяваше реминисценции на тема “римско право”.

Кой още, съгласно разясненията на президента, не би могъл да има мотив (и следователно натам не бива да се гледа и не следва да се търси) да убие Анна Политковска?

Отговор от същото интервю: “Не мога да си представя, че някой от официалните лица би могъл да помисли за организация на такова жестоко престъпление”. С други думи, сред руската власт и в държавните институции убийци няма и въобще не може да има.

Извод? Той вече е направен от президента (и значи указанията са получени): “Мисля – и един от нашите вестници днес правилно констатира, че за действащата власт въобще и за чеченските власти в частност убийството на Политковска нанесе много по-голяма вреда, отколкото нейните публикации”.

Какво “констатира” “един от нашите вестници” (всъщност не един, а всички държавни средства за пропаганда)? Констатираха следното. При това започнаха да го пишат първо в блоговете на “кучетата на Павлов” и прочие в интернет – буквално два часа след новината за убийството на Анна Политковска, а от там тази версия тръгна да шества по телевизии и вестници. И така, те констатираха, че доколкото статиите на журналистката Политковска не са имали никакво влияние и значение (за това, че по статиите на Политковска са образувани наказателни дела, а някои от тях завършиха със съдебни процеси и присъди, констататорите явно не знаеха и не искаха да знаят), а убийството е създало много шум неприятен лично за В. В. Путин и за “действащата власт”, то поръчителите на убийството трябва да се търсят именно сред опозицията на днешен Кремъл. Имената на политемигрантите Березовски и Невзлин вече са назовани. Ако сам президентът се заеме да разяснява посоката на издирването, не може да се изключи, че ще последват и други имена, а след това, не дай Бог, и тяхното обкръжение, и имената на онези, които ги поддържат или им симпатизират. Нищо ли не ви напомня? Правилно, напомня. Убийството на Сергей Миронович Киров през 1934, масовите арести отначало сред тези, които са виждали Киров като вожд, способен да възглави партията вместо Й. В. Сталин, а след това – сред партийната номенклатура, близките му пропагандисти, интелигенцията, и така нататък, и така нататък.

Не е важно, че Киров и Политковска, както се казва, са различни опери. В края на краищата, убийството на Киров не беше нищо повече от предлог.

Важни са инструментите на политиката и механизмите, които властта привежда в действие, когато усеща заплаха. В. В. Путин използва инструментите, механизмите ще бъдат задействани. Въпросът е колко мащабни ще са последствията.

Публикацията подготви Борислав Скочев

Анна Политковска в "Още инфо" >>