Поръчковото убийство на Анна Политковска, 48-годишната независима руска журналистка, известна преди всичко със своите статии за Чечения, може да бъде смятано за историческо. То ще влезе в историята на руската държава като чудовищно, но за съжаление логично събитие.

Убийството беше извършено в такъв момент от руската история, когато властимащите, които направиха толкова много през последните 7 години, за да ограничат критиката спрямо властта, най-накрая триумфират: Анна Политковска, специалист по разследването на политическите престъпления в Русия, е изчезващ вид.

Редиците на безстрашните журналисти, готови смело да критикуват властта, редеят. Някои започнаха да кокетират с властта, други се заеха с не така опасни теми.  В тези обстоятелства Анна Политковска стана феномен – и мишена. Ако в Русия имаше стотици такива журналисти, нейното убийство щеше да бъде безсмислено.

Аз съм убеден, че неин убиец е преди всичко недостатъка на свобода в Русия. Липсата на свобода убива свободата – това е тъжната логика на нейното убийство, независимо кой стои зад него.

Липсата на свобода поражда беззаконието: Русия откърми множество отмъстителни, безнаказани хора, гневни, че някой се осмелява да ги посочи с пръст и да каже, че техните действия са престъпни. В същото време авторитарната власт се разпада на кланове и обвиненията на един независим журналист могат да бъдат безценно оръжие в битката между клановете или за ликвидиране на политическите съперници.

Анна беше убита от непроницаемата секретност на руското управление. Това е убийство, извършено на няколко нива, и екзекуторът, който нехайно е оставил образа си с бейзболна шапка в охранителната камера, играе най-несъществената роля.

Анна беше погребана в московското Троекуровско гробище, което е един вид филиал на Новодевическото гробище, където погребват големите началници. Тук има исторически парадокс, смесица от стиловете на различни епохи. Сталин, след като елиминирал някого от своите другари, обичал да му направи великолепно погребение.

На това погребение нямаше живи лидери. За да бъдем точни, присъстваха бивши лидери от времето на Елцин; отломъци от Руската демокрация. Имах чувството, че съм се върнал в Съветския съюз. Стотиците хора, които бяха дошли да кажат сбогом на Анна, изглеждаха не само покрусени, но и безпомощни. Бяха им показали мястото – хора без права, на които ще кажат толкова, колкото властта иска да знаят. Стреляха в Анна, а удариха Русия. Стреляха в смела жена, майка на две деца; убиха много от надеждите за бъдещето на страната.

Убийството подкопа международната репутация на Русия. Всъщност това вълнува Русия все по-малко. Остава само сянка на загриженост. Русия все повече се самооправдава, като обяснява своята изостаналост и неконкурентноспособност с уникалната си същност.

Принципно, ролята на Политковска беше в търсенето на пътищата за модернизация на Русия, които съответстваха на нравствените норми. В останалото изобличаваше варварството, корупцията или обикновената некомпетентност. Нейният глас ставаше все по-остър не поради гняв, а защото проблемите на страната – дали окаяното положение на армията, или войната в Чечения, или укрепването на авторитаризма, или нарастването на национализма, ставаха все по-сложни, дори неразрешими. Разрастването на тези проблеми е това, което уби Политковска.

Убийството й съвпадна с рождения ден на Владимир Путин и с официалния изблик на антигрузински настроения, които не могат да не изплашат националните малцинства в Русия. Путин, към чиято политика Политковска изпитваше открита неприязън, беше прав като каза след гибелта й, че нейното влияние върху руската политика е било минимално. Ако имаме предвид, че Политковска представляваше нереализираната идея за гражданско общество в Русия, то коментарът на Путин граничи с безнадеждност.

Русия иска да се вижда голяма и красива. Тя се гневи на онези, които от трезва любов към родината си не й дават да се поддаде на самозаблудата.

Публикацията подготви Борислав Скочев

Анна Политковска в "Още инфо" >>