Георги Марков е възмутен до дъното на душата си. Всичко, свързано с досието му, е измислица. Всички други са оцапани, но той е чист. Доказват го Митьо Гестапото, Желю Желев, покойният Стефан Савов и факта, че живее в старото си жилище и пътува с трамвай (когато не се вози в БМВ-го последен модел, дадено му от Чорни. Марков е бащата на демокрацията в България, и не може да бъде Николай. Майката е неизвестна.

Не е за вярване, но май президентскaта каппания ще ускори твърде дълго проточилата се в България сага с досиетата. Не е за вярване на фона на безличната, беззъба, и в някакъв смисъл – непровеждаща се кампания до момента. В тази условно съществуваща кампания темата досиета очевидно бе общоприето табу. Нищо чудно - поне 3 от от седемте участници в изборите - Гоце-Първанов, Бончо- Берон, и Марков – Николай, са ченгета. Няма да сгрешим, ако добавим към списъка и Сидеров, макар да не му знам псевдонима. Но добре си спомням, че през 2001 той отпадна от ямболската листа на НДСВ , която щеше да води, заради агентурното си минало. Много ще се учудя, ако и проф. Григор Велев, от 15 години щатен националист и автор на национални доктрини, по никакъв начин не е свързан с ДС. Генерал Петров е ясен, него не е имало нужда да го вербуват, а може и да им е било забранено. Така че

чист остава само Беронов

 - и вътрешният министър го потвърди. И след като очевидно поне двама от останалите шестима кандидати са издигнати, за да му откраднат гласове, а и двамата са доказани ченгета, дясноориентирани публични лица разкриха миналото им, след като дясноориентирани партии не посмяха да го сторят.

Озадачава ме мълчанието, което Беронов все още пази относно Николай. Нарочно пуснат или сам, духът излезе от бутилката и никой вече не може да го спре. Беронов и не трябва. Дано не мълчи, за да не го обвинят. Но в какво – в публичното изговаряне на отдавна известна истина ли? Щом сам не е ченге, Беронов има поне моралното, ако не законово право да иска и от опонентите си същото. И го е правил на думи. Вярвайки им, очаквам десният кандидат буквално днес-утре да декларира, че заради агентурното си минало бившия му колега е длъжен да се оттегли от надпреварата (не че Марков ще го направи. Беронов не рискува проценти нищо - по-скоро ще ги загуби проценти, ако мълчи. Що се отнася до закона, довчерашният председател на Конситтуционния съд не може да не знае, че архивът на Държавна сигурност от 12 години не е секретен.

Този архив бе разсекретен от 36-тото народно събрание в неговия последен работен ден - 13 октомври 1994 с решение, в което много ясно пише, че „сведенията за организацията, методите и средствата при изпълнението на специфичните задачи на органите на ДС, както и агентурната информация на тези органи, отнасяща се или свързани с периода до 13 октомври 1991, не са държавна и служебна тайна”.

Архивът на Държавна сигурност не е и класифицирана информация.

Той не беше отново засекретен от Закона за защита на класифицираната информация, защото според този закон на класификация и съответно обозначение подлежи единствено информацията, свързана с дейността на поименно посочените съвременни служби за сигурност и служби за обществен ред на Република България. Държавна сигурност не е сред тях.

Така че с публичното огласяване на Марковото досие не само че не е нарушен закон, чиято функция е да въздава справедливост – напротив, направен е опит справедливостта да възтържествува. И засега изглежда, че журналисти и общественици, непожелали да останат анонимни, са направили този опит ВЪПРЕКИ волята на партии и политици, до които са близки. В това има нещо окуражително. Окуражителното е, че контролът на партиите над агентурното минало на елита вече не е тотален. Познавам Мишо Константинов и допускам, че има досието на Николай от партии, но че този път не се е съобразил с тяхното вето да го огласи. А по отношение на предизборната камапния на Беронов това вето сякаш съществува. Или поне съществуваше до неделя. Но оттогава мина много време, и то може да заработи за десния кандидат, ако съумее да го използва.

За това има един-единствен начин - като темата бъде продължена с „компромати” и за Бончо, и за Гоце. Мисля си, че на Беронов се пада честта да ги огласи. Ако той не иска да нарушава стила на кампанията си, да го направи открито някоя от партиите, застанали зад него. СДС и ДСБ със сигурност имат документи и за Първанов, и за Берон. Ако и те не искат, ченгеджийското минало на кандидат-президентите трябва да бъде доказано от "неутрален" посредник.

Професор Константинов вероятно не би имал нищо против да продължи с разкритията си. Предлагам да му помогна да разнесе досието на Гоце по медиите. Вестниците, радиата и телевизиите станаха твърде много за сам човек. Друг е въпросът кои от тях ще публикуват, огласят или покажат президентското досие. Но направи ли го един, другите няма да могат да мълчат.

Това ще е най-печелившият и най-морален ход от кампанията на Беронов. Защото ако сега замълчи, ще бъде подозиран. Част от досегашния му морален патос ще се обезмисли, а част от процентите му ще се стопят. Ако говори, ше бъде акламиран и вероятно избран.

Kрайно време е демократите в България да спечелят поне един избор. Това не се е случвало от 10 години, но би могло да стане след 10 дни, ако постигнатият в началото на прехода национален консенсус декомунизацията в България да не се състои, наистина се разпада.

Истинската декомунизация започва с истинското отваряне на досиетата.

С тях ще залостим здраво прозореца, през който комунизма влезе, след като уж го бяхме изгонили през вратата. И ще се заемем с подреждането на собствения си, отдавна занемарен дом.

Наистина идва ново време - и то не е на Николай. Идва време за голямото коледно чистене на домове и души. Идва време да съградим дома на бъдещето, като вградим в темелите му сенките от миналото.

И за нов президент идва време. Нашият номер 1 - първият чист избор на истинската Голяма промяна.