Такова е мнението на правозащитници и експерти по психическо
здраве от голямата страна. Властите отново се опитват да сплашат,
да дискредитират
или директно да накажат и изолират от обществения живот свои
опоненти, като използват този перфиден метод за репресия. За
това пише
The Washington Post.
През 60-те и
70-те години методът беше прилаган спрямо по-известни и по-малко
известни руски дисиденти, което трябваше да бъде възприемано от
обществеността в страната и извън нея като отказ от бруталните
сталински насилия и едва ли не крачка към цивилизоването на
режима. Нито в страната, нито извън нея се намери цивилизован
човек, който да се хване на уловката.
Имаше надежда, че с хода на демократичните промени в Русия ще
преустановят с тази античовешка практика.
Но
в
публикацията
на американския вестник
се описват конкретни случаи,
които са доказателство, че нищо кой знае какво не се е променило
отпреди четвърт век.
На 23 март
т. г.
милицията нахлува с щурм в дома на Марина Трутко и със
съдействието на медицински лица от Бърза помощ привежда
домакинята в безпомощно състояние чрез насилствено прилагане на
мощни транквиланти. При акцията била зле ударена и майката на
“неблагонадеждната” Марина – 78-годишната Валентина.
Трутко разказва в интервю за дългата си епопея. “Сега съм с
клеймо на психически болна.” В Русия това не е основание за
обществено съчуствие, а присъда. Набедената за психически болна
освен
това не
бива допускана да свидетелства в съда и при всяка нейна публична
проява може на законно основание да бъде повикана Бърза помощ,
която да я отведе.
Марина е станала неудобна на управниците в Дубна, където
неведнъж е свидетелствала при граждански искове срещу местните
власти и милицията. Прокуратурата й предявява обвинение за
оскърбление на съда. Това тутакси предизвикало принудително
психиатрично освидетелстване.
Случаят “Трутко” не е единствен, научаваме от “Уошингтън поуст”.
Лекарите повсеместно са сътрудници на милицията и следствието. В
практиката на руските психиатри съществуват диагнози като
“необяснимо поведение” или “изострено чувство за справедливост”.
В онази страна подобен тип поведение не само се диагностицира
като психическо отклонение, но и води след себе си тежки серии
от неприятности.
Сред симптомите на наказателните
психиатрични присъди срещаме “субективност”, “подозрителност”,
“неспособност да се вниква в междуличностните отношения”,
“вербална агресия”…
Просто ако искат
да те изкарат ненормален, понеже им пречиш, има подготвени
достатъчно на брой произволни
назовавания на стила
в личното поведение,
които могат да бъдат използвани като основание за репресия.
А щом има такива "основания"
– ясно, репресията просто се прилага.
При това масово. |