28-09-2006

Голямата галерия на ул. "Раковски" 125, позната на поколения изкушени в изобразителното изкуство, от утре приютява десетки графики и рисунки на художника Иван Нинов. Той е подбрал творби от последните шест години и рисунки от началните си творчески периоди, което придава ретроспективен характер на експозицията, отбелязваща 60-годишнината на художника.

Повечето от графиките са изпълнени в смесените техники на сухата игла и литографията и са групирани в циклите "Стъпки", "Въображаем пейзаж", "Знак", а последните му творби са обединени под наслова "Пространство". Рисунките на художника са изпълнени с креда, която в ръката на Нинов се превърна в мощно изразително средство и години наред критиците я смятаха за специфичен знак на неговото изкуство.

Иван Нинов е добре известен на познавачите на съвременната българска графика и отдавна е емблематично име за нейните ценители. Различен и нестандартен - така най-кратко би могло да бъде описано и изкуството, и житейското поведение на Нинов. Нестандартността очевидно е била заложена в професионално му изграждане, след като трикратното кандидатстване някога в Художествената академия го оставя на заветния праг с успех "добър ", но никога достатъчен да се влее в редиците на художниците с академично образование. Следват години на неистова работа, която не прекъсва и при най-неадекватните битови условия - с това някои теоретици обясняват специфичната експресивност на графичните творби на Иван Нинов. Той винаги е възразявал на тезата за "формиращата роля на условията" и твърди, че художникът е специфичен по даденост. Спецификата според Нинов е в силата на характера и в самотността на творческото усилие, но не в баналния смисъл на компенсиращо условията старание, а като иманентно душевно качество на истинския артист. Мълчалив и скептичен към теоретизациите, Нинов признава, че когато го питат какво прави, все не успява да преобърне езика си и да отвърне, че рисува. Неизменният му отговор е "работя".

В този смисъл Нинов е типичен self made артист и ярко откроен представител на съвременната българска графика. Участва в почти всички представителни изложби на българското графично изкуство в чужбина от 70-те години насам, в престижни международни биеналета и е носител на награди и отличия от международни експозиции на графиката  - в Стокхолм (1997), Ужице (2001),  Варна (Международно биенале на графиката, 1989).

Независимо дали ни представя старите си фигурални композиции и натюрморти в черно и бяло, или новите, изчистени от всякакви подробности композиции и въображаеми пейзажи, графиките на Нинов отправят мощни внушения към застаналия пред тях човек. И, както писа за него изкуствоведът проф. Димитър Димитров, карайки ни да осъзнаваме собствената си самотност, творбите на Иван Нинов стават съпричастни на нея, затова и тяхната философия е философията на утешението.