В
САЩ има доста частни колежи и университети – далеч повече
отколкото в Западна Европа. И въпреки това съотношението между
частното и публичното (спонсорирано от държавата и организации с
идеална цел) висше образование е 3:1 в полза на публичното. При
това, последното и расте с по-бързи темпове – след 1960 г
публичните колежи и университети са се увеличили 5 пъти, а
частните – само 2 пъти.
Те завършват -
в частни или в публични университети
За
политици, законодатели и образователни специалисти отдавна е
ясно, че всестранна приватизация на висшето образование е не
само обществено недопустима, но и практически неосъществима.
Причината за това е много проста –
висшето образование не може да бъде разглеждано като стока
(пазарен продукт), а студентите – като клиенти (консуматори).
Възприемането на висшето образование като пазарна услуга е
несъвместимо със същността му като институционална система за
търсене на истини и натрупване на познания и с мисията му като
дългосрочна инвестиция за благополучието на обществото.
Управление на чисто пазарен принцип и липса на контрол от
държавата биха довели до погазване на академичните норми и на
академичната автономия, разбирана като свобода в
научно-образователния процес; биха довели само до непосредствено
краткосрочно задоволяване на нужди на клиенти и работодатели,
без да се стимулира интелектуалното развитие на индивида.
Приватизацията на висшето образование доставя обаче някои
предимства,
когато тя се въведе само като частно финансиране/самоиздръжка
при
запазване на академичните особености на управлението и контрола
на държавата.
Тези предимства са по отношение на финансовата ефективност, на
отчетността и финансовия контрол, както и по отношение на
флексибилността и по-бързото откликване на нуждите на
работодателите. По тази причина частното висше образование има
място като форма, съжителстваща с публичното. Точно такъв е
случая в САЩ, където са стигнали да заключение, че е необходим
оптимален баланс между публичните и частните колежи и
университети. Последните обаче в никакъв случай не трябва да
доминират,
защото мисията на висшето образование не бива да се жертва
заради финансова ефективност. Двата вида, в подходящо
съотношение, взаимно се допълват като отразяват и различни
аспекти на обществените нужди.
Всъщност в САЩ бизнесът не се интересува твърде от
приватизацията на висшето образование защото пазарните принципи
на могат да бъдат достатъчно разгърнати. Тези, които обикновено
поощряват приватизацията на университети и колежи са
консервативни политици и законодатели.Частното висше образование
няма твърде почва в бедни и развиващи се страни. Ако се изключат
някои елитни университети като
Harvard
и
Yale,
които имат големи приходи и от дарения (и които могат да си
позволят да спазват стриктно академичните норми), и чиито
клиенти са традиционна богата класа, частните
колежи и университети в САЩ обикновено имат сравнително кратък
живот и често банкрутират.
Какво наблюдаваме сега в България?
Отляво и отдясно, икономисти са се впуснали да предлагат
разрешения на проблемите на образованието в България,
включително и на висшето. Медийното пространство е пълно с
призиви за въвеждане на пазарните принципи и приватизация без
въобще да се отчитат особеностите на академичното образование и
опита на САЩ и Западна Европа. Зад фасадата на въвеждане на
пазарни принципи се предлагат разрешения на чисто академични
проблеми, предлага се една анархистична либерализация на
българското висше образование и освобождаването му от всякакъв
държавен контрол – положение, каквото не съществува в никоя
страна.
Изказват се протести, че контролът над университетите и
финансовата им зависимост от Министерството на образованието и
науката нарушавали академичната автономия. Такива твърдения
показват едно профанско неразбиране на същността на академичната
автономия като свобода на решенията какво да се преподава, как
да се преподава и кой да преподава. Легитимното право на
държавата да се намесва в организацията и управлението на
държавните университети с оглед осигуряване на отчетност и
отговорности не бива да се ограничава. Точно в частните
университети академичното тяло е по-зависимо.
Протестира се срещу акредитацията на университетите и колежите
като мълчаливо се отбягва факта че система за държавно
акредитиране съществува във всички страни по света.
Твърди се, че научното израстване ставало бавно, бюрократизирано
и централизирано. А същевременно, не се счита за задължително
провеждането на изследователска дейност.
Протестира се срещу изискванията за определен брой хабилитирани
лица в университетите. Иска се свобода за отваряне на
некачествени филиали и използването на ‘гастролиращи’
преподаватели...
И
като за капак се намеква, че държавата дискриминирала частните
университети като финансирала само държавните.
Хубава пазарна картина се обрисува пред българското висше
образование. Не е трудно да се досетим от къде произтичат идеите
на неговите ‘приватизатори’.