|
Проф. Михаил Константинов, математик и заместник-председател на централните избирателни комисии за местни и за парламентарни избори - няма нужда от дълго представяне. Разговарям с него в навечерието на изборите за президент, които всички партии определят- или поне доскоро определяха - като съдбоносни за България. |
 |
Разсърдиха ли ви се политиците заради изявлението, че няма невинни избиратели, проф. Константинов?
- Напълно е възможно, но аз продължавам да мисля, че няма невинни избиратели. Те имат право на свободен избор, правят го, и нямат право да се оплакват след това. Вината им е, че се подлъгват всеки път по неизпълними обещания, и после казват: „Каква я мислехме, каква стана!”
Кога най-много се излъгаха?
- Първият ярък случай е през декември 1994, когато БСП дойде на власт с лозунга „Да спрем разрухата, да обновим България”, а спря България и обнови разрухата. Тогава избирателите определено се самоизлъгаха, като повярваха ,че комунистическата партия се е реформирала и може да свърши нещо полезно. Вместо това БСП изправи България на ръба на гражданска война. Следващата голяма измама беше през 2001, когато хората повярваха на обещанията на царя да ги оправи за 800 дни. И той в определен смисъл наистина ги “оправи”. Е, не точно както те си го представяха. А последната самоизмама е от парламентарните избори на 25 юни 2005, когато НДСВ се кълнеше, че няма да сключва съюз с БСП, че е дясна партия, и тогава много десни избиратели, неразумни избиратели, подкрепиха царската партия. Забравяйки, че НДСВ има доста странно разбиране за лоялността. В резултат на което неразумните избиратели получиха възможно най-корумпираното управление по тия географски ширини.
Не е ли измамна и вярата, че излъченият от част от десните партии кандидат за президент е потенциално печеливш?
- Никой не тръгва на битка с други намерения, освен да я спечели, дори когато осъзнава, че шансовете му са ниски. Освен да пожелая успех на г-н Беронов, друго не мога да направя, но неговото късно номиниране може да му изиграе лоша шега.
Но аз нещо наистина не разбирам. Защо направиха на кандидата психофизиологически портрет – дали да е мъж, жена, женен с две деца, и т.н, а просто не казаха: ”Ние търсим и ще намерим кандидат за президент, който ще направи това и това в рамките на своите правомощия”? Оттам нататък по-смислено щяха да протекат и дебатите. И нямаше да го издига инициативен комитет, и още да не е ясно, какво ще прави този кандидат, ако и когато стане президент.
Какво имате против инициативните комитети?
- Винаги съм твърдял, че формулата „независим кандидат, подкрепен от...” е абсолютно фалшива по дефиниция. Тя беше измислена от българските комунисти, тире социалисти, на местните избори през 1995, когато се опитваха да привлекат периферия извън твърдия си червен електорат. Сега и двамата основни кандидати са издигнати от инициативни комитети, което може би означава, че те се срамуват от партиите, които застават зад тях. Или пък съответните партии се срамуват от кандидатите си.
А защо партиите допускат този срам?
- Това за мен е някакъв абсурд. Осем месеца говорим за общ десен кандидат, и изведнъж той се оказва независим. Формулата „независим”, освен че лъже избирателите, е и едно предварително оправдание за загубата. Това е липса на мъжество. Кой ще поеме отговорността сега, това искам да попитам? Ако г-н Беронов се представи успешно, всички ще бъдат бащи на победата. Но ако той не влезе в балотаж, което е възможно, за съжаление? Какво тогава ще ме посъветват лидерите на десните партии – за кого да гласувам?
Ще ви посъветват да гласувате по съвест.
- Това е много хубаво, но вие знаете какво стана на последните президентски избори във Франция. Левите викаха: „По-добре гласувайте за крадеца, отколкото за фашиста”. И си миеха ръцете на излизане от бюрата.
В България кой ще си мие ръцете?
- Ясно е къде има подготовка за такова измиване – при инициативните комитети. Като там удобно се забравя, че армията тръгва в атака и печели битката, когато пълководецът лично води хората си. Пълководец, който казва на войниците си: ”Вижте к’во, ние тука, такова, един инициативен комитет сме направили, комитетът ще ви води”, накрая остава сам. Този филм вече сме го гледали.
Значи зад десните лидери вече няма армия?
- Е, то това се вижда. От преди една година аз и мои колеги поддържахме тезата, че трябва един от двамата лидери вдясно да поеме отговорността – Иван Костов или Петър Стоянов. Който от тях и да беше застанал, десните щяха да го подкрепят, па макар с неудоволствие. Ако беше издигнат един от тях, обаче, другият щеше да се безпокои, че ще остане в сянка, а успешният кандидат ще поведе дясното. Ще обере лаврите и ще стане нещо като Кощуница в Сърбия. Обратният страх пък беше, че ако издигнатият се провали, ще си загуби окончателно престижа, защото резултатът му ще се види много ясно. При президентските избори резултатът е много личен, там се вижда колко струваш. Този спор вдясно беше самоубийствен, и той още не е приключил. Само ми е интересно какво ще делим след 22 октомври, ако, не дай Боже, Беронов понесе тежко поражение. Това наследство, за което всички се борят, просто ще изчезне.
Какво изобщо е наследството?
- Това са двата милиона десни избиратели, от които в момента е останал един милион. Този един милион гласа дава възможност за много добро представяне на парламентарни избори, а и за стабилно представяне на местни. Е, това не е достатъчно за избор на президент, но в политиката, както и в медицината, стават чудеса. И понякога втори мандат се печели много по-убедително от първия. Рейгън взе втория си мандат с убийствено мнозинство, подобно нещо се случи и с Буш. Но те бяха партийни кандидати, освен всичко останало. А и нещо не си спомням “независим” кандидат за президент да е печелел избори в някоя сериозна държава. Че даже и в България до този момент.
Всъщност дали издигането на Беронов не следваше модела Рейгън, който първият път се обърна към „стара Америка” и спечели благодарение на нея? Разчита ли и Беронов на „стара България”, която винаги гласува активно, да подкрепи своя връстник?
- Трудно ми е да отговоря на този въпрос смислено. Искам само да припомня, че Рейгън първият път беше на 69 години. На 77 приключваше втория си мандат. Второто неправомерно сравнение, което се прави, е с италианския президент Д’Алема, който е на 80 години, но се избира от парламента и е с чисто представителни функции. А нашият президент е всъщност много силен. Първанов блестящо го доказва чрез назначенията, които прави. Първо, президентът одобрява назначенията на българските посланици в чужбина. После шефовете на служби – Националната служба за охрана и разузнаването. Шефовете на противопожарна охрана и други такива важни служби пак се назначават от него. И накрая армията – той е и върховен главнокомандващ. Все пак армията е много важен фактор в живота на една държава. Първанов фактически командва държавата. На българския президент му липсва само едно нещо – законодателна инициатива и право да свиква референдум, за да стане неотразим. Всички тия свинщини, които правят политиците, той тогава ще може да ги парира само с една заплаха за реферeндум. У нас 17 години не е провеждан национален референдум. Защо? Защото политиците са калпави и ги е страх от народа.
Защо тогава партиите поддържат легендата, че президентът е слаб?
- Може би защото няма право, като американския или френския, пряко да уволнява и назначава правителството. Но все пак българският президент е силен президент, въпреки легендата за обратното.
Но се получава парадокс: президентските избори са натоварени с много очаквания за някаква забележима промяна, а партиите бягат от отговорността да издигнат партийни кандидати?
- За десните вече обяснихме защо бягат. Страхът на левите е, че ако Първанов се представи зле, тройната коалиция просто си отива. Или поне те вярват, че Първанов е гарант за тяхното оцеляване. А животът е това, в което вярваме. И левите ще направят всичко възможно, ама наистина всичко, Първанов да бъде преизбран. Що се отнася до десните, ако Беронов загуби, всичките им лидери трябва да си ходят.
Те трябваше да си ходят и миналата година, когато на балотажа на кметските избори в София нямаше десен кандидат, но нищо такова не се случи. Едва ли ще стане и сега.
- Като не стане, на следващите избори никоя дясна партия няма да влезе в парламента.
Реалистична ли е надеждата политическата система да се промени чрез избора на десен президент? Дори Първанов да загуби, управляващата коалиция може да не се разпадне, или може да има смени на министри без предсрочни избори?
- Разбира се, че може - нещата не са автоматично свързани. Но ние можем да предположим, все пак, какво ще направят хората през близките години – 2007, 2008, след приемането ни в Европейския съюз. Видяхте какви кризи възникнаха в новоприетите държави-членки, които бяха горе-долу подобни на нашата страна, макар и по-напред. Специално трите държави – Чехия, Полша и Унгария, преживяха тежки кризи първите 6 до 12 месеца. Или им паднаха правителствата, или имаше нови избори. Логично е това да се случи и в България - когато цените, които виждате в момента, станат същите, но в евро. Неизбежно ще има обедняване, ще видим с какви политически последствия. Критичният момент е, дали нашите очаквания няма да се сринат в собствените ни очи, и да се превърнат в разочарования. Например, оставайки със същото количество хляб и коняк на масата, да се почувстваме по-бедни. И тогава да решим, че някой ни е крив, и да тръгнем да го махаме. Има шанс това да стане този път.
Но правителствените смени и дори предсрочните избори губят част от своя смисъл, ако не тласкат политическата система напред.
- Аз съм сигурен, че едни избори, предизвикани от приемането ни в Европейския съюз, ще тласнат страната напред, защото това управление, което имаме в момента, е върхът на идиотията. То е просто еманация на собствената ни тъпота. И друг път се е крало, и то по много, но с такава наглост … Каквото и да пипнете в държавата, която и да е система, тя се оказва абсурдно корумпирана.
Затова никой нищо не пипа…
- Е, започнаха по малко да пипат, и сега въпросът е дали ще успеят да спрат потока. Но има неща, които трудно се спират. Например енергийните скандали - може да успеят да ги спрат, но може да се стигне и до върха. По корупция в Европа ние сме сравними с италианците. Там има огромна корупция, дори и в момента. Обаче на хората в един момент им писна, 40-45 години след войната търпяха корумпирани политици, и в един момент казаха :”Баста!” И там се получи доста сериозно разместване на политическите пластове.
Тяхната операция „Чисти ръце” обаче стана възможна заради съдебната система, а някои, между които бившият премиер Берлускони, я нарекоха „ляв опит за държавен преврат”?
- И този момент го има. Но там мафията им си позволи да убива следователи, съдии, политици, и затова имаше „Чисти ръце”. И у нас може да има, макар и не като някаква масова акция, то няма сили за това. Важното е тези, които ги хванат, да го отнасят целия.
Валентин Димитров?
- Макар че той много трудно ще бъде осъден, защото трябва да се свържат парите в сметките му с конкретни кражби от парното. Въпросът е отсега нататък не да се прекрати краденето, а да стане по-трудно, да намалее до поносими нива. Като 

Има ли рецепта как „отдолу” да се направи автентична дясна партия?
- Сигурно. Но първо трябва да има хора с ентусиазъм и желание да я направят. Хората от моето поколение вече са изморени и с политика не желаят да се занимават.
Всъщност не беше ли неестествено дълъг животът на СДС и на производните му партии и коалиции? Никъде в Източна Европа първите антикомунистически формации не оцеляха толкова дълго.
- Ние станахме жертва на собствената си компартия, поради това, че тя отказа и до момента отказва да се реформира. БСП е един бавно умиращ динозавър, който още не е разбрал, че му е минало времето, и той спира цялото обществено развитие. Срещу този динозавър по някакъв естествен, огледален начин, застана едно дясно, което също вече е архаично…
Бивша негова люспа…
- Да. И докато динозавърът стои, той вижда като в криво огледало един десен образ, който уж му противостои. Това е. Време е динозавърът да си отреже опашката, която е 15-20 процента от червения електорат. Тия хора, комунистите, бетоновите глави, също имат право на свое представителство, нека си направят накрая една автентична комунистическа партия. Тогава и дясното ще се преоснове като една нормална дясна партия, която изповядва десни ценности… В момента аз не виждам десните какво изповядват. Повечето им постъпки са чисто левичарски. Например, вдигат се цените на билетите - десните протестират, вместо да кажат: ”Добре, вдигаме цените, но дайте да видим за какво ще ги използваме тези пари”. Вдигаме цените, но ще оправим пътищата, ще купим нови автобуси с тези цени. Това е дясно поведение.
С какви идеологически послания очаквате да се идентифицира кандидат-президента на десните?
- Нека тези, които смятат да се занимават с кампанията, първо да прочетат какво значи дясно. И след това да почнат да разказват разни десни неща на хората.
Някои вече са ги разказали, например СДС в новата си програма от тази пролет. Но май не са ги чели…
- Ами да ги прочетат, и да почнат да проповядват това, което са написали, а не да се опитват да са симпатични на всички. И да не говорят, че президентът им ще се опита да предизвика предсрочни избори, защото на другия ден Конституционният съд ще му направи импийчмънт. Десният президент може да съдейства с авторитета си да се децентрализира държавата и да се увеличат правомощията на местната власт, може да поиска да му се даде законодателна инициатива, за да се балансират по-добре властите. Той може да поиска избори за Велико народно събрание, но само за едни ден, за да се отмени институцията на Великото народно събрание изобщо, и оттам нататък промените в конституцията да се правят от парламента на две четения, с три пети мнозинство. Но у нас един президент революции не може да вдига. Тук все пак още е България, а не Боливия.
Значи „умерен прогрес в рамките на закона”?
- То друг начин няма. Карел Чапек го е казал гениално. Но наистина „в рамките на закона”. Защото в момента сме около и извън закона.