Институтът за пазарна икономика е, безспорно, един полезен think-tank в ролята си да проучва една тясна област от приложната икономика – пазарно-икономическите отношения и да подхвърля идеи на ведомства и организации за разрешеването на един или друг проблем в една или друга област. За съжаление, често пъти описани в литературата пазарно-икономически подходи се генерализират и представят като универсални средства за разрешаването на всички проблеми в дадена област, едностранчиво, само през пазарно-икономическа призма, без да се държи сметка за особеностите на областта и за ‘state of the art’ в нея.

Един типичен пример е статията на Методи В. Методиев от седмичника на ИПИ, озаглавена „Нашата акредитация на висшето образование”. (http://www.ime.bg/pr_bg/290-4.htm)

Тази статия за пореден път лансира твърде старата идея на американския икономист М. Фридман за използването на „училищни ваучери”  в американското начално и средно образование, с оглед разделянето на финансирането от администрацията на училищата и предоставяне на избор на родителите на учениците. Тази идея среща много критики от училишните администратори и е получила ограничено разпространение в САЩ през 30-годишното си съществуване.

И ето че авторът Методиев предлага ваучерната система като панацея, радикално средство, разрешаващо всички проблеми на българското висше образование. Той взема повод от коментираната напоследък, явно несполучлива, акредитация на българските университети, за да пренесе Фридмановата идея към университетската държавна акредитация – универсална, използвана по цял свят процедура. И да я предложи като „оптималното според нас решение на проблема с висшето образование”.

Този автор явно не знае, че оценката на научните и научно-образователни постижения съставлява цяла наука, че висшето образование не е само „инвестиция” и „пазарна услуга”.

Въобще явно Институтът за пазарна икономика се престарава в мисията си „да развива и защитава пазарните подходи’, като нагазва в непознати за него води и прави нелепи призиви. Като например следния текст от разглежданата статия на Методиев:

„Реформите в образованието няма да станат по пътя на правене на някакви измислени оценки разграничаващи “качествените от некачествените университети”... Учебните заведения трябва да се приватизират”.   

Така че няма защо да се учудваме, че директорът на ИПИ, г-н Красен Станчев преди известно време писа, че БАН трябвало да се приватизира.