Вчера бе първи учебен ден за около 1 700 000 български ученици. Поне 20 депутати и други политици от партии, които са се обявили за десни, са почели някак празника, с надеждата да ги забележат.

Всичките днешни ученици и политици живеят в една страна, в която се разправя от близо 17 години, че се провеждала някаква си пазарна реформа. Повечето ученици не са чували кой какво е разправял напоследък - те са на възраст под 19 години. Но пък са чували как преди това имало щастливи соцвремена, или поне така продължават да разправят някои баби.

По конституция България е социална държава някакси (каквото и да значи това).  Управлява я социален президент (както и да осъществява той тези си екзотични за длъжността му намерения, които обаче бяха шумно обявени).

Броят на българските граждани, които са ангажирани сега от работодателите си с нормален трудов договор, е около 2 100 000. За 700 000 от тях работодател е държавата - пряко в качеството им на чиновници, военни, полицаи, съдии, прокурори, лекари, учители и пр., но и още като наълно или временно наети от различни юридически лица с държавно участие в управлението. А също и косвеноо - чрез бъджетни субсидии или други държавни екстри за избрани иначе уж частни юридически лица.

Остават 1 400 000 българи, които си изкарват сами хляба "на светло" в реалния бизнес, като си плащат данъците.

Изпишеге двете числа едно до друго и ги ошрифтете с максимално едрия си фонт. После ги прочетете поне три пъти на глас:

1 700 000 ученици и 1 400 000 трудещи се

Тогава евентуално може и да осмислите каква е социалната държава, която обитаваме (засега).

Всеки реално и "на светло" трудещ се трябва да издържа изцяло или почти изцяло по 0,5 на брой държавни служители, да финансира образованието на по 1,21 ученици и допълнително - на неизброим куп пенсионери, инвалиди, невръстни дечица, безработни и всякакви други аматьори или професионалисти в усвояването на социални средства в пари или натура от държавата и различни нейни формирования. . 

Е чак такова грабене на народа не е имало и по Татово време. Тогава най-високият данък върху дохода извън заплатата беше все пак 14%. Дълбоко укриваният от населението данък за Държавно и обществено осигуряване (ДОО) - 35% върху брутното трудово възнаграждение, от което преди това са удържали данъка за доход, за обственост и за каквото друго там им дойде на акъл.

Нямаше ДДС. Нямаше една купчина други държавно-чиновнически инструменти за грабеж, изобретени в по-нови времена. Сега без особено драстични насилия (лагери, убийства, побоища, конфискации, национализации и пр.) прибират парите на населението. по европейски някакси. Даже и конкуренцията не я бастисват вече с мотики край село, ами най-хигиенично я отстрелват в благоустроен жилищен квартал като "Белите брези" в София или някъде в почти екологичната гора край ресторант "Кошарите".

Наричат всичко това "преход". Нещо си там се било сменило. Или - пардон! - май още се сменяло. Или щяло било да се сменя. (?!?!?!?!?!)

Някогаси.

Едно време даваха унизително ниски заплата, макар и на повечето българи. Сега повечето българи ходят да се унижават с плахата надежда да получат каква да е работа от същите соцдерибеи или техните наследници, Ония те вземат или не те вземат по същия избирателен признак като едно време - за послушие и малодушие. Щото могат и да не ти плащат осигуровките, най-малкото.

По едно Татово време (1972-1978) например наемът за панелна гарсониера в покрайнините на столицата беше 120 лева, когато двамата родители-висшисти получаваха по 105 лева заплата на калпак. Същите (гореуказаните, живущите или както там ги назовават тъпита соцчоновници) нямаха правото да работят по втори трудов или какъвто и да било друг договор за допълнителен доход.

Нямаха право да работят и да изкарват пари, за да покриват нуждите на семействата си. Имаха един-единствен шанс за просперитет или по-точно - за онова, което според соцвъшкарите трябваше да бъде възприемано като нещо такова: да слушкат. Да се мазнят на шефовете, профпредседателите и партийните секретари. И срещу какво? Максималната екстра беше тристаен апартамент, ама тристаен ТАКА, както те са си го харесали. Или вилата да ти е над дрън-дрън квадратни метра застроена площ, ама те са ти кажат къде да я строиш, как, на кое място да ти е кенефът и дали тябва да си имаш канализация или "септична яма".

Тъпанарите и до ден днешен не можаха да осмислят, че функциите на "гореуказаното" санитарно съоръжение са антисептични!

Абе сладък живот, ви казвам, с опашки за хляб и цигари в 05:30 насред курортния сезон в двата гастронома на Приморско и Международния младежки център "Георги Димитров". И ако закъснееш за опашката - хващай автобуса към Созопол. С опашка и на автобусната спирка, разбира се.

Ако въобще дочакаш автобус със свободни место тази седмица....

И въобще повечето легенди за щастливите Татови времена стъпват варху безпаметство или разминаване на времената. Хлябът "Добруджа" беше например именно 26 стотинки, но тогава земеделската пенсия на баба ми и на две трети от българските живи пенсионери беше 16 лв. После им я вдихнаха на 32 - отраз! - ама първо минаха чешките "събития" и "нашите" се уплашиха. Решиха да посмекчат грабежа.

Сега насилието на държавата над стъписания гражданин е поето от разни като че ли по-приемливи изпълнители. Априлското "рафиниране" на нравите в соцграбежа продължи с "ноемврийско-пленумни" и други последвали реформи. Синонимът на новия вид организиран грабеж - социална политика - кой знае защо мнозина наши сънародници продължават да възприемат като позитивно явление,

Бе те си строят за броени седмици офис-замъци, возят се в платени от нас лъскави държавни автомобили, почиват по пленини и морета из цял свят за наша сметка, пък ние им се радваме и някои от нас даже ги хвалят: Бравос, значи, една такава много социална политика провеждат!

Провеждат политика?! Комисионират! Монополно и на едро.

Как се провежда СПРАВЕДЛИВА за гражданите политика е съвършено друг въпрос, но как се провежда СОЦИАЛНА политика по социалистически, чрез общонационален монополен грабеж - това си го знаем от години. Сменят се структурите, видовете насилие, наименованията, длъжностите на държавните грабители, имената на съответните фамилни генерации, представени в мероприятието...

Сменихме даже номера на века, в който живеем, но все тая.

По Татово време имаше например едно Министерство на народното здраве и социалните грижи. В посттатово време вече се нароиха четири соцдържавни структури, наследили и усъвършенствали със социален плам соцделото - Министерство на здравеопазването, Министерство на труда и социалните грижи, Национален осигурителен институт и Национална здравно осигурителна каса.

Всеки социалист би проплакал въодушевено нейде под Буздлуджа, из парижките интелектуални салони или в някой американски университетски клуб за либерално ориентирани преподаватели: афедерсън! Мале, мале, тез българи са си надвили на масрафа! Какви социални грижи, какъв социален просперитет!

Щом могат да издържат и да изтърпяват без бунтове подобен държавен обирджилък...

Помните ли за какво се надигнаха българските селяни в последните години на ХІХ век на прословутите си Дуранкулашки бунтове? Заради въвеждането на десятък, скъпи приятели, за едни нищо и никакви 10%, я прибирани, а не прибирани от данъчните. Помните случайт "Андрешко" - един от най-светлите персонажи в националната ни литературна класика, несправедливо низвергнат от соцреализма като "отрицателен герой".

Във Великобритания данъчните са ги бесили, докато не се възприеме нормална данъчна политика. Милозливият български файтонжия просто набутал данъчния насред крайселските жаби, без да му отнеме междувременно кожуха от вълча кожа.

Да не настине, завалийката.

Какво правим днес ние? Живеем в най-бедната и най-социалната европейска държава. Еваларката, социалний Първанов! Бравос, рокере Станишев, дето тая година пък си бил станал навръх Буздлуджа или в подножието му и секси.

Добре, че не съм с резколебана социална ориентация.

Браво и на вас, десни политици, изгледали захилени и пременени пред ТВ-репортерите дефилето на целия "преход" от паламертарния си шпалир.

Щото кой носи по-голямата отговорност - дефилиращите или шпалирът?