13-09-2006

Вуте от шопско би се изразил така:

“Я сам прос. Но понее Нане е по-прос и от менека, че му отвора зъркелите…- Нане-ще рече Вуте-преди да си речем кой че ни е президенто, оно си сака да сме се договедили ква да ни е дръжавицата. Кога знаеш ква дръжавице ти требе, он, президенто, сам че ти се намери. Я глей комунягите - они си знаат соце-гоце-алената дръжавица, и президенто им е апсилутно соце-гоце-ален некак си, като нихната мамица…

ПАРТИЯТА им, де…”

Вуте може и да е пич, но аз също не съм заченат на последния пленум на БСП-дк (Българска Социалистическа партия-десни комунисти). И тъй като светът и човечеството (поне част от него) вървят напред благодарение не на тези, които знаят всички отговори, а на такива, които задават въпроси, искам да задам фундаменталния народопсихологически въпрос - кои са тия соце-гоце-алените, и кои сме ние?

Йосиф Сталин	Георги Димитров	Тодор Живков	Владимир Путин
Симеон Сакскобургготски	Сергей Станишев	Осама бин Ладен	Ахмед Доган

В един кошер пчеличките правят мед, царицата ражда пчеличките, търтеите чукат царицата и папкат произведения от пчеличките мед. Но не изпапкват всичкия, голяма част от него крадат, продават срещу проклетите долари във евро, откриват си сметки в швейцарски, австрийски и други западни кошери. Търтеите винаги са организирани. Военно организирани. Мафиотско организирани. Ченгесарско организирани. Партийно организирани. Поради което пращат малките си юпитъртейчета да учат в Харвард, Хайделберг, Принстън и КГБ, крадат мед и купуват медии, крадат мед и изкупуват килийка след килийка пчелната пита, крадат мед и купуват журналисти, крадат мед и купуват социолози, крадат мед и купуват съвести, крадат мед и…в същност те непрекъснато крадат мед и купуват всичко продажно в този кошер. Това се нарича комунизъм. При комунизма кошерът е държавицата, пчеличките са пролетариатът, търтеите естествено са комунистите, а царицата-Партията майка, с която те непрекъснато уж се сношават, но в действителност никога те Нея и винаги Тя тях.

Но хората на Земята, с изключение на българите, не са безмозъчни насéкоми. Поради което вече близо двеста години Човекът води жестока и кървава битка за собственото си оцеляване. Битката е между Разумът и пошлостта на Слави Трифонов. Между Истината и лъжите на Тошо Тошев. Между Доброто и злото, наречено мафия. Между Вярата и отчаянието на ровещите в кофите за боклук. Между Историята и историйките на левите историци. Между Интелектът и словоблудството на левите интелектуалци…

Както изумено сте забелязали, предишният абзац започва със скандалното полутвърдение, че ние, българите сме безмозъчни насéкоми. (Моля, поставяйте ударението там, където го поставяше другарят Тодор Живков!) Не знам дали това твърдение е по-обидно от друго мое такова - че българите не са славяни, но тъй като е безспорно обидно, поне за мен със сигурност следва да се обоснове.

Животът, съдбата, бъдещето, миналото, имотът на близо трийсет хиляди българи-без съд, с брадви, колове, камъни, хладно или позатоплено в потни и мазни ръце оръжие; на близо две хиляди достойни и видни българи след циничен “народен” съд; на десетки, стотици, хиляди, милиони българи по време на комунизма в социалистическа България бяха: посéчени, насéчени, пресéчени, отсéчени от комунистите за четиресет и пет години “прогресивен строй”  в “социаалистически лагер”. Насéкани сме отвсякъде. А сме безмозъчни, защото вече не помним тази сéч, която успешно продължава, макар и с други средства , с много по-перфидни средства и днес. Не помним, защото нашите комуноидни палачи и децата и внуците на нашите палачи, владеят всички инструменти, с които може да се посече човешкия разум. За всички тях днешното състояние на блажено тошотошевско безпросветие, безкултурие и безбожие, азисовска очалгаросаност, мъжествена пожарникарственост, шизоидна сидеровост, безполова кобургготовност, търгашеска догановост е идеалната и единствена хранителна среда за тяхната комуноидно-ченгесарска държавица, единственият им шанс.

Държавицата на соце-гоце-алените!

Соце-гоце-алената държавица, в която живеем днес, се обладава в сношение осем към пет към три. Осем части (или пъти) за (или от) партия, представлявана от етнически руснак. Пет части (или пъти) за (или от) партия представлявана от етнически безотечественик. Три части (или пъти) за (или от) партия, представлявана от етнически турчин. Подялбата извърши етническият агент гоце. “-Къде сме ние?”-би трябвало да попита етническият българин, но него го няма. Етническият българин пее-“Кат Русия няма втора …” Етническият българин се захласва по мускулести войнстващи бездария. Винаги съм твърдял, че комунизмът (и всичките му съвремени български изотопи) е апотеоз на войнстващо бездарие, което иска да владее и контролира живота ни. Най-често с цената на този живот.

Соце-гоце-алените разделиха териториата на държавицата ни на две - най-красивите, най-плодородните, най-чистите части за тях. Останалото панелно гето - за нас.

Соце-гоце-алените разделиха Историята ни на две - национална, която никой не знае, и тяхната, която ни натрапват като национална. Соце-гоце-алените разделиха народецът ни на две - обезмозъчена, очалгаросана, нископросветена, промита отвсякъде маса от хора, които ще ги крепят на власт достатъчно време, за да окрадат всичко и всички, и една шепа хора, които определено им пречат в тази мегакражба, поради което бяха обявени за крадци и определени за всенародна и възторжена омраза. Соце-гоце-алените не се интересуват от нашата държавица. Тя не е тяхна родина. Техните деца няма да живеят в нея. Техните капитали вече са в други страни. На тях им трябва още съвсем малко време, за да осъществят най-перверзната си мечта-

Да станат капиталисти!

Да влязат в Европа на червена кобила. За да я развратят така (Европата, не кобилата, тя кобилата им си е като тях), както развращават всичко, до което се докоснат. За да я изплюскат наивната, така, както изплюскаха България. За да си я приватизират, мамината, така както си приватизираха България. За да я обезсмислят клетата, така, както обезсмисят всичко около себе си.

Като моя живот например. Като твоя живот. Като нашия живот. Като живота на милиони нормални хора. Които искаме само да живеем без да сме комунисти, без да ни управляват комунисти, да се храним от плодовете на своя труд и способности, да пренасяме Животът и Историята от миналото към бъдещето,  добавяйки към тях малкото, с което Бог ни е дарил… ако не бяха соце-гоце-алените…

Та народопсихологическият ми въпрос беше: Ние каква държавица искаме за децата си? Ако е соце-гоце-алена, такава вече си имаме, и президент такъв си имаме...

Хайде да си лягаме.

Но ако искаме друга, истинска, зависеща от нас, а не ние от нея Държава, тогава има надежда! Защото ние ще имаме избор! За разлика от соце-гоце-алените. Ако те не владеят нашето бъдеще - нямат свое. Ако не владеят нашата слабост - нямат сила. Ако не владеят безволието ни - просто ще изчезнат. Ако не владеят умовете ни - нямат свой.

Единствените в нашата държавица, които нямат никакъв, ама никакъв избор, и които загиват моментално, ако ние се досетим за това, са комуноидните социалисти на Първанов, обръчистите около Доган и плюскащите почтенковци около симеоновата трапеза.

Ама кой да се сети?