12 септември 2006

Кой всъщност плаща сметката

Прилагането на “плосък” данък все повече се разширява, просто защото носи успех. След прилагането му в Румъния и Грузия, броят на страните, които са въвели този начин на облагане нарасна на десет. В редица други страни е въпрос на време също да бъде приложен. По подобие на други реформи, в България се гледа твърде апатично на идеята и засега възможното приложение изглежда далечно и неясно. Резултатите от това са, че България ще влошава сравнителната си конкурентноспособност спрямо страните, които създават по-добра среда за бизнеса, като въвеждането на “плосък” данък е важна стъпка в тази посока. Това ще води до пренасочване на чуждите инвестиции, към страните, които предлагат по-добри условия. Обстоятелството, че България е една от най-бедните страни сред кандидатите за членство в ЕС, би следвало да бъде стимул за много активна политика за подобряване средата за бизнеса.

Вместо това се правят плахи и непоследователни стъпки, което в условията на много динамична среда води до натрупване на пропуснати възможности.

Целта ми с тази статия е да разгледам още един аргумент в полза на “плоското” облагане. При сравняването на прогресивното с “плоското” облагане обикновено се приема, че по-високите пределни данъци при прогресивното облаганe са за сметка на хората с високи доходи, тоест на богатите, като това се приема за аксиоматично. Но работниците се интересуват преди всичко от нетната заплата, която получават. Ако един работник получава примерно 1000 лева, но след плащането на всички данъци за него остават примерно 550 лева, за него ще бъде твърде слабо утешение, че получава висока брутна заплата - при положение, че нетната е два пъти по-ниска. Именно за това когато работниците и работодателите договарят заплащането, работникът се интересува от сумата, която ще занесе в къщи, а работодателят - от всички разходи, които трябва да покрие, за да наеме работника.

Следващият въпрос е кои работници попадат в най-високите ставки на облагане? Обикновено това са тези, които създават най-висока добавена стойност за фирмата и съответно са най-важни за нея. Работодателите са пряко зависими от работата на такива работници им плащат големи възнаграждения, защото в противен случай не биха могли да ги задържат във фирмата. И тук възникват два основни случая:

1. В първия случай работодателите плащат високи заплати и всички данъци и осигуровки на високо производителните си работници. За работодателите това е производствен разход, който те калкулират в цените на произвежданите от тях стоки и услуги. При това положение тези разходи в крайна сметка се плащат от потребителите. Цените на стоките, в общия случай, са едни и същи за всички потребителите, тоест няма цени, които не зависят от доходите на потребителите. При това положение прогресивното облагане на работниците се превръща в плосък данък за всички потребители. Разбира се дали крайните цени на стоките се увеличават пропорционално на нарастването на разходите на труд зависи от еластичността на търсенето, вида конкуренция на този пазар и други фактори. Този ефект е описан още от Адам Смит през 1776 в книгата “Богатството на нациите”.

Един такъв поглед показва, че прогресивното облагане и въобще високите данъци имат сигурен негативен ефект по посока на повишаване цените на стоките, което оскъпява живота на всички потребители и много съмнителен положителен ефект на трансфер на доход от “богатите към бедните”. Логично е да предположим, че поскъпването на стоките ще засегне най-силно бедните потребители. Тоест оказва се прогресивното облагане и въобще високите данъци в крайна сметка се превръщат в допълнителна тежест за бедните хора. Обикновено правителствата твърдят, че събирайки пари посредством прогресивно облагане помагат на хората, които са “социално слаби”. Практическият поглед обаче показва, че ако държавата събира 10 ябълки, три от тях отиват за заплати на администрацията, две ябълки се изразходват за нова информационна система, други две за почивни бази и инфраструктура, две се губят по пътя на преразпределение, а до бедните достига една, леко поизгнила, ябълка.

2. Втората възможност е работодателите да плащат високи заплати на производителните си работници, но да “си спестяват” част (или цялата сума) от данъците и осигуровките. В общия случай за високо производителните работници има засилено търсене от различни работодатели. При това положение ако нетната заплата, предлагана от един работодател, е съществено по-ниска в сравнение с тази на други работодатели, високо производителните работници в общия случай ще предпочетат по-високото заплащане. Тъй като данъците и осигуровките са огромен разход за работодателите, в много случаи те решават да си спестят част от разходите и осигуровките, като предложат по-високи нетни доходи - обикновено на работниците, добавящи най-много стойност. Когато в даден сектор голяма част от работодателите плащат по-високи заплати на по-важните си работници за сметка на укрити данъци и осигуровки, се получава така, че дори тези работодатели, които по принцип биха желали да плащат всички данъци и осигуровки, за да останат конкурентни на пазара и да задържат най-квалифицираните си работници, са принудени да станат част от “сенчестата” икономика.

Горната логика може да се илюстрира с пример. Ако в даден сектор (примерно производство на PVC дограма) няколко фирми плащат на високо производителните си работници по 1000 лв, като ги осигуряват върху минималната заплата или въобще не ги осигуряват, а други фирми плащат по 550 лв. на най-квалифицираните си работници, като плащат всички данъци и такси, започва процес на преориентиране на работната сила към фирмите, които плащат нетно повече. Натискът на конкурентите принуждава напълно легалните компании да станат “сенчести”, за да задържат работниците си.

Оказва се, че високите данъци и осигуровки често принуждават фирмите да отидат на “сянка”, за да оцелеят. По различни оценки “сенчестата” икономика в България е между 20 и 30% от брутния вътрешен продукт.

Изходът от това положение е приемането на ниско и “плоско” облагане, което ще създаде стимули за формализиране на дейността. Трябва да се има предвид, че неформалната дейност е разход на фирмите, който включва: риск от разкриване, плащане на подкупи, липса на официална кредитна история, плащане за фиктивни документи, по-скъпи счетоводни услуги и други.

При това положение плащането на 10% плосък данък ще бъде по-евтино решение, така че огромната част от фирмите ще предпочетат да легализират своята дейност.