|
Иди на Садавое
Кальцо, порадвай се на Москва река.
Яж блини, пелмени,
елдова каша, пий квас. Кажи си:
“Добре, че
президентът е от нашите, ако не бяха братушките, загубени сме”.
Иди в Боровиха,
последната спирка на героя ти". Поклони се. Помълчи. Напий се с
водка. Избърши с юмрук самотната мъжка сълза. Кажи тихо “Ееех!”
Запей “Сулико”.
Върни се в
България. Участвай с кръв и пот в установяването на народната
власт. Сутринта на 9-ти влез в Радио София на бял кон. Убий Борю
Зевзека, след това убий Щуреца. Прави деветосептемврийската
социалистическа революция – избий буржоата.
(30 хиляди
души).
Иди при жените с
черните забрадки. Оплаквай с тях отрязаните партизански глави.
(Синове
народни, слезли от Балкана).
После заедно с
огромното множество (и жените с черните забрадки) викай пред
Народния съд:
“Смъъърт!”
“Смъърт на
враговете на народа!” (101 души).
Ожени се за
буржоазна дъщеря. Влез навъсен в неголемия софийски апартамент,
погледни с почуда кристалните полилеи, сребърните сервизи,
дъбовите мебели, пианото. Иди в тоалетната, пусни водата,
поцъкай с език. Навий персийските килими на руло до стената, за
да не се хабят. Постели черги на паркета. През нощта се завий
със свалените плюшени пердета. Хвърли шаяка, сложи габардин,
спри да ядеш чесън, бръсни се всеки ден, но остави каскета.
Колективизирай селото. Който не иска, напиши на дувара – “Тук
живей кулак – народен враг”!
Огледай със
загрижен поглед на добър стопанин под каскета ширналите се
златни жита, богатата реколта, знатните жътвари с ръкойките,
които пеят песен за мирния социалистически труд. Избърши потта
си с бяла кърпа, везана с червено по краищата.
Иди на работа в
Органите.Ти си наш, проверен другар. Недей да знаеш какво е
събота и неделя. Работи по 12 часа, пуши цигара от цигара. В
края на деня уморено потъркай очите си (по богомилрайновски).
Погледни боязливо портретът с каскета на стената, макар, че си
сам в кабинета. Участвай в нощни оперативки с другарите (и
другарките). Изготвяй справки за другаря генерал. Охранявай
социалистическата Родина!
Бъди строг, но
справедлив с вредителите и враговете, като Прокурорът на
Джагаров.
Бъди комунист,
а не партиец.
Иди в школата в
Москва. Там, в московските мазета се обучават много другари.
Обучавай се и ти.
Стани чекист!
След 10 ноември
говори разпалено. Викай:
“Та ние режем
клона, на който седим. Предателят Горбачов ли ще слушаме!”
Иди на площада и
размахвай парцаливите си потури срещу Америка, защото така искат
комунистите, които сега се наричат националисти, и не искат на
родната земя американски военни бази. Те не разбират чии
интереси защитаваме в Ирак, но знаят, че терористите са им
братя.
Изминаха
няколко години и днес ти си богат и уважаван човек - издател,
банкер, редактор на голям вестник, известен предприемач и
бизнесмен,
великденец,
царедворец, собственик на телевизионна станция.
От теб зависи
много, можеш да имаш всичко, което поискаш, вече не се
страхуваш от портрет на стената.
Страхуваш се само
от куршума на свой съмишленик в бизнеса.
Но ти си и
обикновен човек, един от милионите, които отказаха да
декомунизират страната си, защото се боеше за хляба на децата
си. Защо не разбра, че така им го отне? Принуди ги да идат в
чужди земи, а ти остана сам. Лесно ли ти е сега?
Червената любов
няма да излекува самотата ти.
Маскирал си се
като натовец, като демократ, дори като антикомунист. Като
антитерорист. Гръмогласно искаш да влизаш в Европа,
демонстративно обвиняваш всички политици за мизерното си битие и
проваления преход...
Ти си надпартиен.
Обвиняваш политиците, че крадат, но ти самият, ако си на власт
или имаш каквато и да било подобна възможност като подопечен на
властите, ще крадеш с вдъхновение и страст.
Със социално умиление.
Червеният ти живот
изтече като пясък в шепа, и сега - какво? Гледаш се с отвращение
в огледалото, защото се правиш на това, което мразиш – демократ,
натовец, европеец...
Ех, червени боецо
за Светло Бъдеще, сега чакаш само червените червеи да заръфат
месата ти.
Иди на Садавое
Кальцо.
И... |
