Online от 1 юли 2002

8 септември 2006

По-богати ли са българите от германците?

Йосиф Перец, Про и Анти

По-богати ли са българите от германците? Да направим едно сравнение.

В Германия

Както съобщава реномираното списание “Шпигел”, над 1.6 милиарда евро от парите на бившата Германска единна социалистическа партия (ГЕСП), скрити в подставени фирми, са иззели германските власти след падането на Берлинската стена. Само в началото на 1990 г. непосредствено преди обединението на Германия комунистите от Източен Берлин са изнесли близо 6,2 милиарда източногермански (3.1 западногермански) марки.    

В България

Задграничните дружества за-почват да се създават с български държавни капитали в чужбина като чуждестранни юридически лица от 16 януари 1969 (поне тогава е датирано първото разпореждане на Министерския съвет). Дълго време броят им остава забулен в мъгла. Регистър на тези дружества е направен едва през 1995. От него става ясно, че:

   - В края на 1969 са регистрирани 73 фирми и 11 клона (общо 84) с дялов капитал 7 100 000 щатски долара, от които българското участие е 5 800 000 щатски долара.
   - В средата на 1982 задграничните дружества са 94.
   - През 1983 те са 101.
   - През 1986 - 141.
   - В края на 1990 - 247, регистрирани в 47 страни.
   - Общо в регистъра са 311 дружества.

В Германия

В проследяването на червените милиони е помагала и службата за външно разузнаване (БНД). Правителството на Ангела Меркел разгледа заключителния доклад на дейността на специалната комисия за проучване имуществото на партиите и масовите организации на бившата ГДР. Шестнадесет години комисията събира изнесените от комунистите пари.

В България

Комисия на Великото народно събрание с председател Петър Корнажев е направила проверка за причините за икономическата криза. Създадена е комисия на Министерския съвет начело с Димитър Луджев, която внася доклад до министър председателя Филип Димитров. В края на 1992 Министерският съвет влиза в преговори с фирмата за финансово разузнаване “Кроул” за разследване на въпроса, но поради падането на правителството не се стига до решение.

След което въпросът заглъхва до 1996.

Оттогава до 2004 депутатът Лъчезар Тошев отправя осем парламентарни питания (последното съвместно с Йордан Нехризов) към министрите на финансите Димитър Костов, Муравей Радев и Милен Велчев, към министрите на икономиката Петър Жотев, Николай Василев, Лидия Шулева (два пъти), към министрите на вътрешните работи, земеделието и горите и отбраната.

Резултати? През 2002 поради съпротивата на голяма част от депутатите не е създадена временна парламентарна комисия. В комисията по корупцията на 39-ото Народно събрание е внесено искане за разследване на задграничните дружества. Дори през септември 2004 е прието решение на парламента, в което между другото се казва:

"…Възлага на Министерския съвет в едномесечен срок да създаде междуведомствена комисия… Комисията в шестмесечен срок да внесе доклад в Народното събрание за констатираните факти… Задължава националната разузнавателна служба в тримесечен срок да представи на Народното събрание информация за създадените до 1990 задгранични дружества с българско участие…”

Само след няколко месеца е прието ново решение, с което се допълва предишното и се включва задължението да се предостави информация и за БТК, “Балканкар - Холдинг”, Параходство “Български морски флот” и “Булгартабак - Холдинг”. Създава се междуведомствена комисия, която внася доклад в Народното събрание на 11 април 2005.

И с това дейността приключва. Няма сведения новото, 40-о народно събрание, да е отделило каквото и да е внимание на този проблем.

В Германия

С течение на времето издирването на изнесените пари става все по-трудно - отбелязва “Шпигел”. “Преследвачите” на откраднатите пари се натъкват на сложно разклонени парични потоци, организирани от комунистическите функционери. “Целенасочено и системно те са се опитвали да опазят огромни суми от ръцете на обединена Германия” - казва председателят на комисията Кристиян фон Хамерщайн.

Но въпреки съпротивата от страна на наследниците в ПДС (Партия на демократичния социализъм - приемница на ГЕСП) комисията разследва каналите към чужбина, в което сериозна помощ оказват и разузнавачите от БНД. В Лихтенщайн например е разкрита “черна сметка” от 2,6 милиона евро, други 7,3 милиона евро са иззети от “Червената Фини” - известната Рудолфина Щайндлинг, управител на виенската компания “Новум”, изпрала милиарди евро на източните режими.

Разследването е дало значителни резултати, защото е започнало още от 1990 и е провеждано целенасочено. Което означава, че целта е била наистина откриването и връщането на откраднатите пари, а не хвърлянето на прах в очите на обществото.

В България

У нас издирването на парите би трябвало да започне също от годината, в която комунизмът (уж) падна. За разлика от ПДС обаче, в България БСП запази извънредно силни позиции и успя да блокира всеки опит за истинско разследване.
През 2004 все пак въпреки ожесточената съпротива беше взето решение за разследване на задграничните дружества, на произхода и на движението на техните капитали. Как се изпълнява то?

Отговор може да се даде с една дума: никак. Няма сведения Националната разузнавателна служба (българският аналог на БНД) да се е захванала сериозно с този въпрос. Нито политиците, нито - за съжаление - и обществото проявяват интерес към изнесените милиарди. Един детайл. В края на работата на 39-ото Народно събрание с големи усилия, натъквайки се на добре организирани пречки, успя да изиска от БНБ ре-визионния акт от 1993 на Българската външнотърговска банка за задграничните дружества . Получи го. Заключи го в една стая на парламента. И оттогава нито един от 240-те народни представители от 40-ото Народно събрание не е поискал ключа, за да се запознае с документите. Нито един!

От което може да се направи изводът, че българите са по-богати от германците, които треперят за всяко евро. На нас милиард повече, милиард по-малко - все ни е едно!

В Германия и в България

В интервю за “Труд” Кристиян фон Хамерщайн на въпроса как да издирим изнесените от България “червени пари” отговаря:

“Ние имахме правова държава в лицето на старата ФРГ. У вас все още по високите етажи са твърде много кадрите на стария режим. А и е много късно. Въпреки това трябва да се полагат усилия и въз основа на нашия опит да потърсите законово решение. Главното е да се докаже какво е придобила правомерно партията, защото само то й се полага.”