Срещата между
президентите Георги Първанов, Владимир Путин и
гръцкия премиер Константин Караманлис в
понеделник, 4 септември, в Атина наистина е с
историческа роля. Тя ще нареди плочките у нас не
само в енергетиката, но и в политиката, тя ще
избере бъдещия президент на родината, както и
бъдещия неин премиер.
Защо? Подсказва го
един цитат:
"Работата на
директора на софийската "Топлофикация" може и да
не е много престижна. Компанията, мастодонт от
съветската ера, е задлъжняла с над 50 милиона
евро, а 80 милиона евро й дължат клиенти, които
нямат желание или възможност да си платят
сметките за отопление. Заплатата на директора е
само 500 евро месечно. Но Валентин Димитров,
който беше директорът до април, успявал да живее
добре: появявайки се сензационно на партита на
висшето общество с Елена Тихомирова, "Мис
България 2003", живеейки във вила на стойност
400 хиляди евро и возейки се на спортен джип "Лексус"
специална поръчка..."
Извадката е от
европейското издание на авторитетния американски
вестник "Интернешънъл хералд трибюн" - един от
най-четените сред световния делови и политически
елит. Странно е, че той не се занимава с
проблемите около влизането на страната ни ЕС, а
с някакъв си жалък крадец от "Третия свят",
който въобще не интересува никого по света, камо
ли пък читатели като Бил Гейтс, немската
канцлерка Ангела Меркел и други ВИП персони. В
историята на всекидневника има само няколко
подобни прецедента.
След разказа за
ордьоври, джакузита, персонален масажен стол,
задграничните банкови сметки и дори баба Цецка
(почти непопулярен персонаж за българските медии
по онова време - юли, когато излиза обширната
статия), статията завършва изненадващо.
Споменават се фирмата на пенсионерката - "Банско
пропъртис", и другият съдружник в нея - Красимир
Георгиев, бос на дружество "Фронтиер". "Интернешънъл
хералд трибюн" посочва участието му като "играч"
в нефтопровода Бургас - Александруполис и
идентифицира така "енергийната мафия" у нас.
Точно според поговорката "де го чукаш, де се
пука".
зи фон е обяснимо
защо скандалът около Вальо Топлото стартира от
чужбина - от Виена и паричните му операции там,
макар че австрийската банкова система е почти
толкова непрозрачна за тайните на клиентите й,
колкото и швейцарската. Ясно е защо първите
разкрития направи Бойко Борисов, а опит за
похлупак върху тях се опита да спусне съветският
възпитаник Румен Овчаров. Тази толкова
неочаквана аналогия - макар и на дребно,
кореспондира с други вече геополитически
аналогии. Веднага след срещата в Атина Владимир
Путин отлетя за Южноафриканската република. Тя е
известна като един от най-големите производители
на уран, на диаманти на злато - също като Русия.
Уранът има връзка с енергетиката, диамантите -
също, елмазните коронки се използват в
петролните сонди. Златото е финансов регулатор,
включително и на парите от нефта. Русия за
разлика от други страни и САЩ във валутните си
резерви дава особен приоритет на ценния метал.
Тези резерви се формират основно от износа на
газ и нефт.
Веднага след срещата в Атина цените на петрола
спаднаха до 11 на сто от постигнатия техен
исторически максимум на 14 юли. Логично беше
обратното - след намека на президента Буш за
ядрените амбиции на Иран (третия голям
нефтогазов производител в света) те да се
повишат така, както скочиха след войната в Ирак.
Обаче се повиши стойността на златото, което
също е нелогично. Падането на петрола удря
приходите на Русия, а вдигането на стойността на
каратите е контрадействието - следствие от
посещението в Южноафриканската република на
Путин.
Не е изненадващо,
че за първи път от 16 години насам Русия беше
включена в списъка на държавите, представляващи
опасност за САЩ! Президентът на Казахстан -
най-големия потенциален производител на петрол и
газ от Каспийския басейн, бе поканен във
Вашингтон. Междупрочем скандалът с назначението
на бившия ни главен прокурор Никола Филчев
(който навремето донесе писмо от Путин до
Първанов) за посланик там е част от този спор за
нефта.
Накрая последва и
реакцията на Европа. Като намек тя също беше
формирана медийно - чрез публикацията в сп. "Економист"
и във в. "Файненшъл таймс". Те написаха, че може
да се отзовем в Евросъюза по странен начин -
формално с "да", практически с "не", осигурено
от купища предпазни клаузи и орязана до последна
дупка финансова помощ.
Има я и реакцията на Русия. В Декларацията за
сътрудничество в областта на енергетиката,
приета на тристранната среща в Русия, Путин се
ангажира със задължението за "спазване на
дългосрочните договори и спогодби с цел оказване
на съдействие и поощряване на инвестиции във
всички звена на производствено-разпределителната
енергийна мрежа". Накратко - евтината цена на
газа за нас ще се запази, обаче ще допуснем "Газпром"
до националните ни мрежи като един от
собствениците!
И отново възниква
въпросът, защо и каква е връзката на тези
събития с някаква тръба, замислена от 1993 и
неосъществена и досега с родната политика,
приемането ни в Евросъюза.
Нефтопроводът
Бургас - Александруполис е конкуренцията на друг
замислен газо- и нефтен коридор - от румънското
черноморско пристанище Констанца до Виена,
откъдето течното злато ще се разпределя за
Западна Европа. Това е европейският проект за
пренос на енергийните потоци от Близкия и
Средния изток до Стария континент. Затова и
скандалът с парното тръгна точно оттам - от
онази столица, която алармира за движения на
съмнителни пари на Вальо Топлото. Онзи, който
кръвно е обвързан с фирма "Фронтиер" - държаща
нефтения терминал в Бургас и участваща в проекта
за тръбата до Гърция.
"Нефтопроводът
Бургас - Александруполис е конкуренция и на
американските проекти - съмнителния Бургас -
Вльора - Италия и доскоро сигурния Баку -
Джейхан - Турция - Гърция - Италия. Затова
американският авторитетен всекидневник "удари"
така "необяснимо" по шефа на софийските
топлофикации. Изданието винаги е било известно с
чудесните си връзки с Белия дом. |