Стената току-що е паднала, в Германската единна социалистическа партия (ГЕСП), отскоро преименувана на Партия на демократичния социализъм (ПДС), цари брожение, а касиерът Герд Пеликан е в кабинета си в Берлин и умува над трудна задача. Партийният касиер Пеликан стои върху камара пари - макар и източногермански марки, но пък 6.2 милиарда. Толкова наброяват авоарите на комунистите в ГДР в началото на 1990, разпръснати по сметки или в блиндираната каса 28 в старата берлинска сграда на ЦК.

ГДР

Сред тях, както разказва списание "Шпигел" през 2001, са кешови наличности в различна валута (долари и западни марки), златни часовници, пръстени, кюлчета сребро и злато, монети, ордени. Съкровище, събирано десетилетия от членския внос и доброволните пожертвования на работническо-селската класа. Колко от тези пари са изнесени и изпрани от червената върхушка никой не може да каже с точност, но преди седмица германската преса съобщи за заключителния доклад на специалната комисия за проучване имуществото на партийните и масовите организации в ГДР. Независимият орган е издирил и върнал на обединена Германия над 1.6 млрд. евро, укрити от отговорни другари в черни сметки, компании фантоми, реално функциониращи дружества и т.н., в това число и в чужбина. Заслужава да се обърне внимание на примера на Германия, която отново изпревари останалите държави от източния блок в разработката на миналото.

Подобно на братските си партии ГЕСП/ПДС наследява огромно богатство. Никога преди това в историята на Германия една партия не е отклонила толкова пари, колкото ПДС в своето начало, оценява "Шпигел". "Целенасочено и систематично тя се опитваше да опази огромни суми от ръцете на обединена Германия", обяснява председателят на разследващата комисия Кристиян фон Хамерщайн. В продължителни и тежки съдебни битки в Германия, Австрия, Швейцария, Унгария, Лихтенщайн и Люксембург хората на Фон Хамерщайн търсеха червените милиони, скрити в заплетени мрежи от банкови сметки, компании и лица. Зад комисията обаче стоеше държавата, а немалко нейни институции - от министерството на финансите до външното разузнаване БНД - помагаха в издирването на милионите.

Кабарета, китари и пликове с пари

Прословутата целувка "уста в уста" на Хонекер с Брежнев беше нарисувана после и върху Берлинската стена, но Горбачов също се оказа податлив към този вид ласка между мъже

За какви суми и транзакции става дума личи например от писмото от последния финансов министър на ГДР Валтер Ромберг до министър-председателя Лотар де Мезиер от 15 август 1990. Министърът информира премиера за установени значителни парични прехвърляния от имуществото на ПДС по сметки на юридически лица. Със закриването на някогашната Спестовна каса през пролетта на 1990 президиумът на пребоядисаните комунисти получава по сметката си в Дойче ханделсбанк АГ 460 148 833 източногермански марки. В рамките на няколко месеца, тъкмо преди валутното обединение, тези пари са подарени на всякакви компании и лица във и вън от Германия. Сред тях са издателства и рекламни компании - "Ойленшпигел" (Eulenspiegel), издател на едноименното сатирично списание, получава например 6 100 000 марки на 1 юни 1990, близо 2 млн. марки отиват и по сметка на рекламната къща "Абакус" (ABAKUS), която по-късно поема отпечатването на предизборните материали на ПДС. Сред най-големите получатели се нареждат и компанията за строително-ремонтни и поддържащи дейности "Вертерхалтунг унд инщандзетцунг" (Werterhaltung und Instandsetzung GmbH), която на три транша през май и юни взима над 26 млн. марки, акционерното дружество "Просистем" (Prosystem) в швейцарския град Цоликон (над 20 млн. марки), берлинският адвокат д-р Вюнше (6.8 млн. марки), консултантски, образователни и туристически фирми. В писмото до Де Мезиер се говори дори за транш от 500 000 марки към берлинско дружество за подкрепа на вариетета и кабарета.

"Беше като във филм. В кабинета на Хонекер в ЦК в шкафа все още стоеше китарата на Удо Линденберг (известен германски музикант, сочен за рок поета на обединението - б. а.). Никой не знаеше какво означава "дружество според гражданското право", да не говорим как се основава и ръководи", спомня си времената по първоначално натрупване на капитала Волфганг Венцел, бивш партиен функционер. Въпреки това парите се раздават с шепи на благонадеждни другари. Целта - да се подсигури бъдещото съществуване на ПДС. В писмо от 18 април 1990 на работната група по областните и окръжните ръководства на партията например се настоява "да се подпомогнат финансово надеждни другари, за да закупят ресторанти, които да може да се използват като места за срещи на партията". Венцел описва още по-абсурден момент от историята на ударното "спасяваме, каквото можем": През лятото на 1990 партиецът заедно с адвокат влизат в банка в Люксембург с найлонов плик с 3 млн. марки. Банкерите обаче отказват да вземат парите, като мислят, че произхождат от наркотрафик. Въпросът се урежда след намесата на съветник от източногерманското посолство. Самият Венцел също изпира част от парите с медийната си компания ЕMG, чиято задача била да развива телевизия с висока резолюция. Днес обаче Венцел официално е неплатежоспособен, а иначе се занимавал с канал за софтпорно.

Червената Фини и "Новум"

Класически пример за трудностите при издирването на червените пари е случаят с търговското дружество "Новум" (Novum) и неговата управителка Рудолфине Щайндлинг. "Новум" е основано като ООД през 1951 в Източен Берлин от функционери на Австрийската комунистическа партия (АКП) по поръчение от ГЕСП, пише германският разследващ журналист Андреас Фьорстер в книгата си "По следите на милионите на ЩАЗИ. Виенската връзка" (1998). Основната дейност на компанията е търговия между ГДР и Австрия и набавяне на западни технологични стоки, попадащи под ударите на ембаргото Ко-Ком. През 70-те и 80-те "Новум" получава представителските права за ГДР на западни компании като "Бош" (Bosch), "Циба-Гайги" (Ciba-Geigy), "Фьост-Алпине" (Voest-Alpine), "Щайер-Даймлер-Пух" (Steyr-Daimler-Puch) и др. Касите си дружеството пълни основно от тлъстите посреднически комисиони за големите поръчки от Източен Берлин за австрийски държавни концерни като "Фьост" и "Щайер". Фьорстер твърди, че само през 80-те години "Новум" е отчел 117 млн. марки приходи от комисиони.

От 1983 едноличен собственик на "Новум" е Рудолфине Щайндлинг (наричана Червената Фини), виенчанка с отлични връзки с австрийските комунисти. Фини, еврейка по произход, движи финансовите сделки на АКП и тайните партийни сметки в Швейцария, Лихтенщайн и др. Щайндлинг като професионалист по доверително управление отговаря не само за фирми на австрийските комунисти, но и за външнотърговски дружества на някогашната ГДР, се казва в междинния доклад на комисията "Фон Хамерщайн" от октомври 2003, който може да се свали от страницата на Бундестага.

Щайндлинг обаче отрича, че е изпирала източногермански пари, и настоява, че "Новум" е управлявала средства само на австрийските комунисти. Официално Германия подозира Фини, че е заделила за себе си над половината от 230-те млн. евро, колкото е имуществото на "Новум" при разпада на ГДР. Повече от 15 години продължават съдебните битки с Червената Фини, а досега Берлин е успял да си върне едва 7.3 млн. евро. Миналия октомври австрийското списание "Профил" разкри, че бившият вътрешен министър Ото Шили се е намесил на най-високо ниво в Израел за прибиране на отмъкнатите милиони. Щайндлинг днес живее предимно в Израел, където се радва на славата на щедра благодетелка. Но за комисията "Фон Хамерщайн" няма никакво съмнение съмнение, че "Новум" е юридическо лице, свързано с ГЕСП, а фирмените авоари, държани от Щайндлинг, са имущество на бившата ГДР, както подчертава докладът от 2003.

Приятелят на терористите

Още по-любопитна е историята на йорданския оръжеен търговец Абдел Маджид Юнес, личност с противоречива биография, поддържащ връзки с ЩАЗИ, арабски терористи, ислямисти и какви ли още не. На 28 май 1990 ръководството на ПДС превежда дарение от 75 млн. марки на представляваната от Юнес "Ислямска религиозна общност". Организацията е призната като "религиозна общност" само за шест работни дни от Службата по църковните въпроси на ГДР на 1 март 1990, се казва в разследване на в. "Дер тагесшпигел" от 2002. Офисите й се помещават в сграда на комунистическата партия, която възлага на Юнес "особено голямо доверие". На това се дължи и фактът, че само между 28 май и 6 юни 1990 Юнес получава от ГЕСП/ПДС общо 136.4 млн. марки. Официално парите са предназначени за закупуване на хотел край езерото Вандлиц, за ваканционен обект във Вендиш-Риц и за друг подобен в Лихен. Поръчението от висшите другари е трите обекта, досегашна собственост на ГЕСП, да се трансформират по нормите на пазарната икономика, пише "Дер тагесшпигел". Юнес освен това е сред основателите на туристическото дружество ТУК (TUK), скрита компания на висшия партиен ешелон, призвана да организира пътувания на партийните кадри. Именно ТУК, в чиято управа са бивш посланик на ГДР и бивш началник на западния отдел в ЦК, урежда самолетния билет на Ерих Хонекер за Латинска Америка, твърди и "Шпигел".

От края на 70-те години йорданецът Юнес управлява търговската фирма "Гълф интернешънъл" (Gulf International), настанена в Международния търговски център на берлинската гара "Фридрихщрасе". В ЩАЗИ е заведен на отчет под псевдонима Представител, но същевременно свободно се появява като сирийски дипломат с името Амайра. През 1986 Юнес вече разполага с шест жилища и осем автомобила, сред които "Ягуар" и "Мерцедес". Преди да дойде в Източен Берлин, йорданецът живее във ФРГ, където се замесва дори в терористичното нападение срещу израелските атлети на олимпиадата в Мюнхен през 1972 ЩАЗИ съобщава, че след заложническата драма Юнес е екстрадиран от западногерманските власти. В ГДР търговецът набавя оръжия за Организацията за освобождение на Палестина (ООП), но поддържа контакт и с терористичната група на отцепника Абу Муса. През 1986 търговецът поръчва 50 бр. пистолети, които според ЩАЗИ били мостра за либийския ръководител Муамар Кадафи.

Аферата с Юнес свършва по банален, но прагматичен германски начин. След промените имуществото му е запорирано и той връща на Германия даренията от бившите комунисти - над 93 млн. западногермански марки - и на практика фалира. Логичен край за един благонадежден партиен другар, за разлика от много други перачи на червени пари.