Лятната война между
Израел и "Хизбула"
завърши с поредната
резолюция на ООН, в
която не твърде ясно
се говори за мир в
Близкия изток, и се
припомнят всички
предишни седем
резолюции по този
въпрос от последните
28 години. Нито една
тях не е изпълнена
напълно, а и нито
една от враждуващите
сега страни не
изпълни целите си.
Израел не успя да
прочисти Южен Ливан
от бойците на "Хизбула"
и не можа да намали
възможността на
групировката да
обстрелва
израелските градове.
Въпреки всичките си
хвалби "Хизбула"
понесе тежък удар -
ликвидирани бяха не
по-малко от 600
бойци, напълно
унищожени бяха
командният и
жилищният й център в
Южен Бейрут.
Пустинята, която
дели и обединява
Израел и Южен Ливан,
евреите и "Хизбула",
цивилизацията и
тероризма
Но пропагандният
ефект от равния
резултат от войната,
както обикновено, не
е в полза на
демократичната
страна. В Израел
веднага беше
направена горчивата
равносметка на
военните грешки -
прекаленото
разчитане на
въздушните удари,
отчайващо
закъснялата
сухопътна операция,
която би могла да
реши проблемите без
тежките човешки
жертви и разрушения
в Ливан. Освен това
с чужди пари
(най-вероятно
ирански) "Хизбула"
започна пропагандно
раздаване на 12
хиляди долара на
семейство за
възстановяване на
разрушените им
домове.
Ръководителят на
радикалната
организация
безкритично беше
провъзгласен за
герой на Близкия
изток, въпреки че
именно той започна
войната.
Израелското
правителство с
основание е
критикувано за
нерешителност,
некомпетентност,
дори корупция.
Разбра се, че
началникът на
Генералния щаб ген.
Дан Халуц като че ли
не е имал доверие в
собственото си
ръководство, защото
преди военните
действия е продал
всичките си акции на
борсата. Запитан
дали ще поеме
отговорност за
неубедителната
военна кампания,
генералът отсече:
"Не ме интересува!"
Но това едва ли ще
убеди опозицията, а
и все по-повече
израелци, в успеха
на тази кампания,
както твърдят
израелските
ръководители.
За съжаление
резолюцията на ООН
не дава ясен отговор
на най-важното - как
и кога ще се
разоръжи "Хизбула".
Шейх Насрала вече
твърдо обяви, че
това няма да бъде
изпълнено.
Ливанското
правителство не дава
конкретен отговор.
Френският външен
министър дори заяви,
че не очаква това да
се случи. Но
Франция, която е
съавтор на
резолюцията и
защитник на Ливан и
гръмогласно
настояваше за
спиране на военните
действия, сега
изпрати... 200
войници като част от
международните части
в южната част на
страната. Повече от
странно поведение.
Може би затова
израелският премиер
замоли италианският
си колега, войските
от Италия да поемат
командването на
международните
умиротворители. Не е
ясно дали
международните сили
ще пазят всички
пътища между Ливан и
Сирия и дали ще имат
право да претърсват
всички превозни
средства, за които
се подозира, че
пренасят оръжие.
Както и дали тези
сили ще изградят
пунктове за проверка
на пътищата от
Северен за Южен
Ливан със същата
цел. И как точно
15-те хиляди
умиротворители ще
попречат на "Хизбула"
да се прегрупира и
да попълни
въоръженията си от
Иран и Сирия.
Освен сигурността на
Израел за Вашингтон
от голямо значение е
да бъде запазено
прозападното
ливанско
правителство.
Бейрутската пролет
на 2005 и
изгонването на
сирийците беше
голямо постижение на
Америка като част от
демократизацията на
Близкия изток. В
резултат на войната
и на усилията на
Сирия и Иран,
ливанската
демокрация сега е в
опасност. Америка,
която успя да спре
убийствата и
разрушенията в
Ливан, сега трябва
да подобри
отношенията си с
ливанците.
Изявлението на
ливанския военен
министър, че всеки
изстрел срещу Израел
ще се счита за
държавна измяна, е
пряко предупреждение
към "Хизбула", както
и признак за
затопляне на
отношенията.
Друга възможна
насока на
американската и
европейската
дипломация са
преговори със Сирия.
Вярно, е че
последната реч на
президента Асад, в
която той заяви, че
Америка е основната
пречка за мира в
Близкия изток, в
никакъв случай не
помага за това.
Европейците, които
осигуряват жизнена
икономическа помощ
за Сирия, биха могли
да предупредят
сирийските
ръководители, че с
оръжията, които те
доставят на "Хизбула",
тази помощ лесно
може да бъде
прекратена. И ако
Сирия спре военните
доставки за "Хизбула"
и помогне на
ливанското
правителство да
възстанови властта
си, икономическото
съдействие ще бъде
удвоено. САЩ с
обичайният си
по-властен маниер
биха могли да
подсилят това
предложение, като
обяснят на г-н Асад,
че страната му може
да бъде обект на
санкции, ако се
опита да блокира
резолюцията на ООН.
Подобен диалог с
Иран, другият
влиятелен участник в
близкоизточната
политика едва ли е
възможен. Въпреки че
американският
ветеран-журналист
Майк Уолъс (88 г.),
който успя да вземе
голямо интервю от
президента
Ахмадинеджад, вече
го обяви за
"обаятелен" политик.
Сега премиерът
Олмерт е подложен не
без основание на
унищожителни критики
заради начина, по
който беше водена
войната. Вероятно
скоро ще загуби
властта. Но едно
нещо му прави чест -
въпреки че войната
беше в неизгодна за
Израел фаза, той се
съгласи да спре
военните действия
заради големите
човешки жертви и
разрушения. Защото
няма кауза, която да
бъде оправдана с
убийството на деца.
Сякаш
министър-председателят
е чул отново гласа
от отвъдното на
далечната си
предшественица Голда
Мейр:
"Може би някога
ще им простим, че
убиват нашите деца,
но никога няма да им
простим, че ни
принудиха да убиваме
техните деца."
