През 2004 в гробница при могилата Голямата косматка до с. Шипка, Казанлъшко, Г. Китов откри прекрасна бронзова отливка на мъжка глава, която веднага се превърна в археологична сензация. [Фиг. 01] Тя е толкова прекрасна и неочаквана, че веднага предизвика възхита и небивал интерес, но постави и някои въпроси, които ще спомена накратко и ще коментирам.

Фиг. 01

Първият въпрос бе: кой може да е авторЪТ на този портрет.

Г. Китов отначало го определи като произведение на Фидий или негови ученици. Ето, например, материала, публикуван във в. “Сега” от 24.09.2004:

Археологът Георги Китов намери поразителна прилика в стила на изработка на откритата преди дни бронзова глава на тракийски владетел и произведение на легендарния античен скулптор Фидий. Заключението му е, че находката от Шипка е дело на майстора или на ученик от неговата школа. ...

Китов обяви вчера, че главата е изработена от античния майстор Фидий или най-малко от негов ученик. Легендарният древногръцки скулптор е изваял едно от седемте чудеса на античния свят - статуята на Зевс в Олимпия. Тя е и единствената в списъка, създадена от един-единствен човек.

Статуята е била отлята в добре съоръжена работилница в древна Атина по поръчка на тракийски цар. Най-вероятно е била част от по-голяма композиция, подобна на откритата ловна сцена край село Мезек.

Веднага протестирах чрез материал, публикуван в сайта “oshte.info” на 29 септември 2004. По стиловите белези на творбата предположих, че автор е Лизип или негов ученик. Успях да издиря и бронзов портрет, създаден от майстор от школата на Лизип, който стилово изключително точно отговаря на портрета, намерен от Г. Китов – т.н. глава на юмручен боец [Фиг. 02]. Впоследствие откривателят коригира мнението си.

Фиг. 02

Вторият въпрос бе: кой МОЖЕ ДА е портретуваният.

В гробницата при могилата били намерени 1 сребърна фиала, 1 дръжка от сребърна каничка и бронзов шлем гръцки (коринтски) тип, върху които има надписи, съдържащи думата SEUQOU = СЕВТ, откъдето Г. Китов направи извода, че главата е портретно изображение на Севт ІІІ, царувал в периода 323-311г. пр.Хр.. [Фиг. 03]

Фиг. 03

Освен това археологът обърна внимание и на силната прилика между портретувания и образа на цар Севт ІІІ върху монета, сечена по негово време (ІVв. пр.Хр.). [Фиг.0 4]

Фиг. 04

Този извод веднага потвърди моя отговор на първия въпрос и го съгласува с отговора на втория въпрос - Фидий е живял през V в. пр.Хр., т.е. поне век преди Севт ІІІ, а Лизип е бил съвременник на Севт ІІІ – живял е в периода 390-310 г. пр.Хр..

Третият въпрос бе: защо намираме само глава на Севт ІІІ?

Само тя ли е била създадена от автора или е част от фигура в цял ръст?  Била ли е изобщо изработена фигура в цял ръст или не? Ако да, то какво се е случило с нея?

Този въпрос е сложен и досега си остава без еднозначен и убедителен отговор.

ПЪРВО: Нека подробно разгледаме находката в долния край – където е ръбът, който я ограничава откъм шията. [Фиг.0 5] Ръбът е съвсем неправилен, грапав, силно патиниран и – което е най-интересното - по него са полепнали капки бронз, докато металът е бил още течен. Ръбът може да бъде в такова състояние само ако е естествен завършек на една отливка, т.е. ако се е образувал при изстиването на все още кипящия бронз. Такъв ръб не може да се образува при разрязване или разчупване на цяла статуя с каквото и да е сечиво. На това мнение е приятелят ми Николай Флоров (завършил бронзолеене) и то е убедително за мене.

Фиг. 05

ВТОРО: В книгата “Повче от 100 археологически открития в България”, която, макар че е издадена от издателството Фют, С 2005, има много сериозен авторски колектив, намерих следното любопитно сведение. Като коментират намерена у нас бронзова антична глава на Аполон, авторите съобщават как в древността са се създавали бронзови статуи в цял ръст: най-напред отливали отделните части  - глава, ръце, крака, торс - поотделно и едва след това ги заварявали в една цялостна скулптура; накрая полирали местата на шевовете. Така че дори навремето скулпторът да е искал да направи цялостна статуя на Севт ІІІ, той е трябвало да създаде отделна отливка на главата. Тогава тя наистина би приличала на находката на Г. Китов. Дали са създадени другите части на фигурата и ако да – то каква е съдбата им, засега не може да се каже. Но едва ли се е стигнало до сглобяване на цялостна статуя.

По-вероятно е готовата бронзова глава да е била набързо закопана, за да бъде скрита от оскверняване и унищожаване. Знак за подобна драматична възможност е белегът по дясната част от челото и скулата, който сякаш свидетелства за удар с меч и то с доста голяма сила. На този белег наскоро ми обърна внимание приятелят ми Костадин Димов. [Фиг. 06]

Фиг. 06

ТРЕТО: Траколозите обичат да споменават един доста странен ритуал, който уж практикували траките - разкъсване на трупа на мъртвеца. И свързват този ритуал с религията на орфизма, понеже – видите ли - самият Орфей загинал по такъв начин. Във връзка с тези идеи се появи и предположение, че е съществувала бронзова фигура на Севт ІІІ в цял ръст, която после била разчленена, както изисквал погребалният ритуал при орфиците. Предполага се, че останалите късове от разчленената статуя са били закопани на други места и има известна вероятност някога да бъдат намерени.

В древногръцките писмени извори наистина има сведение, че такава била смъртта на Орфей, но оригиналното сведение е едно единствено и се намира в една пиеса от драматурга Еврипид; всичките останали са или негови цитати или негови преразкази. (вж. Михаела Йорданова-Алексиева “Елински орфически свидетелства”, изд. ЛИК, С 2004).

Първият сигнал за недоверието ми към това сведение иде от факта, че то се появява не в сериозен историографски древногръцки труд, а в древногръцка пиеса, която коментира легендарна личност с евентуален тракийски (т.е. варварски, негръцки) произход. Такова свидетелство не ми звучи достоверно. Все пак изкуството понякога съзнателно драматизира, преувеличава и дори изкривява жизнените факти.

Вторият сигнал за недоверието ми към това сведение е фактът, че съществуват и друг вид данни извън литературната, писмената традиция – а именно – древногръцките вази, които показват съвсем различна версия за гибелта на легендарния певец! По вазите няма нито едно изображение, в което Орфей да загива чрез разкъсване! (вж. Костадин Рабаджиев “Елински мистерии в Тракия”, изд. на СУ Кл. Охридски, С 2002) Напротив, според всичките запазени антични вази, изобразяващи смъртта на Орфей, певецът загива  намушкан от жени-вакханки с копия и мечове, т.е. гибелта му по-скоро прилича на атентат срещу политически противник, отколкото на езическа жестокост. [Фиг. 07]

Фиг. 07

Човек би се запитал: а да не би вазописците да са решили да не изобразяват разкъсването, понеже би изглеждало доста неестетично? Нищо подобно! Успях да открия вазопис, където смело и естетически издържано наистина е изобразено как жени разкъсват мъжко тяло. [Фиг. 08] С една малка подробност - нещастникът изобщо не е Орфей, а е царят на Тива – Пентей! (Панагиотис Христу, Катарини Папастаматис “Божества и герои греческой мифологии. Троянская война и Одиссея”, изд. Casa Editrice Bonechi, Флоренция 1998).

Фиг. 08

Някой би възразил, че вазописта също е изкуство, подобно на драмата, т.е. и във вазописите не е изключено да е нарушена историческата истина. Може, действително. Но е очевидно, че съществува сериозно разминаване между писмените и изобразителните твърдения за смъртта на Орфей, а този факт сам по себе си е подозрителен и странен и изисква разследване и обяснение.

След така изложените размисли съм склонен да мисля, че Орфей – ако и доколкото физически е съществувал – вероятно не е загинал чрез разкъсване. Освен ако не е бил разкъсан след смъртта си? Но това ще противоречи на легендата, че побеснелите вакханки УБИЛИ Орфей като го разкъсали...

заключение

Смятам, че е малко вероятно да е съществувала бронзова статуя на Севт ІІІ в цял ръст, която впоследствие да е била подложена на ритуално орфическо разкъсване. Възможно е, обаче, да е имало замисъл за цяла фигура, който е бил изоставен на някакъв етап от реализацията. Както отбелязва Костадин Димов, за такава възможност говори намереният при разкопките на град Севтопол(ис) каменен постамент за статуя в човешки ръст, който днес се пази в Казанлъшкия музей.

Ако систематизираме, находката на Г. Китов допуска следните три възможности:

(1) замисълът бил за цяла статуя, но бил прекъснат - завършена била само главата;

(2) замисълът бил за цяла статуя, но бил прекъснат – изработени били няколко части (от които засега е намерена само главата), но не били съединени в едно;

(3) замисълът бил ограничен от самото начало за бюст-портрет.

Би било добре, ако някой има съображения по загадката на бронзовата глава, да ги представи, за да протече дискусия. Може би тя ще хвърли светлина върху въпроса дали намерената от Г. Китов бронзова глава на Севт ІІІ е била част от статуя в цял ръст или не.

Любомир Цонев, 08.08.2006

ИЗТОЧНИЦИ НА ИЛЮСТРАЦИИТЕ

Фиг.01, 03, 04, 05: Г.Китов “Долината на тракийските владетели”, ІІ изд., Славена 2005.

Фиг.02: Большая советская энциклопедия, ІІ изд. в 50 тома.

Фиг.06: Сп.Будител, август 2006.

Фиг.07: Костадин Рабаджиев “Елински мистерии в Тракия”, Университетско изд., С 2002.

Фиг.08: Панагиотис Христу, Катарини Папастаматис “Божества и герои греческой мифологии. Троянская война и Одиссея”, изд. Casa Editrice Bonechi, Флоренция 1998.

Послепис

Седмица след като привърших горния очерк, на 15.08.2006, случайно намерих и купих малка книжка – брой 1-4 (2005) от списанието “Анали” – издание на СУ “Климент Охридски”. Там има доста голяма статия от Г. Китов, озаглавена “Аристократична Тракия – погребални обичаи и изкуство”, стр.15-46. Не щеш ли на стр. 25 прочетох следното загадъчно изречение: “Част от статуарна група изглежда е и намерената през 2004 в Голямата косматка глава на цар Севт ІІІ, която е великолепно произведение на античното изкуство.” И нито дума повече!!!

Честно казано, не обичам такъв подход. Или археологът има сериозни основания да предполага нещо и тогава ги публикува, или няма сериозни основания и тогава си мълчи, докато не намери достоверно решение на проблема. Но недомлъвките не са достоен похват. Чакам с нетърпение Г. Китов да изложи аргументите си в полза на съществуването на статуарна група или направо да я намери, щом е толкова сигурен в съществуването й.