Ако човек се разходи около точката, в която се събират границите на трите страни – България, Сърбия и Македония, ще види интересни неща. На северозапад от нея живеят сърби. На юг от тях населението вероятно ще се определи като македонско. Малко по-на изток, все още на сръбска територия, около Босилеград, то е българско.

Виждаме как от компактното българско население в този, някога съвсем не периферен български край, днес са се образували цели три народности. Причините за това са добре известни. Наричащите днес себе си сърби са попаднали в границите на сръбската държава през 1878, преди създаването на независима българска държава. Тези, които се наричат македонци, са попаднали там значително по-късно – през 1913, след изживян значителен  подем на националното съзнание, който не е позволил асимилацията им. И накрая, именуващите са българи са в състава на Сърбия от 1919, но след като са  живели дълго в  собствена държава.

Първото от тези превръщания – на българи в сърби – е резултат от добре известен исторически процес, постоянно протичащ тук и там по света – етническата асимилация. Това, на което искаме да се спрем, е другия, значително по-рядък процес на раждане на несъществуващ етнос от друг такъв, т.е., превръщането на българите в македонци, който, с цялата си неприязън към изковаването на нови термини на гръцка и латинска основа, ще трябва да наречем “етнотомия” (разцепване на народността), по подобие на съпътствуващата я в случая глототомия (разцепване на езика).

Тези процеси също не са рядко явление. Повечето, ако не и всички съществуващи днес езици са се появили в резултат на разцепването  на един предполагаем праезик. Както и немалко народности са произлезли от една обща такава. Това, което предизвиква интереса и възражението ни в случая е, че сме изправени  пред изключително рядък случай на изкуствено предизвикани етно- и глототомия.

Историята на този случай е добре позната и затова само ще я припомним. Първоначалната идея е на сърбина Новакович, посъветвал своето правителство вместо трудно удържимата теза, че в Македония живеят сърби, да поддържа тезата, че това е население със собствена народностна идентичност, и така да предотврати обединяването му с останалите българи. След завладяването на Вардарска Македония от Сърбия през 1913 тази идея е забравена и заменена с насилствена сръбска асимилация.

Нов живот тя получава през февруари 1934, когато Балканският секретариат на Изпълнителния комитет на Коминтерна въвежда понятието “македонска нация” за

“нуждите на световната революция”.

Не е ясно дали в Коминтерна са ползували идеята на Новакович или са стигнали по самостоятелен път до нея. Във всеки случай това действие се вписва добре в общата стратегия на комунизма за разрушаване на човешката идентичност – семейна, културна, или както е в случая, национална, и превръщането на личността в удобен за манипулация лумпен. Подобни “нации” са “учредени” в Европа и на други места - например, “карелска” – от финландци, живеещи на територията на СССР, “молдовска” – от румънци, живеещи пак там, а на българска основа са предвидени цели три - "македонска", “тракийска" и "добруджанска".

Освен, че е важна част от човешката идентичност, националната принадлежност има и едно специално качество – тя се придобива по рождение. Дори религията си човек придобива след раждането и може да я промени, но след като се е родил българин, японец или ескимос, човек си остава такъв за цял живот. “Откритието”, че националността може да се променя (а да повярва в истинността на това “откритие” за привърженика на определена идеология не е трудно) произвежда върху умовете същото въздействие, каквото произвежда върху умовете на физиците в началото на 20 век откритието, че неделимият дотогава атом може да се разпада.

Това изпълнено със силен заряд политическо действие има всички качества на бактериологичното оръжие. Ако то успее да предизвика епидемия от сепаратизъм в третирания район, налице ще са големи поражения, постигнати с нищожни разходи.

Използуването на бактериологично оръжие в политиката не е от вчера. Още през Първата световна война

германците употребяват по същия начин самия болшевизъм,

като прехвърлят водачите му в Русия и успяват да предизвикат катастрофа там. “Те използуваха Ленин като тифусен бацил”- ще каже по-късно по този повод Чърчил. Лошата страна на това оръжие е също известна – то е нещо като нож с две остриета и не прави разлика между чужди и свои. Две години след като с негова помощ германците са извадили Русия от войната, заразата достига  самата Германия и в нея избухва болшевишка революция. След още две десетилетия поради същия причинител една част от Германия престава да съществува, друга част е болшевизирана за половин век, а последствията от станалото се усещат и днес.

Територията на бивша Югославия беше полето,  което главно се третираше с

бактериологичния  щам на македонизма.

Трябва ли да се учудваме, че там са и най-тежките странични ефекти от употребата му? Броени години след създаването на “нова национална  идентичност" в Македония, в Босна се появи немислимото дори и като словосъчетание понятие “мюсюлманска народностна идентичност”. Белградските съставители на македоно-български речници не са и подозирали, че пряко следствие от техния труд ще бъде не само разпадът на идеите за “сърбохърватски език” и “югославска нация”, но и появата на хърватско-сръбски, босненско-сръбски и черногорско-сръбски речници. Дори когато комунистическият лагер и собствената й държава се разпадаха, сръбската академия на науките продължаваше да работи за създаването на “шопска националност" в България. Затова не бих се учудил, ако някой ден в Сърбия се появят и войводинско-сръбски речници и се  заговори за шумадийска, санджашка или някаква друга националност.

Чест прави на българската политика фактът, че тя никога не е използувала етнотомията като оръжие срещу съседите си. Дори по време на печалния "възродителен процес” тогавашната власт само взе назаем старата гръцка идея за "българогласните елини" и обяви турците  за изгубили националното си  самосъзнание българи. Това дава моралното право на България да дефинира и настоява да се обяви етнотомията за престъпление срещу човечеството, наравно с насилствената асимилация или етническото прочистване.

Текстът е публикуван със съкращения в "Про и Анти"