В Ливан Израел воюва с "Хизбула", но предотвратява превръщането на безпомощната държава в преден пост на ислямския джихад срещу християнската цивилизация.

Събитие №1 за световните медии сега е военната кампания на Израел в Ливан. Отново, както и през 1982, когато Израел предприе подобна акция, за да изгони бойците на Организацията за освобождение на Палестина (ООП) от северния си съсед и да спре обстрела на граничните си селища с ракети "Катюша", действията на еврейската държава се заклеймяват като "агресия" или пък се оправдават като реакция на самозащита - в зависимост, разбира се, от това, кой прави оценката.

Тоест нищо ново. Поляризацията на мненията за всичко, което става в Близкия изток изобщо и в арабско-израелските отношения конкретно, продължава вече 58 години - от деня, в който Организацията на обединените нации даде на евреите, пръснати по света, земя, за да си направят държава. Впрочем не мога да избегна факта, че и в нашата малка България поляризацията на общественото мнение в крайностите "за" и "против" продължава до ден-днешен.Не само съм съвременник, но от 1952, откакто влязох на работа в редакция "Международна информация" на БТА, съм следил по световните осведомителни агенции и съм отразявал три от четирите израелско-арабски войни - от 1956, от 1967 и от 1973. Без тази от 1948-1949, разбира се, която дойде веднага след обявяването на независимостта на Израел - тогава още нямах понятие, че ще се занимавам с журналистика. Бях в Бейрут за две седмици през 1981 г. по покана на ООП, изпратена до ръководството на БТА, непосредствено преди нашествието на Израел - в кулминацията на жестоката гражданска война между ливанските мюсюлмани и християни, която бушуваше по онова време в цветущата някога "Швейцария на Близкия изток". Водиха ме в Южната част, в Сайда и Тир, а с колегата Васко Василев (който беше постоянен кореспондент на БТА в Ливан) прекосихме една сутрин "ничията земя" между Западен и Източен Бейрут, веднъж нататък и веднъж обратно, за да отидем при християните. Бях и в Израел по линия на Съюза на българските журналисти през 1993 г., обходил съм го почти целия, от Тел Авив и Ерусалим през Мъртво море и Голанските възвишения (отнети от Сирия през "шестдневната" война от 1967 г.), та досами границата с Южен Ливан. С една дума доста знам и доста съм видял. И ето какво ще кажа.

Има безспорни неща.

Факти:

Колкото да се премълчават или тълкуват както му дойде, те са точната история. Преди 1948 г. Палестина беше британска територия и там живееха араби и евреи. Общото събрание на ООН даде Палестина и на двата народа, за две държави. Евреите приеха, арабите - не. Евреите обявиха своята държава, арабите я нападнаха, за да я унищожат. И я нападнаха не само живущите там палестинци, ами дойдоха войски от още шест арабски държави - от Египет, Сирия, Йордания, Ирак, Ливан и Саудитска Арабия. Евреите, тогава 3 милиона (сега са към 5), не само отбиха атаката, ами и си разшириха територията. Такава е истината. Шест установени арабски държави, плюс местните палестинци. Кой е нападнатият? Кой реагира, за да оцелее?

Само който е бил в Израел и е пътувал от Ерусалим към Мъртво море на 400 и кусур метра под морското равнище, знае какво са направили евреите от сивата камениста пустиня. Какви стопанства са техните кибуци. Работели са и постоянно е трябвало да се защитават. Заобиколени отвсякъде от араби, които открито са казвали на света, казват го и днес, че държавата им трябва да бъде изтрита от географската карта. Имат ли право да се борят за живота си? Понякога и те са нападали, но нали нападението е най-добрата отбрана? Или за тях това не важи? Във всички войни досега през тези 58 години

евреите е трябвало да се бият на два или три фронта

Да, ползват се със специалните симпатии на супер силата САЩ и оръжията им са последна дума на военната техника, но кое решава нещата - техниката или хората? Защо са така мотивирани израелските войници (и войнички)? Защо винаги са побеждавали? Защото винаги са знаели какво ги очаква, ако ги победят. Ще загубят всичко - живот, семейство, дом. Всичко. Заслужават ли разбиране?

Прибавете към външната заплаха и постоянното напрежение да живееш в страх да се качиш на автобус, да отидеш в ресторант или сладкарница, на пазар или просто да се разхождаш из улиците. Убитите и осакатените човешки същества от подлите самоубийствени атентати на зомбирани арабски "мъченици" са безчет. Какво е "Хизбула" - създадената, ръководена и финансирана от иранските молли екстремистка шиитска организация, настанила се в Ливан? Какво е нейното верую? Какви са нейните "бойци"? Та да не би вечно заплашваните с изтребление евреи да не знаят с кого си имат работа в "Хизбула", "Хамас", "Ислямски джихад" или "Ал Кайда"? Сега загивали ливанци - мъже, жени и деца. Сигурно. Но "бойците" на изопачения ислям, дошли от цял свят, нарочно се смесват с местното население. А то няма думата.

Що търси "Хизбула" в Ливан?

Не са преставали да стрелят със сирийски "катюши" по Северен Израел от години. Е, не са им точни ракетите, но все някоя ще сбърка да падне сред хора. До 1982 г. южната част на Ливан беше всичко друго, но не и ливанска територия. Израелските войски разчистиха тогава терена, но като се изтеглиха, катюшчиците пак се върнаха. А после, след събитията в Ирак надойдоха и ислямски фундаменталисти от цял свят. За да участват в свещената война с "големия Сатана" САЩ и "кръстоносците". За какъв суверенитет на Ливан става въпрос! Израел бил окупирал Ливан - тази глупост се чува и у нас от разни неясно на кого служещи елементи. Не е вярно, разбира се. Окупирала го беше Сирия. Окупираха го войнстващите ислямисти.

Как да стоят евреите със скръстени ръце? Годините борба за живот ги е научила как да боравят с враговете си. Веднъж само да проявят слабост, и стомилионното арабско море ще ги погълне. Знаете ли кои са сабрите? Това са местните кореняци евреи, тъмнокожи и свирепо горди, същите, от които арабските армии треперят само като чуят, че ги имат насреща. Хайде, идете кажете на сабрите, че някакъв си президент на 68-милионен Иран иска да ги прати в Аляска или да ги изхвърли в Средиземно море! Пък и иска да има ядрено оръжие, което да сложи върху купените от Северна Корея дългобойни ракети. Които не са "катюши". Налага ли им се на евреите да вземат мерки, докато е време? А иначе винаги съм се питал защо брадатите наставници на "мъчениците" не вземат да препашат и самите те колана с шашки и не отидат и те да се гръмнат сред "неверниците". Да дадат личен пример.

Е, да, ама не! Не са балами

И накрая най-важното, а тъкмо то май е най-неясно на широката публика. А е от огромно значение да бъде разбрано. Какво става в момента? Гледаме отново филм, какъвто са ни прожектирали 58 години ли? Не. Там е работата. Днес Израел отново действа, за да си осигури оцеляването, но насреща му не са една или повече арабски държави, не са една или повече ислямски организации. Днес насреща му стои нещо много по-голямо. Израел не може да го ликвидира, но може да ликвидира едно от пипалата му. И той точно това прави. Един подчинен от тероризма Ливан би бил безценен преден пост на иранските молли, които вече са в центъра на джихада изобщо. Тоест военната кампания на Израел в Ливан е част от глобалната война с тероризма, която християнската цивилизация вече пет години води със средновековното мракобесие. Това е също един от безспорните факти. А дали той се харесва на някого или не, си е негов проблем. Важното е да бъдат отворени очите на българското общество.