Президентът Първанов като социален президент

Още по време на предизборната си кампания Първанов обяви, че ще бъде социален президент. Дълго време не беше ясно какво означава това, защото липсата на контрол върху изпълнителната власт не му дава възможност да преразпределя – дейност, която по навик свързваме с грижата за социално слабите. По-късно един негов съветник обясни: Първанов е социален президент, защото съчувства на социално слабите.

Обяснението е незадоволително. Президентите по начало са крайно чувствителни хора. Те съчувстват на всички за всичко, но най-вече обичат да съчувствуват на социално слабите. Направете един опит: попитайте който и да било президент, по възможност в присъствието на журналисти, дали съчувства на социално слабите. Всеки ще ви даде положителен отговор. С изключение на президента на Северна Корея, защото там няма социално слаби. Но май няма и президент, така че правилото остава без изключение.

Дори и липсата на социално слаби не премахва съчувствието. Едно време и у нас нямаше социално слаби. Затова нашият държавен глава съчувстваше на социално слабите в другите страни, най-вече на тези в развитите такива. Ние пък им завиждахме. Такива едни работи.

Следователно всеки един президент е и социален такъв. Това, изглежда, е президентско условие sine qua non.  

Не само президентът може да бъде социален. Възможни са, например, следните конфигурации:

• социален председател на НС (председател на НС, който съчувствува на социално слабите);

• социален областен управител (областен управител, който......);

• социален член на Конституционния съд (......);

• социален референт в Министерството на външните работи;

• и т.н., с изключение на конфигурацията "социален министър”, от който се иска да проявява твърдост по отношение на социалните въпроси;

• Извън полето на държавната администрация възможностите са безкрайни;

• едър социален бизнесмен;

• социален кредитен милионер;

• социален председател на управителен съвет;

• социален издател на вестници;

• социален дистрибутор на галантерийни стоки;

• социален краставичар.

Затова и социално слабите по света са толкова много. В природата на човека е да търси и намира съчувствие.

А президентът Първанов само ни занася.

Президентът Първанов възстановява бригадирското движение

Тези дни в село Вонеща Вода, Търновско, президентът Първанов поиска да възстанови бригадирското движение.

Тези, които са били бригадири, знаят какво е “бригадирско движение”. Тези, които не са били, може и да не знаят. Но и  у едните и у другите се таи смътното убеждение, че това е било нещо, предизвикано от икономически подбуди. Опит да се постигнат икономически резултати, макар и с неподходящи средства. Всъщност икономическият ефект от това движение беше съмнителен. Колкото продукция се произвеждаше, толкова се и разпиляваше. Дори и да останеше нещо в повече, безстопанствеността на следващ етап бързо му виждаше сметката. Не, бригадирското движение не беше икономическо движение, то беше израз на прагматизъм – в противовес на принципите и идеологията на времето.

Бригадирското движение беше разновидност на единствената официално одобрена форма на обществено битие тогава – лагерната. Големият социалистически лагер се подразделяше на по-малки лагери и лагерчета, крайната и завършена форма на които беше концлагера от типа на “Слънчев бряг” край Ловеч.

Никой обществен строй не е съвършен, в това число и социализма. Колкото и да ни се иска, не можем да държим цялото население през цялото време в концлагери. (Единствено Пол Пот се опита да го направи, и видяхме колко бързо се провали.) Както и никоя държава не може да мобилизира цялото си население във войската – все някой трябва да остане да върши другите работи. Затова държавите постъпват прагматично - поддържат малки постоянни армии, а преминалите през тях запасняци периодично биват привиквани за поддържане на формата. По същата причина социалистическата държава поддържаше сравнително малко на брой постоянни концлагери, а останалото население постепенно минаваше през тях (или през други форми на обучение). Една от тези форми беше и т.н. “бригадирско движение”. Чрез него работоспособната част от населението периодично биваше събирана, за да не забравя знанията, уменията и навиците, необходими за лагерен живот.

Бригадите бяха гадно местенце. “Активистите” на движението се подбираха от подлизурковци и натегачи, стараещи се да направят впечатление, белки влязат в някой номенклатурен списък. Неколцина такива събрал тези дни  и Първанов край Вонеща Вода.

Какво ли е имал наум президентът? Да възкресяваш днес бригадирското движение е все едно да галванизираш мъртвец. Галванизирането е опит, провеждан в средните училища. Взема се една мъртва, но не много отдавна умряла жаба, окачва се да виси и през нея се пуска електрически ток. Когато токът протече през мускула на крака й, той се свива и изглежда, сякаш умрялата жаба мърда.

Същото прави и Първанов. Събира останки от умрялото бригадирско движение и ги галванизира.. Останките се размърдват. Започват да палят лагерни огньове и да пеят песни.

“Мърда, мърда!” – вика  президентът. ”Може и да проходи!”

Вестниците отразяват новината като факт. Президентската кампания продължава. Животът си тече.