Преди 800 години било създадена най-голямата в историята империя – Монголската. В най-добрите си времена тя владеела почти цяла Евразия – от Тихия до Атлантическия океан и от Адриатика до Персийския залив. Юбилеят отбелязват в Монголия, но и другаде в Далечния изток. Научен симпозиум в Пекин обяви създателя на империята Чингиз хан за баща на глобализацията. В Нинджонг, Южна Корея, издигнаха паметник на завоевателя. В Улан Батор бе поставена рок операта „Чингиз хан”.Край монголската столица на скала в планината Ум е монтиран гигантски каменен бариелеф,

Чингиз хан

посветен на събитията отпреди осем века. Той замени избеляващият през годините някога червен лозунг „Да живее МНРП! (Монголската народна работническа партия, тамошните комунисти).

Както и Александър, Чингиз хан поел на път с немногочислена, но предана, добре въоръжена, отлично организирана и ръководена армия. Съюмял да увлече след себе си цели племена и отделни групи авантюристи – въоръжени конници, които са готови на всичко. Пред взора им се мержелеели несметните богатства в страните на Юг и на Запад, за които търговците и пътешествениците разказвали легенди. Завоюването на света вървяло стъпка по стъпка, като почти навсякъде завоевателите оставали доволни от придобитата плячка. Те завладявали територии и царства с масови зверства, палежи и разрушения, но всичко това било в границите на «нормалното равнище на средновековно зверство», както биха се изразили братя Стругацки. Уседналите народи по онова време обработвали земята с трудоемки способи – примитивни сечива, животински впрягове и много, много

Предшественикът на Чингиз хан в отдавна глобализиращия се свят - Александър Велики. Него би следвало да наричаме "дядо на глобализацията"

човешки труд. Те нямали възможност да отделят големи групи от хора, които да се обучават като воини, способни да поемат защитата на родината си. В най-големите битки участвали не повече от 10-15-20 000 души. Чингиз хан връхлетял на този терен от Изток с 230-хилядна армия. Тя помитала всичко по пътя си.

Във войската царяла желязна дисциплина – единственият способ за поддържане на реда при нейния нехомогенен състав. В римските легиони екзекутирали по един на всеки десет избягали от бойножто поле. Наричали процедурата «децимация». При монголците избивали по десетина за един дезертьор. Педагогическият метод бихме могли да наречем "рециплочна децимация".

Чингиз хан се родил през 1162. Баща му бил племенен вожд. Той загинал,, когато синът му бил още невръстен. После съседски племена заграбили добитъка. За да възвърне бащиното наследство и да се утвърди като безмилостен и авторитетен регионален водач, бъдещият владетел на света повел поредица от местни войни. За постигане на целта му били необходими десетилетия – той се захванал да завоюва света 50-годишен. Но затова пък поел историческия си път с всичкия опит и зрелост на тази възраст.

Освен с известните военни подвизи в Азия и Европа, Чингиз хан влязъл в истоорията и по друг начин. Например успял да се срещне с Марко Поло в Пекин. Организирал първия военоморски поход в историята на своя народ, който дори не бил виждал море. Чингиз хан организирал две нападения на Японските острови, които обаче завършили без успех.

През 1268 след пореден преврат в Китай дошла на власт династията Мин, която решила да сложи ред в двора си. Тогава начело на Монголската империя бил вече внукът на нейния основател. Под натиск от Юг, гигантската някога военно-държавна машина се разпаднала. В нейните руини оцелели минатюрни княжества. Те били покорени едно след друго от Китай и през 1691 Монголия окончателно влязла в състава на Поднебесната империя. Получила независимост чак през ХХ век.

Никой истински изследовател на миналото не би се наел категорично да твърди, ме цялата тази история, която ви разказахме, е достоверна от край до край. Даже осемвековният юбилей, който се отбелязват тази година, е съмнителен. А може би империята е създадена през 1205? Или през 1207?

Но че Чингиз хан е вторият във времето след Александър Велики – в това няма никакво съмнение. От цяла континентална Евразия той не успял да «доглобализира» само Югоизточна Азия и Индия, от които го делели непристъпни планини.

За съвременната глобализация такива прегради вече не съществуват.

(По материали на Би Би Си)