|
|
Докато Израел
методично унищожава инфраструктурата на Ливан, правителството на
САЩ е изправено пред труден избор. Ливанският премиер драматично
заяви, че "страната е разкъсвана на парчета", както и че
"международната общност няма да ни изостави". Въпросната общност
са главно САЩ, които сега са заинтересувани да помогнат на Ливан
като окажат натиск върху близкия си съюзник Израел. Ако
ливанското правителство, рожба на "революцията на кедрите" след
изгонването на сирийците миналата година с основната помощ на
Америка, не оцелее, много малка е вероятността да бъде изпълнена
главната цел на САЩ и Израел - "Хизбула" да бъде обезсилена и
така да бъде нанесен удар срещу Сирия и Иран.
Проблемът е, че
американската дипломация, която има най-голяма възможност да
прекрати кризата, е принудена от обстоятелствата да действа
бавно. Американците искат да дадат още десетина дни на Израел да
довърши или поне рязко да намали силите на "Хизбула", като
изтласка бойците им по-далеч от израелската граница. В същото
време обаче безмилостните удари на израелската авиация срещу
беззащитния Ливан в никакъв случай не помагат на такава кауза.
Освен че досега избиха повече 300 невинни ливански граждани и
принудиха стотици хиляди ливанци да станат бежанци в собствената
си страна, израелците неизвестно защо започнаха да нанасят удари
срещу редовната ливанска армия и християнските квартали в
Бейрут. А именно ливанските християни, потенциални съюзници на
Израел, са недоволни от "Хизбула" и обвиняват тази организация,
че причини конфликта.
По всяка
вероятност намерението на американското правителство е до 31 юли
"Хизбула" да бъде съкрушена, след което по южната граница на
Ливан с Израел и източната със Сирия да бъдат разположени
международни сили. Те ще бъдат продължение на съществуващите
сили на ООН в Ливан, известни като
UNIFIL, чийто мандат
изтича именно в края на юли. Сигурно е, че това намерение ще
срещне силната съпротива на израелците, които не без основание
считат, че войските на ООН са слаба защита срещу презграничните
нападения на "Хизбула".
Междувременно според неофициална информация ливанският премиер
Фуад Синьора е уведомил американските власти, че ако не спрат
Израел, няма да има за какво да се преговаря и да се разполагат
международни сили. Съгласно същата информация влиятелни членове
на американското правителство са много обезпокоени от
продължаващото разрушаване на Ливан и настояват президентът Буш
незабавно да се намеси. В началото на седмицата държавният
секретар на САЩ замина на обиколка в Близкия изток вероятно като
израз на това безпокойство и като начало на дипломатически
усилия за спиране на огъня.
Задачата на
Америка обаче се усложнява от отношението на доминираното от
шиити правителство в Ирак към явното желание на американското
правителство шиитската организация "Хизбула" час по-скоро да
бъде ликвидирана или обезсилена. В същото време прозападните
арабски режими в Египет, Йордания, Саудитска Арабия, Кувейт
твърде нетипично осъдиха не толкова Израел за кризата, а
"Хизбула", защото се боят от нарастването на влиянието на Иран.
Докато жителите на тези страни масово подкрепят ислямистката
групировка.
Но най-странното
е, че в настоящата криза международната общност сякаш забрави за
безрадостната палестинска съдба. Именно палестинците са главните
губещи в тази криза. Защото след всяка война в Близкия изток
тяхната мечтана палестинска земя се топи и намалява. Палестина,
която можеха да имат през 1948 (когато ООН провъзгласява
създаването на Израел и обособяването на арабска държава
Палестина върху тери4торията на бившата британкщая колония
Палестина - белч ред.), беше много по-голяма от тази, за която
се сражаваха с евреите през 1967. Дори и днешната Палестина,
която имат, ще бъде по-малка от тази след десет години. Борбата
им ражда само страдания и огромна самота. Благодарение на това,
че демократично избраха "Хамас" на власт, сега са подложени на
израелски удари в Газа.
Палестинските деца
растат в мизерия и фанатизъм, а палестинските власти днес са
принудени да се молят на европейци и американци за всекидневния
хляб и за лекарства за народа си. А през годините другите
арабски нации натрупаха милиарди от петрол, построиха
свръхмодерна инфраструктура, болници, училища, университети.
Арабите в съседство с Израел - Египет и Йордания, дори подписаха
мирни договори с вечния израелски враг и не се очаква скоро да
се бият заради палестинските си братя. По-далечните араби - в
Магреба, никак не се интересуват от съдбата на Палестина освен
на думи.
Въпреки всичко
Америка, която единствена може да спре Израел, сега трябва да
действа, за да бъдат прекратени кръвопролитията и разрушението.
По-бързо! |
