Паметта за
миналото в името на бъдещето
Четвъртък, 20 юли
2006, 09:30-17:30
Национален дворец
на културата, зала 6, София
Международната
конференцията се провежда в контекста на засиления обществен
натиск за достъп до архивите на бившите тоталитални секретни
служби в България. Тя е инициирана от Българска Медийна
Коалиция, Център за подкрепа на лица преживели изтезание – АСЕТ,
Федерация Зелени Балкани, Фондация Програма Достъп до
информация, Български Хелзинкски Комитет и Сдружение
Евроинтеграция в сътрудничество с Групата на Зелените/Европейски
Свободен Алианс в Европейския Парламент.
Конференцията ще
бъде открита от Министъра на Вътрешните Работи на Република
България г-н Румен Петков и от г-жа Елс се Хрун, член на
Европейския Парламент.
Ръководители и
експерти от институции, предоставящи достъп до архивите на
бившите тоталитарни секретни служби в Германия, Унгария, Полша,
Чешката Република, Словакия и Румъния ще представят законите и
практиката в техните страни.
Представители на
неправителствени организации, на граждански инициативи и
експерти от България и ще дискутират отварянето на архивите на
тоталитарните секретни служби в страната и предстоящото
създаване на законова основа за този процес.
На
конференцията ще говориха:
Първа сесия:
09:13 – 13:00.
(Председател:
Васил Къдринов, Социолог)
·
Г-н
Йоахим Гаук, Председател на Асоциация Срещу забравата, за
демокрация, Германия
·
Г-н
Мирослав Леки, Директор на отдел за „Правен анализ и
реконструкция на архивни документи в
Институт за националната памет, Словакия
·
Г-н
Прокоп Томек, Ръководител на Отдел за Документация, Служба за
Документация и Изследване на Престъпленията на Комунизма, Чешка
Република
·
Г-н
Януш Куртика, Президент на Институт за национална памет – Полша
·
Г-н Гергьо Чех, зам. председател на Отдела за
историческите
архиви на унгарската Държавна Сигурност
·
Г-н
Ладислау Чендес, член на
Националния съвет за изследване на архивите на
Секуритате, Румъния.
Втора сесия:
14:00 – 17:30.
(Председател:
Христо Христов, журналист)
·
Г-н
Александър Кашъмов, Ръководител Правен Отдел, Фондация Програма
достъп до информация , България
·
Г-н
Методи Андреев, бивш председател на Комисия за разкриване на
документи и установяване на принадлежност към бившата ДС или
бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб (закрита)
·
Г-н
Христо Христов, журналист, вестник „Дневник”
·
Проф. Янко Янков, Пловдивски университет “Паисий Хилендарски”
·
Г-жа
Мимоза Димитрова, психолог, директор на Център за подкрепа на
лица, преживели изтезание – АСЕТ
·
Г-жа
Мария Серкеджиева, Председател на Сдружение Евроинтеграция
·
Г-жа
Мария Капон, Набюдател от България в Европейския Парламент
·
Г-н
Тодор Кавалджиев, вицепрезидент на Република България 1996-2001.
·
Проф. Михаил Константинов, зам. председател на Централната
избирателна комисия
·
Проф. Георги Лозанов, председател на Управителния съвет на
Българска медийна коалиция
и други оратори
......
Дискусионни въпроси:
Къде
трябва да се намира архивът на бившата Държавна
Сигурност, на какъв орган/и следва да бъде подчинен?
В
какъв обем да бъде разсекретен архивът на ДС – пълен
или частичен?
Следва
ли принципът за националната сигурност да се прилага
към документи на ДС и ако да, в каква насока да се
направи диференциация?
Каква
процедура трябва да бъде избрана за оповестяване на
щатните и нещатни сътрудници на ДС в
обществено-политическия и икономически живот на
страната?
За кои
категории от следните лица: щатни служители на ДС,
нещатни служители на ДС и обекти на ДС, следва да се
прилага Законът за защита на личните данни?
Трябва
ли да бъде ограничавана информацията от архивите на
ДС за т. нар. трети лица и в какъв обем?
Необходимо ли е законодателството в тази насока да
бъде прието след широко обществено обсъждане и да се
осъществява под контрола на гражданското общество? |
ДЕКЛАРАЦИЯ НА
КОНФЕРЕНЦИЯТА
В духа на публично
заявената политическа декларация от лидерите на управляващата в
България тройна коалиция на 5 юни 2006 за пълно отваряне на
архивите на бившата Държавната сигурност, подписалите се
участници в конференцията, призовават управлаващите да
реализират политическата си воля като:
предприемат
енергични действия за приемане на необходимото законодателство
изготвянето му да
се осъществи при максимален политически и обществен консенсус
приемането му да
бъде предшествано от широко публично обществено обсъждане, на
което независими експерти, историци, изследователи и
представители на граждански инициативи за отварянето на
досиетата да имат възможност да изложат своите съображения като
по този начин бъде споделена политическата отговорност с
обществената
да бъдат
използвани най-добрите практики и опит от законодателството на
страните от Източна Европа, в които действат такива закони,
особено в частта за защита на определена категория лични данни и
ограничения в достъпа до информация за трети лица.
законодателството
да включва механизъм за проверка и оповестяване на
политическите, държавните, съдебните, медийните и публичните
фигури за съпричастност към репресивния апарат на бившата
Държавна Сигурност (офицери, щатни служители на ДС и нещатни
служители на ДС – агентурния апарат), както и да създаде
облекчена процедура за достъп до документите от архивите на ДС,
което да е право на всеки гражданин
проверките за
съпричастност и връзки с бившата ДС да се извършват от независим
орган, който да се отчита пред Народното Събрание и дейността
му да е поставена под обществен контрол
управляващите да
предприемат енергични действия като правителството задължи
държавните институции, в които се съхраняват архиви на различни
структури на бившата ДС да спазят действащото в момента
българско законодателство и предадат материалите на ДС в
Държавния архив
Подписалите
декларацията са убедени, че без изпълнението на посочените цели
няма да бъде постигнато заявеното желание за пълно отваряне на
архивите на бившата ДС и изясняване на въпроса кой кой е в
обществото, както и да се постигне прекъсване на зависимости от
бившия репресивен апарат преди приемането на България в
Европейския Съюз. |