|
|
Стауята е дарение от френския народ.
Изработена е през 1884 и пристига през следващата година на Новия
континент на 350 части, опаковани в 214 сандъка. До август 1885 са
набрани средствата, нужни за издигане и оформяне на пиедестала.
Строителството и монтажът на статуята завършва през април 1886 и
паметникът е официално открит за 110-тата годишнина от
подписването на Декларацията за независимост на Съединените щати.
Паметникът е издигнат в построения
още през 1812 форт Ууд на остров Бедлоу, ряазположен в Ню Йоркския
залив. От 1933 се поддържа от федералната Служба на националните
паркове. На 7 септември 1937 целият остров е обявен за национален
паметник и се преименува на Свобода.
През май 1982 президентът Роналд
Рейгън назначава известния мениджър и предприемач Ли Якока за
председател на комитет за реставрация на статуята и култивация на
острова. Якока създава корморацията "Статуя на свободата", която
съвместно със Службата на националните паркове успява да събере
значителната сума от $87 млн. (ако се
пресметне инфлацията, това на днешни пари би следвало да се оцени
с поне 3-4 пъти по-голямо число). Реставрацията вече тече, когато
през 1984 паметникът е вписан от ЮНЕСКО сред тези, които са от
световно значение. Реконструкцията приключва в навечерието на
стогодишнината от издигането на статуята. На 5 юли, събота,
паметникът е отново открит за посетители, като юбилеят е обявен от
президента Рейгън за Уикенд на свободата.
|
Технически параметри
Височина от фундамента до върха
на факела 46,05 м
Височина от повърхността на земята до върха на факела 92,99 м
Ръст на статуята 33,86 м
Статуята е излята от 31 тона мед
върху стоманена конструкция от 125 т. Дебелината на меденото
покритие е 2,37 мм.
Посетителите изкачват 354
стъпала до короната на статуята. Там има 25 прозореца за
наблюдение на околността. Статуята държи таблица, на която е
изписана датата 4 юли 1776 – денят, когато Отците-основатели
подписват Декларацията за независимост. |
 |
|
