|
|
Голяма радост за една седмица,
голямо нещо. Остави влизането в НАТО и Догановата "Стара планина",
ами и камъкът на Самуил се намери. На камъка пишело "Самуил
самодържец български" и това било истински шамар за македонските
историци, казва Божидар Димитров. Шамар не, ами направо с камъка
по главата, си казва обикновеният българин, който няма вродената
деликатност на професора. Пустите му македонци били купили камъка
и щели да го направят на сол, ама нашите служби не спят. Даже се
посдърпали Благоевград и София къде да стои камъкът, та трябвало
полицията да усмирява родолюбците.
Картинката с македонците, трошащи
българския камък, много напомня един от митовете на късното
българско Възраждане - как гърците изгорили българските книги след
падането под турско робство. Повечето образовани българи,
съвременници на Раковски и Каравелов, са били твърдо убедени, че
българите нямат свои стари книги именно заради завистливите гърци.
Писали са се стихотворения и фейлетони на тази тема, по-късно
същият мотив се появява в исторически романи и така - с
десетилетия. Най-трудно за приемане се оказва очевидното - че
просто през вековете на робството не е имало кой и къде да пише и
преписва такива книги. Една културна система е рухнала, защото
тогавашните българи не са имали сили и желание да я поддържат, а
не защото някой е дошъл да им я съсипе.
Същото и сега. Образование,
здравеопазване и съдебна система прогресивно се скапват при
активното бездействие на българина, който иначе се върти като
обран евреин, защото му се струва, че някой го минава - турците,
циганите, македонците, американските империалисти и т.н. Едната
част от обществото, по-голямата, стиска камъка и се озърта, а
другата, т.нар. елит, поръчва шампанско и фойерверки с парите на
първата. Категорична вина на политическата класа в България е
това, че не можа да предложи друг разказ за случващото се с нас
освен втръсналите на всички НАТО и ЕС. Разбира се, че България
трябва да бъде интегрирана в евро-атлантическите структури, но е
абсурдно на въпроса какво правим през тия 15 години отговорът да
е: ами, влизаме в НАТО и Европейския съюз.
Не, не правим това. С българското
общество стават различни неща и те трябва да бъдат назовавани
ясно. В икономиката например има растеж, но в обществените сфери
цари разпад. Безсмислено е да се прави анализ на правораздаването,
образованието и здравеопазването, докато не се приеме, че тези
институции в момента се крепят единствено на разгърната система от
подкупи и странични припечелвания.
Самата фраза "влизаме в ЕС и НАТО" е
много сбъркана, защото предполага, че се грабваме и включваме към
нещо такива, каквито сме. Конструкцията "влизане в НАТО" е
идентична с конструкцията "сядане на маса". Точно по този начин се
разбира евроинтеграцията от мнозина българи - като нещо, което се
случва на някакво друго ниво, без да засяга тях самите.
Политиците се страхуват да базират
говоренето си върху думата "промяна". Промяната така или иначе ни
се случва, въпросът е как да я контролираме. Какво трябва да се
направи, защо, къде и в какви срокове - върху това трябва да стъпи
общественият дебат, а не върху празни метафори за "влизане" и
"оставане". Иначе ще се въртим в кръг, с камъни в джобовете и
гордостта, че бантустанът, който обитаваме, някога е имал славна
история. |
