|
|
|
Едната се нарича 2003 YN107 и е
астероид, който допреди 1996 е обикалял Централното Светило.
Но бил прихванат от земното гравитационно поле, минавайки в
близост до третата планета, научаваме от
New Scientist. Това е третата
поредна фалшива луна, известна на учените. За съжаление тя не
се наблюдава с невъоръжено око върху нощното небе. Даже
астрономите от Лабораторията за реактивно движение в Пасадена,
Калифорния, установили едва наскоро, че астероидът обикаля
около Земята. Това обаче няма да продължи безкрайно - в 2006
ще ни напусне и отново ще закръжи около |
 |
|
На картинката се виждат орбитите
на луноподобните обекти около Земята така, както са изглеждали
вчера са |
Слънцето. Орбитата му е доста близка
с тази на Земята и точно това е било причината да се превърне за
десет години в квазиспътник. Според изчисленията на астрономите,
това надали ли ще се повтори в обозримо време.
Преди две години беше открита
втората луна (след онази, която си имаме отдавна и с която едва ли
ще се разделим скоро) - астероида 2002 AA29. Той обаче не станал
спътник на Земята в истинския смисъл на думата. Орбитата му е с
формата на подкова, в центъра на чиято заоблена част се намираме
ние. Така че той всъщност направил половин оборот и отпрашил в
космоса. В следващите 500 години това няма да се повтори.
Другата луна е била астероидът
Cluithne, когото също прихващаме с гравитационното си привличане
отвреме-навреме.
В по-дългосрочните планове на НАСА
се предвиждат полети до този тип небесни тела, които сами ни идват
"на крака" в нашата област от Слънчевата система. От тях може да
се научи много - както за нейната история, така и за подобните на
тях други астероиди, които са скупчени твърде далече: между
орбитите на Марс и Юпитер. |
