|
|
Прочетох, чух и
ми казаха, че Румен Петков, Румен Овчаров, Румен Станишев, Румен
Лилов, Румена Ананиева и цялата им Румената партия са приели на
въоръжение предсрочен мирен невъоръжен курс към смяна на властта в
Държавицата ни с румена такава. Тогава нещо Швейковско заговори в
мен, и си спомних следната действителна случка...
Случило се в
село Руменово по времето, когато малкият Руменчо бил в пети клас.
Другарката Руменова, преди да ги разпусне за зимната ваканция, им
поръчала за домашно всеки да опише в съчинение какво най го е
впечатлило през един зимен ден и да изведе поне три извода от
видяното и описаното.
Ето случката,
която прилежният и ученолюбив Руменчо искал да занесе в училището
след ваканцията:
“Беше студен
зимен ден. Навън дърво и камък се пукаха от студ навън, но аз
пеех, ли пеех в топлата соба. Направих със затоплена монета от
петдесет стотинки две големи търкалета върху изрисуваното със
скреж стъкло и се загледах навън. Видях, че едно врабче, както си
летеше, замръзна и тупна на покрития със сняг път. В това време
мина биволът Садам и изходи върху врабчето големо и лъскаво като
петрол àко. Затоплено, врабчето се размърда
|
и си показа
главата отгоре. Не щеш ли, комшийският котарак беше наблизо, скочи
светкавично и изяде милото врабченце. Стана ми мъчно
и направих
следните три извода:
-
Не всеки,
който те наака, ти мисли злото!
-
Не всеки,
който те измъкне от акото, ти мисли доброто!
-
Когато си наакан – не си надигай главата!
Тук се намесил
бащата на Руменчо, който като прочел написаното, забърсал два
шамара на детето и му рекъл: “Аз за такива глупости ли те пращам на
училище?” После му взел петдесетте стотинки и отишъл да изпие една
бира в кръчмата.
Малкият Руменчо
се разревал, скъсал съчинението, |
 |
|
Какво ли не се случва в
съвременната (от началото на ХХ век насам) живопис - у Пикасо
пият абсент, този пък пие бира. Прототипът му е бащата на
Руменчо |
забравил поуките, полека лека пораснал и станал
голям Румен.
|
