|
|
|
Според Ричард Лейт от Единбъргския
университет, животът на нашата планета е възникнал вследствие
твърде интензивната приливно-отливна активност на земния спътник
един милиард години след неговата поява на "бял свят", пише в
DiscoveryNews. Луната
бясно се въртяла по два пъти по-ниска орбита, което означава, че
гравитационното й въздействие върху процесите на Земята е било
четири пъти по-силно. Според Лейт, в "първичния бульон" из
океанските и морските плитчини бъкало от молекули формалдехид,
амонид, водороден цианид - химикали с широко разпространение в
неживата природа. Но за да се "сготви манджата" и от тях да се
появят първите едноклетъчни с всичките им белтъчини и ДНК-та, бил
нужен "готвач". Функцията поел земният спътник - без готварска
шапка, но с гравитационна бъркалка. Приливите и отливите били
доста по-големи от днес, следвали няколко часа един след друг,
заливали по-големи площи, после там оставали на локви части от
"първичния бульон", които слънцето бързо подгрявало, понякога - и
изпарявало до следващия прилив. И в тези локви започнали да щъкат
най-древните ни едноклетъчни
|
 |
|
Тази горила си има протеин MYH16... |
 |
|
...но тези мутанти си нямат |
предшественици.
По някое време те успели да
еволюират,
масово да загинат на няколко пъти
от космически катаклизми, докато най-вероятно някъде из
африканската джунгла се появили приматите. Но пък,
както писа вчера
Nature, маймуноподобните преди
два и половина милиона години били сполетени от мутация. Промяна в
генетичния код ги направила неспособни да произвеждат протеина
MYH16. Той е отговорен за формирането на мощни челюстни мускули
при приматите - така е поне при шимпанзето и горилата.
Изследването на гени от представители на Homo
Sapiens, които населяват взаимно отдалечени части на света
и са представители на различни раси и подраси, довело до един общ
резултат: човешкият организъм не произвежда този протеин. Както е
известно обаче, природата не търпи празни пространства. Облекчен
от необходимостта да разнася насам-натам из джунглата масивно
маймунско чене, проточовекът развил черепната си кутия. Тази
мутация най-неочаквано му дала едно несъмнено предимство в битката
за място под слънцето: отворило се място за нарастване на мозъка и
той започнал да мисли.
Така еволюцията, стартирала с лунна
намеса в земните работи, стигнала дотам следствието от тази намеса
да кацне на Луната: едно събитие, което в края на 60 и началото на
70-те години човечеството преживя нееднократно.
|
