|
|
Нулевите мита
за вносното брашно и безконтролният импорт на хлебна пшеница
трябваше да прикрият грешните прогнози за зърнения баланс и
кражбите от складовете на Държавен резерв
Рекорден внос на
хлебна пшеница и брашно за месеците януари и февруари т.г.
регистрира Агенция "Митници" и други държавните органи, съобщава
Balkan
Media
Agency.
Импортът за първия месец на 2004 възлиза на 87 547 т зърно и 11
173 т брашно. През м. февруари са внесени 25 838 т зърно и 15 801
т брашно. Всъщност, рекордната тенденция води началото си от
декември м.г., когато през митниците са минали 38 766 т зърно и
999 т брашно. Данните за януари и февруари миналата година са
красноречиви - нито тон хлебна пшеница не е бил внесен в страната
по информация от митниците, а импортът на брашно за същия период
не надхвърля 555 т. Запознати с тенденциите на пазара на хлебна
пшеница и брашно твърдят, че цифрите маркират тревожно явление,
което датира от началото на търговската година – т.е. от 1 юли
2003. Зърнопроизводители и мелничари алармират, че ако в предишни
години България е била сред основните износители в региона на
пшеница и брашно, през последните месеци сме принудени да
разчитаме на вносни суровини със съмнителни качество и цена, които
поставят на колене родните производители.
Според данните
на Агенция “Митници” за периода 1 юли 2003 г. – 29 февруари 2004 в
страната са внесени 174 хил. т пшеница. Това е красноречиво
доказателство, че в този период страната ни вече е изпитвала
сериозен недостиг на хлебно зърно. Което опровергава изявленията
на компетентни органи и лица – Министерството на земеделието и
горите в лицето на министър Мехмед Дикме, Държавен фонд
“Земеделие”, парламентарната Комисия по земеделието и горите и
т.н., че наличностите от пшеница в страната са достатъчни, че
хамбарите са пълни, в т.ч. и тези на Държавен резерв, и че не се
очаква зърнена криза в края на 2003 и началото на 2004.
Експертите са
категорични, че в България никога не се е внасяло толкова зърно от
времето на кабинета “Виденов” насам. Изчисленията на Агенция
“Митници” показват, че вносът за маркетинговата 2003-2004 се е
увеличил 28 пъти. За сравнение - в периода 1 юли 2002 – 28
февруари 2003 г. в страната са внесени едва 6 246 т жито.
Хлебопекарите,
особено тези, които не са свързани във верига със
зърнопроизводители или мелничари, са пресметнали, че вносът за тях
ще бъде с пъти по-изгоден и отказаха да се пазарят с родните
мелнични комплекси. И ако повишеният интерес към внос на брашно е
мотивиран, то за рекордния импорт на пшеница все още няма
адекватно обяснение. Поне от страна на уверените в зърнения баланс
на страната институции и личности. Тезата се потвърждава и от
цифрите, предоставени от Агенция “Митници” на членовете на
Консултативния съвет по зърното: “средните цени на вноса на
пшеница за периода от 1 януари до 29 февруари т.г. са 331,20 лв.
за тон и са на приблизително същото равнище в сравнение с цените
на вътрешния пазар”.
Вносът на
пшеница и брашно изигра ролята си – пазарът се стабилизира,
повишението на цените от средата и края на 2003 беше
преустановено, цените на пшеницата паднаха с около 5 лв. на т, а
на брашното – с 45–46 лв./ на , коментират експерти. Крайният
продукт - хлябът, поевтиня с 0,03 ст./кг. Логично - предлагането
на зърно и брашно на вътрешния пазар се повиши. Негативните
последици за бранша обаче не са малко.
Евтиният внос на
брашно принуди доста мелници, регистрирани по ДДС, да преустановят
дейност. Качеството на хляба и тестените изделия рязко се понижи,
тъй като внесеното брашно е с лоши показатели и не отговаря на
българските стандарти. Родните производители започнаха масово да
влагат избелители и подобрители в хляба и той стана евтин, но
негоден за консумация, сочи анализ на потребителски организации,
наблюдаващи пазара. Освен това вносът на пшеница в голямата си
част е реализиран полузаконно, а ниската цена е ощетила хазната,
коментират наблюдатели. За сметка на това българското жито
залежава в складовете, а понижената себестойност на родната
продукция е за сметка на производителите.
Държавата - в
лицето на Министерството на земеделието и горите - прави лоша
услуга за в бъдеще на зърнопроизводителите, които няма да
разполагат с достатъчно средства, за да посрещнат разходите по
прибиране на новата реколта. От друга страна изкуственото
понижаване на цената на хляба е популистки ход и бомба със
закъснител. Защото желанието на държавните институции да изкарат
на светло всички участници по веригата зърно–брашно–хляб и да
прекратят далаверите със зърно от Държавния резерв и Стоковия фонд
минава през неизбежно повишение на цената на насъщния. До
достигане на реалните стойности в страните-членки на ЕС. Колкото
по-рано родните производители осъзнаят тази необходимост и
неизбежна реалност, толкова повече ще бъдат приходите за държавата
и за селското стопанство - в частност. В противен случай
проблемите на аграрния сектор още дълго време ще бъдат в
прерогативите на полицията, следствието, прокуратурата и съда. |
