|
|
Все още не може
да се твърди със сигурност, че зърненият пазар в България ще бъде
стабилен и до новата реколта няма да има сътресения, научаваме от
анализ, изготвен в Националната служба по зърното и фуражите
(НСЗФ), както информира
Balkan
Media
Agency
Ръководената от Злати Златев служба направи от 23 февруари до 5
март т.г. поредна проверка на наличната пшеница и брашно в
публичните складове за зърно, зърнохранилищата, мелниците и
зърнопроизводителите. От набелязаните 372 обекта бяха проверени
325. На служителите от НСЗФ им остава да обиколят още 47 обекта в
областите Плевен, Ловеч и Габрово. Запознати коментират, че именно
в тези региони се съхранява значителна част от зърнените запаси на
страната и че няма да е чудно, ако там бъдат открити сериозни
липси. Според хората на Злати Златев общото количество зърно в
проверените обекти възлиза на 220 361 т, като най-голям дял - 100
260 т - е в зърнохранилищата. Големите съхранители на зърно и
мелниците разполагат общо с 74 018 т. Публичните складове са се
запасили с 38 330 т, а зърнопроизводителите държат най-малък дял
от наличното в страната – 7 753 т.
Според НСЗФ тези
количества ще стигнат до новата реколта. По официални данни през
първите два месеца от годината в страната са внесени 123 299 т
пшеница или приблизително 1/2 от наличното зърно в складовете.
Количеството на внесеното брашно за същия период е било 31 587 т.
При проверката на НСЗФ в мелниците е установено наличието на 17
328 т брашно. Т.е. внесените количества зърно и брашно са били
оползотворени. Което подкрепя твърденията, че Министерството на
земеделието и горите и Министерството на икономиката скриха голяма
част от истината за празните хамбари на Държавна агенция “Държавен
резерв и военновременни запаси”, а хората на Мехмед Дикме
представиха нереална картина за зърнения баланс на страната. Така
че разкритията на създадената и удължила повторно срока си за
действие временна парламентарна комисия за проверка на
наличностите от зърно в Държавния резерв ще бъдат актуални, а
наказанията за виновните – задължителни. Защото едва ли единствено
неблагоприятните климатични условия и слабата миналогодишна
реколта провокираха скока в цените на пшеницата, липсата й на
пазара и решението на правителството за безмитен внос на брашно,
коментират наблюдатели.
Мерките,
предприети от министерството на Дикме, са нанесли значителни щети
на българските производители, констатират браншовиците. Най-късно
до средата на април Министерски съвет трябва да гласува за
възстановяване на митата при внос на брашно, а зърнотърговци и
мелничари - да пуснат в обращение застоялите количества пшеница.
Остава открит
обаче въпросът дали осигуряването на стабилност в зърнения сектор
трябва да се постига за сметка на ненаказани кражби от държавните
хамбари, извършени за лична изгода и в ущърб на българските
зърнопроизводители и мелничари. Буди тревога фактът, че след
повече от два месеца работа анкетната парламентарна комисия не е
успяла да анализира конкретните и публично оповестени данни за
извършени нарушения и да сезира компетентните органи – МВР,
следствието и прокуратурата. |
