|
България вече е член на НАТО.
България вероятно още тази година ще приключи преговорите за
членство в Европейския съюз и не би трябвало да има сериозни
проблеми да стане пълноправен член на европейското семейство на 1
януари 2007. Завършил ли е преходът ни при тази ситуация?
За да отговорим на този
фундаментален въпрос, преди всичко трябва да си изясним какви са
параметрите на “прехода” и какво представлява крайният му
резултат. Без съмнение приобщаването към атлантическите и
европейските структури е важна съставна част от финализирането на
прехода, и то не самите актове на приемането ни, а изпълняването
на поредицата от ангажименти по преструктурирането на цялата ни
държава, които са задължителни за членовете на двата съюза. Заедно
с тези задължителни елементи, които общо взето не зависят от
конкретната “лява” или “дясна” (в европейския смисъл на тези
понятия) ориентация на днешното или утрешното българско
правителство, за да обявим края на прехода от планова
социалистическа държава към свободна и демократична и пазарна
държава е задължително извършването на редица други трудни
реформи.
Подходът към тези реформи и крайният
резултат от тях могат да бъдат различни в зависимост от
конкретните им изпълнители. Кой ще управлява у нас в периода
2005–2010 ще има огромно влияние върху всички български граждани и
върху мястото и бъдещето на България в обединена Европа.
Едно дясно управление ще се захване
с разбиването на държавните монополи, със създаването на
конкурентна среда и прехвърлянето на много от сегашните
ангажименти на държавата в частни ръце, с което ще стимулира
растежа и атрактивността на икономиката ни.
Едно ляво управление ще се стреми да
запази държавния контрол върху монополите в сферата на
инфраструктурите и услугите, за да може директно да въздейства
чрез административни мерки върху социалния статус на българските
граждани и да преразпределя колкото може повече.
Едно дясно управление ще направи
безкомпромисна и много болезнена реформа в армията, полицията и
службите за сигурност, но ще постигне бързи резултати в тези
области, дори и с цената на тежки вътрешни конфликти при
разрушаването на статуквото.
Едно ляво управление ще върви по
линията на най-малкото съпротивление при провеждането на реформите
в силовите ведомства, при което ще запази привидното спокойствие,
но няма да постигне значими резултати.
Едно дясно управление ще извърши
радикална реформа в здравеопазването, която със сигурност ще
предизвика трусове и протести в краткосрочен план, но ще създаде
качествена основа за ефективна здравноосигурителна система и
медицинско обслужване за години напред.
Едно ляво управление ще продължава
да субсидира до последна възможност полуреформираната здравна
система, ще поддържа на изкуствено дишане държавни и общински
болнични заведения, в резултат на което привидно ще има почти
безплатно медицинско обслужване, но качеството непрекъснато ще се
влошава до достигането на долна критична точка, при която ще има
истински катаклизъм в цялата система.
Едно дясно управление ще потърси
ефективни пазарни методи за реформа и модернизация в образованието
при прякото му обвързване със новата икономика на знанието. Това
ще доведе до тежки проблеми с днешното консервативно учителско
съсловие, ще разруши изкуствения комфорт на многобройните ни
университети, но ще доведе до важни и значими резултати в
модернизацията и конкурентноспособността на страната ни.
Едно ляво управление ще запази
съществуващата архаична образователна система, за да не настрои
срещу себе си влиятелните интелектуалци и дейци на образованието,
ще опитва постепенни реформи с минимална болезненост и в резултат
на всичко това България вероятно ще изостане безнадеждно от
модерните развити държави и икономики.
Това са само няколко примера за
разликата между “лявото” и “дясното” в контекста на следващите
решаващи за България години. Изборът е в ръцете на избирателите.
Доколко този избор ще бъде осъзнат и просветен, зависи от
активността и възможностите на левите и десните политици да
обяснят себе си. |
