|
|
Последната седмица роди две данъчни
новини. Едната беше, че министърът на финансите ще настоява
ставката по данък печалба през 2005 да спадне сериозно от
сегашните 19.5 до 15 процента. Другата беше, че социалният и
финансовият министър са за въвеждане на семейно подоходно облагане
от 2005.
Първото от тези две
предложения не стана обект на някакви сериозни дебати, и напълно
оправдано - то е в хармония с ангажиментите и стратегиите на
управляващите, не води до особени промени в данъчния режим и
единственият въпрос, по който може да се дебатира, е дали не е
възможно и още по-голямо намаляване на ставката.
Второто предложение
обаче заслужава и става обект на значително по-широки дискусии. То
далеч не е толкова ясно, просто и логично, колкото първото.
Причините за това са две. От една страна, става въпрос за
драстична промяна на режима на облагане на доходите на физически
лица и като философия, и като администриране. От друга, се говори
за промяна на структурата на стимулите на една от основните групи
стопански субекти, а именно домакинствата. И по двата въпроса си
заслужава да се дискутира и да се анализира както на
теоретико-аналитично ниво, така и на нивото на конкретните
предложения за семейно подоходно облагане в контекста на днешната
българска действителност.
На теоретично ниво има аргументи
както за, така и против семейното подоходно облагане. Основните
аргументи "за" са два: че на теория този подход на облагане
финансово стимулира семействата и насърчава раждането и
отглеждането на деца. Аргументите "против" са, че като всяка друга
преференция, семейното подоходно облагане изкривява пазарните
сигнали и създава стимули за поведение, които го отдалечават от
икономическата ефикасност, както и че е възможно подобно облагане
да има елемент на несправедливост по отношение на хора, които са
избрали да не сключват граждански брак или по някаква причина не
могат да имат деца.
Очевидно е, че на теоретично ниво
могат да се водят интересни дискусии, но те непременно трябва да
се допълнят от дебат върху конкретните предложения, които се чуха
в публичното пространство през последната седмица, с внимание към
контекста на днешната българска действителност. А по отношение на
конкретната уредба и на конкретния контекст на нейното прилагане
може много да се каже и да се спори. Например важно е за какъв
реален размер на преференции става въпрос. Също така е важно дали
ще има таван на семейните доходи, над който преференциите няма да
важат. Важно е как точно се определя понятието "семейство" и
доколко то се припокрива с икономически много по-изчистената
концепция за "домакинство". Накратко - важно е да се говори
не за семейното облагане изобщо, а за конкретните предложения в
контекста днес и тук. В подкрепа на това твърдение могат да бъдат
дадени поне няколко примера.
Пример първи - разлика
между семейно подоходно облагане и други алтернативи. Всички
конкретни суми, свързани с евентуалния нов режим на семейно
облагане, са доста малки - примерно увеличаване на месечния
необлагаем минимум с по 20 лева на дете и таван на месечния семеен
доход, до който преференциите важат и над който ги няма, от около
450 лева. Ако някакви подобни стойности бъдат приети, това ще
означава пренебрежимо малка промяна на облагането на българските
семейства, чийто среден месечен семеен доход през 2005
най-вероятно ще е доста близо до 450 лева (ако екстраполираме
тенденциите в данните за домакинските бюджети на НСИ). Алтернатива
на тази промяна в данъчното облагане на физически лица е просто
намаляване на сегашните ставки по данъка върху доходите на
физическите лица. Подобна промяна би могла да донесе значително
по-голямо и по-равномерно разпределено намаляване на данъчната
тежест на много повече семейства.
Пример втори -
конкретната уредба на семейното подоходно облагане може да доведе
до стимули за поведение, които да не са съвсем очаквани от
политиците. Например, ако има таван, до който облагите от
семейното подоходно облагане спрямо сегашния режим важат и над
който ги няма, се създава още един стимул стопанските субекти, в
случая семействата, да докладват ниски доходи. Това може да стане
не само с незаконно укриване на доходи, но и чрез напълно законни
действия. Едно такова действие е разводът - при него от едно
семейство с двама работещи родители се получават две семейства с
по един работещ родител, всеки от които декларира само своя доход.
Историческият пример със Закона за собствеността на гражданите от
1973 и масовата вълна от фиктивни разводи с цел запазване на имоти
ясно показва, че българите са добре запознати с подобен метод на
действие. Друг стимул за поведение при наличието на таван е
отказът от работа на единия от двамата родители - при определени
условия за него може да се окаже "по-евтино" да не работи или да
напусне работа. Подобни стимули никога до нищо добро не са довели
по отношение на дългосрочния растеж на икономиката. Така
въвеждането на семейно подоходно облагане с таван за прилагането
на преференцията може да доведе не до подпомагане, а до разпадане
на семействата и до намаляване на стимулите у много хора да търсят
заетост и да работят и да създават стойност за обществото като
цяло.
Пример трети -
промяната не е безплатна. Преминаването на коренно различен режим
на облагане на огромен брой стопански субекти е неминуемо свързано
със значителни административни разходи, с изграждането на
капацитет и с преходен период на утвърждаване на съответна
практика, характерен с неизвестност и неефикасност. В зависимост
от това как точно ще бъде уредена материята тези разходи могат да
бъдат по-големи или по-малки, но със сигурност ще са значителни
поради същностната промяна на режима. Изборът на конкретен модел е
свързан и с избор на разходи по неговото въвеждане и тези разходи
неминуемо ще се отразят на обществото и на стопанството, поради
което формират важен елемент от решението за въвеждане на режима
на семейното облагане.
Примери има още много. Поуката от
всички тях обаче е относително ясна. Независимо от теоретичните
аргументи за или против режима на семейно облагане изобщо, всяко
конкретно предложение трябва да отчита конкретната действителност,
в която ще се въвежда, и да се сравнява с други възможности за
фискална политика. От тази гледна точка въвеждането на семейно
подоходно облагане в България през 2005 по никакъв начин не
изглежда по-привлекателно от простото намаляване на подоходния
данък за всички физически лица. В този момент простото намаляване
на ставките в рамките на сегашния режим би довело до по-значително
увеличаване на реалния разполагаем доход на много повече хора,
отколкото изпълнението на конкретните предложения за семейно
облагане, които се чуха досега. |
