През ноември 2003 Съветът за национално
разузнаване на САЩ започна да разработва амбициозен стратегически
проект, с който да бъдат очертани тенденциите в световното
развитие за периода до 2020, информира ни
Balkan Media Agency.
Изследването се координира от Фондация “Национална и международна
сигурност”.
Очаква се “Глобални тенденции 2020” (Global Trends 2020) да бъде завършен до края на т. г., като за
неговото реализиране в значителна степен се разчита на
разработването на сценарии.
За разработването на сценариите по различни
проблеми са привлечени правителствени експерти и водещи
специалисти от различни научни области, между които и трима
известни футуристи – Тед Гордън, участващ в разработването на
Millennium Project на ООН, Джим Деуар от Rand Corporation и Гед
Дейвис, бивш ръководител на Shell International’s scenarios
project. Те са представили прилаганите от тях методологии за
очертаване на бъдещите тенденции.
Тед Гордън очертава няколко сценария за бъдещето
развитие на науката и техниката през следващите 25 години. Той ги
разработва, като интервюира близо 1 500 учени и специалисти.
Сценариите се разглеждат като ключов подход при реализацията на
проекта и от Джим Деуар и Гед Дейвис, тъй като могат да
помогнат за определянето на вариантите на общественото развитие
при различни обстоятелства. проблемите на
икономическата глобализация, социалната идентичност, науката и
технологията, използването на сила в бъдеще. Всяка от групите си е
поставила за задача да формулира ключовите фактори, които ще
определят световното развитие към 2020. Първоначалните изводи и
заключения са свързани с перспективите за глобализация и научни
нововъведения, корените на бъдещите конфликти и използването на
сила в периода до 2020.
В бъдеще би могло да се очаква
намаляване ефективността на държавните, междудържавните и
международните регулативни механизми и нарастване значението на
произтичащите от глобализацията “стихийни” процеси, включително
природно-климатични, демографски, миграционни, увеличаваща се
технологична дистанция между различни държави и региони (digital
divide),
задълбочаващо се разделение между богати и бедни.
Нови терористични атаки срещу водещи в
научно и технологично отношение държави биха могли да причинят
изключително негативно въздействие върху по-нататъшната
глобализация и върху научните нововъведения, тъй като поради
съображения за сигурност ще се възпрепятства свободното движение
на хора, стоки и капитали.
Според един от сценариите, научните и
технологичните постижения ще продължат възходящото си развитие, но
евентуални негативни последици от тях ще породят широкообхватно
обществено безпокойство. Престъпни държави или престъпни структури
ще започнат да се възползват от техническите постижения. Тълпите
ще се вдигнат на протести.
Регулативните механизми ще престанат да действат. Прогресът ще се
възпрепятства сам себе си и ще създаде предпоставки за изненадващи
исторически обрати.
Самоидентифицирането по етнически,
религиозен или социален признак (равнище на доходи или достъп до
други материални блага) ще бъде основна причина за бъдещите вътрешнодържавни
конфликти. При невъзможност да бъдат контролирани, те най-вероятно
ще прераснат в регионални. Етническият фактор и религиозният
фундаментализъм – не само ислямисткият! – ще
задълбочават политическата нестабилност. Въпреки това, сблъсъкът на
цивилизациите се оценява като малко вероятен, тъй като конфликтите
ще се развият предимно като вътрешноконфесионални - в рамките на
самите отделни религии.
Използването на комуникационните
технологии и на медиите за въздействие върху общественото
мнение ще позволи на групи, отделени поради географската си
отдалеченост, да споделят проблемите си и да
разпращат послания за обща идентичност, което ще доведе до
създаването на глобални мегасоциални групи.
Несъразмерното ще нарасне младежкото
население в държави с тежки социално-икономически проблеми, в
чиито етнокултурни традиции се констатира склонност
към насилие при разрешаване на проблемите в обществото. Повече от половината
население в
Средния изток е на възраст под 22 години. Високата безработица
сред младите хора ще повиша риска те да бъдат привлечени към радикални
каузи, които предполагат прилагането на насилие.
Ще се разшири обхватът на
инфекциозните заболявания. Пандемиите ще стават все по-сериозен глобален
хуманитарен проблем, който ще застрашава социалната и политическата
стабилност. В Африка например, са регистрирани най-много случаи на
СПИН – над 28 млн. души са заразени, но болестта се разпространява
бързо и в други региони. Увеличават се темповете на заразяване в
Русия, Китай, Индия и района на Карибите. Вирусът обхваща Средния
изток, както и Северна Африка.
Ще нараства недостигът на храни. Над
840 млн. души по света страдат днес от недохранване, въпреки че в
първата половина на 90-те години на ХХ век броят им отбеляза
намаление.
Характерът на военните действия при
възникване на "горещи" конфликти ще стане
твърде различен. САЩ ще продължат да бъдат
единствената суперсила, като нито една друга държава няма да ги
превъзхожда във военно отношение. Това прави малко вероятна
войната между велики сили. Бъдещите войни ще бъдат провокирани
по-скоро от различия в идентичността – например, идеологията –
отколкото от желание за завладяване на територии. Те ще
бъдат с ниска степен на интензивност. По всяка
вероятност непрекъснато ще ангажират Съединените щати през
следващите 17 години. "Горещите" конфликти ще изискват във все по-голяма
ангажираност в следвоенните периоди - с мироопазващи и
хуманитарни операции, които ще доведат до сериозни бюджетни
последици за участниците в тях.
Не се изключва възможността да бъдат
използвани оръжия за масово унищожаване. Според Ричард
Бет от Колумбийския университет първият катастрофален
инцидент от такъв характер (с десетки хиляди жертви) ще промени
тенденциите по непредсказуем начин. Той би могъл да доведе до
панически отказ от конфронтация, от една страна, или до
безразборни превантивни въоръжени действия, от друга. Използването
на ядрени оръжия е по-малко вероятно, отколкото на химически или
биологични, но все пак не бива да се пренебрегва.
Според изследователите, най-сериозно
безпокойство трябва да пораждат биологичните оръжия, тъй като съчетават
унищожителните възможности на ядрените и сравнително лесната
достъпност на химическите оръжия. Досега обаче нито една държава
не се е опитала да прибегне до биологични оръжия като средство за
възпиране или принуждаване. За правителствата на някои страни
ядрените оръжия ще бъдат най-примамливата възможност за париране
на американската заплаха. За недържавните терористични групировки
химическите и биологичните ще бъдат единствените оръжия за масово
унищожаване, които биха могли да придобият и да използват като
средство за принуда или отмъщение спрямо западните страни. |