|
И тази година честването на официалния национален
празник 3 март премина в преклонение към чуждоземни държавни
атрибути. Отново ни напомниха да благодарим за освобождението на
чужд цар освободител. Неколкократно в националния ефир прозвуча
нелепото твърдение, че подписването на мирния договор в
руско-турската война бил най-значимия факт в ... българската
история (с няколко вариации във формулировката). При това
нелепостта на твърдението вече даже май не прави впечатление
никому. Което е повод да се обърнем с няколко въпроса към
известния наш историк.
За много
българи 3 март не е и не бива да бъде национален празник на
страната. За тях това е просто една дата в календара, на която
казионно са възложени такива функции. Споделяте ли мнението им,
проф. Цветков? И как аргументирате собственото си мнение по
въпроса?
- Ако броят на българите, които
отхвърлят датата 3 март като национален празник, е наистина голям,
това може само да ме накара да бъда оптимист. На 3 март 1878 в
цариградското предградия Сан Стефано се сключва предварителен
мирен договор между Русия и Турция, без да има български
представители дори и в неофициално качество, макар че българите са
участвали активно във войната от 1877-1878. В същината си
Санстефанският договор е договор за
безсрочна руска окупация
Наистина, той
предвижда окупация за срок от “приблизително две години”, но в
него не се казва нищо за това кога руските войски трябва да се
изтеглят от България. Освен това окупационната администрация е на
практика извън международен контрол. На Турция се дава правото да
прокарва свои войски през територията на уж автономното българско
княжество, като конкретните условия на такова преминаване трябва
да се уточнят единствено между руската окупационна администрация и
турското правителство. С други думи, дори и да се стигне до
някакво българско правителство, а Санстефанският договор очевидно
се стреми да не допуска това, българите трябва да бъдат накарани
сами да поискат руските войски да останат в България. Твърде
показателен е и фактът, че Санстефанският договор предвижда
България да стане васално княжество, но не посочва под чие
върховенство – руско или турско.
Санстефанският
договор е в разрез и с предварителните споразумения, които Русия е
сключила с Австро-Унгария и според които двете сили се задължават
да не допускат създаването на голяма християнска държава на
Балканите. И наистина една национално обединена и сравнително
силна България би създала допълнителна пречка пред руската
стратегия, насочена към завладяването на Цариград, Босфора и
Дарданелите.
Окупационната администрация
пристъпва към унищожаването и пълното подчинение на структурите на
Българската екзархия
още с
навлизането на руските войски в страната. А Екзархията в
Османската империя е не само църковна, но и форма на ограничена
културно-административна автономия. Произволът от руска страна е
толкова страшен, че по признанията на един руски дипломат все
повече българи започнали да предпочитат османската власт пред
“могъщественото покровителство на Царя Освободител” ( наречен
впрочем така не заради българите, а заради освобождението на
крепостните роби в самата Русия през 1861 г.)
Санстефанският
договор е дело преди всичко на един фанатичен панславист в лицето
на граф Игнатиев. Александър ІІ и неговият първи министър Горчаков
са си давали сметка, че на този етап европейските сили няма да
позволят поглъщането на България от Русия. При тази ситуация те
решават да орежат максимално българските граници и същевременно да
потърсят сближаване с Великобритания. Така се стига до спогодбата,
подписана в Лондон от руския посланик Шувалов и британския външен
министър Солзбъри в навечерието на Берлинския конгрес. Именно там
се очертават и злополучните граници, разпокъсали България на пет
части. С други думи, Русия носи пряка отговорност за
разпокъсването на България, но спогодбата Шувалов-Солзбъри се пази
в дълбока тайна, а руската дипломация и руската и пропаганда
съумяват с една повсеместна пропаганда да промият мозъците на
българите до такава степен, че дори и днес мнозина продължават да
робуват на българоубийствения мит, че Русия ни била дала
национално освобождение и обединение, а лошият “Запад” ни бил
разпокъсал.
За разлика от
Санстефанския договор,
Берлинският трактат ограничава
времетраенето на руската окупация до девет месеца, забранява на
Турция да държи каквито и да било войски на българска територия
и изрично
задължава Русия да изтегли всичките си войски от България не
по-късно от три месеца след изтичането на деветмесечния
окупационен период. При това Берлинският договор налага от самото
начало международен контрол върху руската окупационна
администрация и предвижда прецизен механизъм за решаване на
раногласията между Русия и западноевропейските държави при
администрирането на България. Чак след Берлинския договор,
подписан на 13 юли 1878 г., руската окупационна администрация е
принудена да предаде върховната власт на българите, за което се
свиква през февруари 1879 г. Учредителното събрание в Търново.
Колкото и да не им се иска на някои, тъкмо Берлинският договор
дава международна гаранция за прохождащата българска държавност
както спрямо Турция, така и спрямо руските домогвания.
Недопустимо е да се чества като
национален празник опитът едно чуждо върховенствно – турското – да
бъде заменено с нова чужда власт – руската
Ако искаме да
почитаме загиналите във войната от 1877-1878 г., то много
по-подходяща дата е 19 (31) март 1878 г., когато е сключено
примирието между Русия и Турция, но е очевидно, че и тази дата не
може да ни бъде национален празник, ако е останало поне малко
дойстойнство у нас като българи.
Известно е,
че огромно количество археологически паметници и документи за
историята на българите се намират в Русия – страната, в чиито
сегашни географски предели са били обиталищата на нашите предци.
Достъпни ли са тези исторически данни за нашите изследователи?
Можем ли вече да твърдим, че познаваме добре собствената си
история – поне на равнище академична наука?
- За
българските
учени е достъпна само малка част от археологичните паметници и
извори за ранната история на българите, които се намират на
територията на Русия.
Очевидно дори и
професионалните историци у нас не
познават своята история,
да не говорим за
масата българи, след като ми се налага да осветлявам непрекъснато
защо не бива да честваме 3 март като национален празник и след
като трябва да убеждавам сънародниците си, че не са някакви
славяни, а че са преди всичко българи и че терминът “прабългари” е
просто ненаучен.
А доколко
това познание е интегрирано в образователната система на страната?
- Познанието за нашето минало е отразено
в учебниците по история по трагично неадекватен начин.
Наистина,
направи се немалко за превъзмогването на идеологичните клишета и
изблиците на откровен великоруски шовинизъм, с които бяха пропити
учебниците по история до 1989 г. Нещастните ни дечица продължават
обаче да бъдат заливани с национално самоубийствения мит, че ние
не сме потомци преди всичко на себе си, а сме били претопени от
някакво легендарно славянско море. Преднамерено се подценява и
учредяването на Българската екзархия през февруари 1870 като
първата крачка на българите към национална независимост. Стефан
Стамболов се определя в най-добрия случай като “противоречива
личност”, а всъщност на него трябва да благодарим за това, че днес
България има несравнено по-добри изходни позиции за интегрирането
си в НАТО и Европейския съюз, отколкото Украйна, Беларус, Молдова,
Грузия или Армения.
Продължава ли
и днес руската политика да представлява заплаха за националните
интереси на България? В Каква степен? Как?
- И днес
Русия е заплаха не само за
България, но и за света като цяло
Помислете си как
Европа и светът биха погледнали на Германия, ако в центъра на
Берлин имаше мавзолей с препаринатата мумия на Хитлер, ако
най-влиятелната партия е Националсоциалистическата германска
работническа партия, създадена от Хитлер и ако начело на страната
стоеше някой изпитан кадър на Гестапо или на СС, и то с едва ли не
неограничени правомощия. Това е Русия днес.
В Москва не са
се отказали от имперското си мислене, а без такъв отказ няма добро
бъдеще и за самите руснаци. В Москва продължават да мислят по
старите стереотипи на борба за сфери на влияние, макар че днешният
свят е вече прекалено малък за такива разчертавания. При все това
московските стратези или поне влиятелна част от тях сега търсят да
намерят компенсация на Балканите за загубата на Прибалтика.
Все пак Русия не
би била някаква сериозна заплаха за България, ако сред нас не беше
толкова дълбоко вкоренена продажността. Самият факт, че честваме
като национален празник 3 март винаги ще кара дори и умерените
руснаци да живеят с убеждението, че българите трябва да са им
вечно признателни и да им се подчиняват безпрекословно.
Ако бяхме
нормална държава и ако бяхме нация с минимално достойнство,
Конституционният съд вече трябваше да бъде отдавна сезиран да
започне процедура за
отстраняването на лицето Георги
Седефчов Първанов от президентския пост заради държавна измяна
и заради
злоупотреба с власт, както е предвидено в сега действащата
конституция. Държавната измяна е очевидна за всички – под маската
на загриженост за европейската солидарност държавният глава сляпо
следва линията на Русия, тъй като винаги се намира някоя
европейска държава – Франция или Германия, която да заеме еднаква
позиция с тази на Русия. Георги Първанов се срещна вече шест пъти
с руския президент Путин, получи награда за принос за единството
на православието след белоруския президент Лукашенко, който е на
път да унищожи собствената си страна и да я превърне отново в
руска провинция. Държавна измяна може да се потърси и в аферата с
петрола на Саддам Хюсеин, а в опитите на Националната следствена
служба, която е подчинена на президента, да прикрие следите от
петролната афера, можем да видим пък типичен пример за злоупотреба
с власт. У нас обаче всичко това се смята за нормално. |
