15 март 2004 12:00

На вота - никакви изненади. А после?

Александър Божков, "Дневник"

Напълно безинтересни бяха дебатите по искания от левицата вот на недоверие за "социалната безотговорност на правителството".

Поведението на различните актьори в политическия ни театър беше предвидимо и това отнемаше дори собствената им мотивация за по-ефектни представления. Резултатът беше предизвестен, затова нямаше и никаква генерална интрига. Все пак беше важно да се наблюдава поведението на многобройните вече парламентарни групи с оглед на идващите след вота месеци до парламентарните избори.

НДСВ за първи път изпадна в положението да трябва да се съобразява с още един партньор освен ДПС.

Точно преди вота на недоверие мнозинството се разпадна и коалицията между Симеон и Доган падна под критичната маса от 121 гласа. Иначе депутатите от царската партия нямаха сериозни проблеми при дебатите. Бяха наблегнали на иронично-заядливия подход към социалистите, а той беше единствено печелившият при внесените от Станишев смехотворни мотиви.

БСП за пореден път не можа да се справи със ситуацията и да извлече максимални политически дивиденти от безсилието на правителството. След местните избори и несъстоялата се "лява вълна" сега, при дебатите за вота, речите на червените депутати не бяха на ниво, повтаряха изтъркани аргументи и не предлагаха алтернатива.

Още по-зле - позволиха дебатите да се превърнат в сравнение на днешното положение с това от 1996, като не само влязоха в този капан, но Румен Овчаров дори се опита да убеди публиката както само той не може, че Жан Виденов e авторът на всички пазарни реформи.

ДПС както винаги игра на сигурно и в собствен интерес. Естествено, подкрепяше правителството, но използува случая да отправи критики към действията на ведомства, в които няма достатъчно силни позиции. Това поведение беше донякъде инерционно, защото след създаването на "Новото време" баницата вече ще трябва да се дели на три, а новодошлите винаги са най-гладни.

ОДС избра царя за Враг №1. За бъдещата партия изборът на позиция по този вот беше от решаващо значение. Под зорките погледи и изострения слух на обществото, което очаква да чуе по-конкретни послания след прокламацията от ВИАС, депутатите на Иван Костов подозрително бързо обявиха намерението си да подкрепят вота на социалистите. Цяла седмица преди дебатите те огласиха единодушното си решение.

Очевидно е, че привличането на членове за новата партия изисква строго следване на изводите от социологическите проучвания, които показват, че НДСВ е много по-омразно за българския избирател от БСП в настоящия момент. А нова масова партия се прави с прости и едноизмерни послания. СДС, както всеки път през последните две години, трудно стигна до решение какво да прави в ситуация, в която се изисква ясна позиция. Въпреки че реално нямаше никакъв избор, след като Иван Костов реши да гласува с БСП. За СДС беше невъзможно да гласува в пленарна зала заедно с бившите си съратници.

И обратно. За зла участ на НИС по-опитните политици от другата страна иззеха инициативата и прегърнаха по-очевидното решение. Така СДС, освен че беше длъжен да не подкрепи вота, трябваше и окончателно да влезе в тресавището на сложната и нерадикална позиция на скрита подкрепа за правителството на Симеон.

В средносрочен политически план това обаче може да се окаже правилно решение, защото запазва за Надежда Михайлова шансовете след парламентарните избори да бъде обединител на дясното.

Народен съюз постъпи радикално и елементарно. За тях днес най-важното е да съберат някакъв приличен процент избиратели, което да им позволи да участват в пазарлъка за следващите избори. Съюзът Праматарски-Дилов не е достатъчен за преминаване на четирипроцентовата бариера. Земеделците пък имат традиция в антимонархическото си поведение.

Новите депутати, бившите царски хора, после основатели на НИЕ, после независими, нямаше как да не изминат докрай пътя от управляващи до опозиция. Следователно - пламенни земеделски речи от трибуната и "долу величеството". Новото време беше длъжно да гласува против вота. Младите политически брокери тепърва излизат самостоятелно на политическата борса. Какъв щеше да е смисълът да разрушават статуквото на това Народно събрание, без да са си напазарували още позиции, влияние, министерски кресла и най-вече самостоятелна идентичност и бъдеще. Затова и към момента не поставиха никакви условия на бившите си колеги.

Цената на подкрепата си те ще осребряват в бъдеще време. Вотът свърши. Не мина, както и се очакваше. Сега започва истински интересното. За първи път в новата ни история българският избирател има реален и пъстър широк спектър на опции за своя вот. Битката за всеки гласоподавател започва тепърва. Очакват ни истинските изненади.