15-03-2004

15 март 2004 11:30

Публичните финанси в началото на 2004

Industry Watch*

Изпълнението на бюджета за 2004 има значим ефект върху икономическата динамика и е предпоставка за оценка на общия политически риск в България. В същото време, поредният вот на недоверие на кабинета търсеше промяна в преразпределителната роля на правителството.

Като дял от БВП приходите се очаква да бъдат около 38%. В последните години обаче приходите винаги надвишаваха планираните в съответните бюджети, и общата тежест на преразпределението надвхърляше 40%. При дефицит от около 0,7% от БВП, общите разходи на държавата ще са около 38,7% от БВП.

Структура на приходите в консолидирания бюджет

Политиката на правителството продължава да се отразява в намаление на относителната тежест на преките данъци и засилване на тежестта на косвените данъци и осигуровките. Изпълнението на бюджета, и оттам – общата фискална стабилност – ще зависят най-вече от динамиката на ДДС и осигурителните вноски. Неданъчните приходи според очакванията на правителството ще са 17% от всички приходи; нашата прогноза обаче е за значително преизпълнение.

Структура на разходите в консолидирания бюджет

Промяната през 2004 очевидно ще е в увеличения дял на социалните разходи до 39% от всички публични разходи. От гледна точка на средносрочния риск е важно да отбележим, че ръстът на социалните разходи изпреварва ръста на събираните осигурителни вноски. Вероятно е обаче картината на разходите да се измени с течение на годината, защото:

- очакваме преизпълнение на приходите;
- допълнителните постъпления ще се харчат най-вече за допълнителни инвестиции и субсидии към края на годината.

Изпълнение от началото на годината

Данните от министерството на финансите засега позволяват единствено поглед върху републиканския бюджет за януари. Затова можем да оценим единствено онези приходи и разходи, които нямат сезонен характер и би трябвало да са относително равномерно разпределени през годината.

Изпълнение на сезонно-независимите приходи и разходи в републиканския бюджет

По данни на Министерството на финансите

Сезонно-независимите разходи съвпадат до голяма степен с тези разходи, които теорията на публичните финанси нарича “недискреционни”. Това са разходи, върху които правителството има минимален контрол през годината, тъй като те финансират програми и ангажименти, утвърдени в различни нормативни актове или договори. Така например правителството не може в рамките на една бюджетна година да промени заплатите на бюджетните служители, социалните помощи или броя на пенсиите. Затова такива разходи могат относително добре да се прогнозират. Данните за януари по разходите са сравними с тези за януари 2003, което означава, че за 2004 недискреционните разходи ще останат в рамките на прогнозата на МФ.

Сезонно-независимите приходи в българските публични финанси са постъпленията от данък върху доходите на физическите лица, ДДС, акцизите и митата. Ако приемем, че динамиката по месеци през 2004 ще е подобна на тази през 2003, то тези четири приходоизточника ще отчетат значително преизпълнение до края на годината, а именно:

o данък върху доходите – около 30%;
o ДДС – около 14%;
o акцизи и такси върху течните горива – около 9%;
o мита и митнически такси – около 33%.

Доброто изпълнение по данъка върху доходите обаче отчита и облагане на доходи от декември, включително годишни премии, и вероятно след изчистване на този ефект очакваното преизпълнение ще в границите до 20% над заложеното в бюджета.

Промяната в структурата на потребление на енергийния пазар вероятно ще води до трайна тенденция към намаление на потреблението на горива с висок акциз (бензин) и заместването им с горива с по-нисък акциз (дизелово гориво и газ). Очакваме приходите от акцизи да са до 5% над заложеното в бюджета.

На основата на данните до този момент можем да предположим преизпълнение на събирането на тези данъци от около 800-850 млн. лв. за годината.

Дълг, резерв и финансиране на дефицита

Вътрешният дълг за януари 2004 нараства с 90 млн. лв., от 2241 млн. лв. към края на декември до 2331 млн. лв. в края на януари. Външният публичен дълг също нараства с 56 млн. евро до 6960 млн. евро в края на януари. Фискалният резерв намалява със 122 млн. лв. – от 3849 млн. лв. в края на 2003 до 3727 млн. лв. в края на януари.

Като се отчетат валутно-курсовите разлики обаче трябва да се има предвид, че през януари българското правителство реално намалява външния дълг с изплащане на близо 97 млн. лв. главници по брейди-облигации.

Имайки предвид прогнозата ни за преизпълнение на приходите, вероятно бюджетният дефицит и тази година ще бъде по-малък от предвидения. Затова очакваме намаляване на нетния публичен дълг, най-вече на външния, при запазване или леко увеличение на фискалния резерв.

Управлението на дълга и резерва през тази година не трябва да се разглеждат в контекста на фискална стабилност (и съответно – риск), а по-скоро като възможен инструмент на парична политика. Към момента общият размер на фискалния резерв е около 75% от паричната база. Изкарването на фискалния резерв от централната банка (харчене или депозиране в търговски банки) би увеличило паричната база, а с известно забавяне – и общия размер на кредита (при паричен мултипликатор от около 3.5).

Очаквания и тенденции през 2004

1. Общата тежест на публичните разходи вероятно ще надхвърли 38.7% от БВП. От една страна, при запазване на нисък курс на долара и цени на основни суровини, номиналният БВП няма да достигне очакваните от правителството 38 милиарда лева. От друга страна, очакваме преизпълнение на приходите, което ще бъде похарчено през втората половина на годината.
2. Очакваме преизпълнение на приходите по данък върху доходите върху физическите лица, ДДС, акцизи и мита. Общото превишение ще в рамките на 800-850 млн. лв. (по данни до момента). Приходите от ДДС ще надхвърлят прогнозата на МФ най-вече заради по-бърз ръст на потреблението (донякъде причинен от разширяването на кредитите), и още повече – заради нарастването на вноса на потребителски стоки.
3. Приходите от социални и здравни осигуровки ще бъдат в границите на очакваното от правителството. През 2003 г. правителството изчерпа ефекта от засиления административен контрол – регистрацията на трудовите договори и минималните осигурителни прагове – и няма основания да вярваме, че бизнесът ще планира така разходите си, че да плати повече осигуровки, отколкото правителството очаква.
4. Субсидиите и капиталовите разходи (или, с други думи,“дискреционните разходи”) вероятно ще надскочат значително прогнозите на МФ. Основанията затова са няколко: предстоят парламентарни избори; преизпълнението на приходите ще позволи такива нови разходи в края на годината; задържането на управляващата коалиция изисква повече разходи в селското стопанство и по инфраструктурни проекти; губещи дейности, финансирани със субсидия, трудно се закриват в година преди избори.
5. Неданъчните приходи, и най-вече – таксите – вероятно също ще бъдат повече от очакваното. Трябва да се има предвид, че в повечето случаи таксите се плащат заради инициатива на самия платец, т.е. той има нужда от някаква публична услуга, за която заплаща такса. Затова събираемостта на таксите е по принцип висока. Това от своя страна създава средно- и дългосрочен риск от изместване на облагането с данъци от “облагане” чрез различни такси (за лицензи, за издаване на документи, за различни “услуги” и др. под.).

Накрая, може да очертаем няколко съществени тенденции, които ще застрашават средносрочната стабилност и влияят на бизнес средата:

o разходите за пенсии и здраве растат по-бързо от събираните осигуровки, при общо недоволство на рецепиентите на подобни трансфери;
o субсидиите за губещи дейности и инвестициите в проекти със съмнителна икономическа стойност ще са повече от предвидените;
o бюджетните показатели вече показват, че земеделието се превръша на макро ниво в основен получател на преразпределен доход;
o управлението на дълга и фискалния резерв могат да доведат до монетарни ефекти, които да се отразят в промени на стимулите за инвестиции и потребление.

--------------------------------------------------------------------------------

[*] Този анализ е изготвен за рубриката на Indusrty Watch във в. “Дневник”, където за първи път се е появил на 15 март 2004