10-03-2004

10 март 2004 12:10

След изборите Путин ще има повече власт от мнозина руски царе

Интервю на Драгомир Иванов, Дневник,

с известния познавач на Русия Александер Рар*

неуспешни. Той трябва да се справи с един вид апатия сред руснаците, за които е повече от ясно, че Путин ще остане президент, заради което и мнозина може би няма да отидат да гласуват. Сега сме свидетели на нова политическа интрига, нова ситуация. Отново са налице някакви противници на Путин -старото правителство и преди всичко Касянов. Има и ново лице - Михаил Фрадков, който заедно с Путин практически на 14 март ще започне да управлява. Това е нов нюанс, с който Путин си гарантира повече подкрепа, засилва политическия интерес сред населението, а и допълнително подсилва властта си през следващите четири години.

Новият премиер Фрадков е смятан за незабележим и по-скоро привърженик на държавната икономика. Как оценявате номинацията му?

- Още е рано да се каже дали е привърженик на държавната икономика, но пък не е и убеден застъпник на пазарната икономика. За политическите му възгледи нищо не се знае нито на Запад, нито в Русия. Фрадков е типичен функционер и представител на старата съветска бюрокрация. В министерството на външната търговия още по съветско време е отговарял за важни проекти, познава още от тогава Запада и неговите структури. Специалист е и по присъединяването на Русия към СТО. А за президента Путин е особено важно през следващите четири години Русия да се интегрира в световната икономика, заради което се нуждае от човек, който познава западните институции не само от книгите, но и от практиката. Тъкмо на тази основа бе направен и изборът на Фрадков, който много добре е запознат с ЕС. Европа е и ще бъде най-големият търговски партньор на Русия, търговските отношения ще се развиват още по-интензивно, заради което и на Путин му трябва премиер, който да може да води и техническите разговори с бюрокрацията в Брюксел.

Известният руски социолог Олга Крищановска обаче определи номинирането му като продължение на досегашния курс на Путин да настанява на висши постове хора от тайните служби. Това така ли е?

- И да, и не. Не мисля, че Фрадков е типичен служител на тайните служби. Той обаче е типичен "силовик", което означава човек на силовите министерства, към които се числят както тайните служби, така и армията, външното министерство, а и данъчната полиция. Като бивш главен данъчен инспектор Фрадков си е изградил и особен имидж на човек, който бе в състояние да ограничи изтичането на руски капитали и който въведе либерален данъчен кодекс, от който руската икономика всъщност спечели. Затова и Путин сложи начело на правителството човек, чийто имидж на "силовик" ще благоприятства диалога с консервативните сили, но в същото време може да представлява и либералните възгледи.

А свързан ли е изборът му и с борбата на Путин срещу олигарсите?

- Несъмнено. Путин продължава да преследва олигарсите и скоро вероятно ще извърши известна ревизия на приватизацията от 90-те години. Това, разбира се, ще предизвика силни критики на Запад, но в Русия ще бъде силно аплодирано. И премиерът, натоварен с провеждането на тази политика, трябва да е някой, който знае достатъчно за олигарсите. Тъкмо Фрадков, в качеството си на първи заместник-председател на Съвета за национална сигурност през 90-те, но и като министър на търговията, стоеше близко до олигархичните структури, без директно да се облагодетелствал от тях. Той изглежда некорумпиран и не е посягал на народното имущество. Но той разполага и с компрометиращи материали за всички олигарси, тъй като като в Съвета за национална сигуронст се занимаваше и с икономическата престъпност. Тъй че от тази гледна точка Путин има и човек, който да продължи борбата с олигарсите.

Как върви, според Вас, предизборната кампания в Русия?

- Няма никаква предизборна кампания в Русия. Путин не води никаква кампания, а управлява, с което практически затвърждава представата на руснаците, че няма алтернатива. Той не се впусква в дискусии и опасни разговори с противниците си, говори от трето лице, с което също способства за впечатлението, че няма конкуренти за поста. В действителност всички опозиционни партии се отказаха от битката, никой не иска да се изправи срещу Путин. Тези избори ще влязат в историята на Русия като най-еднозначните, а Путин може да се надява на почти 80 процента от гласовете.

Но все пак има и други кандидати, например Ирина Хакамада. Какви са шансовете й?

- Абсолютно нулеви. Тя не беше подкрепена и от собствената си партия (Съюзът на десните сили) и много трудно ще вземе и 2-3 процента. Тя въобще не е популярен политик, проведе катастрофално кампанията си за Думата, изведе погрешни лозунги, които може би са добри за една западна държава, но в Русия се натъкват на абсолютно неприемане. Руснаците не обичат младите капиталисти, които са направили много пари и се отъждествяват със средната класа. Хакамада има толкова малки шансове, колкото и Сергей Глазев или кандидатът на Жириновски, Олег Малишкин.

Доколко голяма е опасността от концентриране на твърде много власт в Кремъл след изборите?

- От гледна точка на тези, които искат гражданско общество и силна демокрация в Русия, развитието е почти катастрофално, тъй като практически цялата власт се събира в ръцете на един човек, Путин. След изборите той ще има повече власт, отколкото мнозина руски царе или генерални секретари. Ако му се стори важно, би могъл да промени конституцията и да я нагоди спрямо интересите си. Това поражда силни опасения на Запад, но могат да се чуят и други мнения, че след 90-те години, които изправиха Русия на ръба на икономическа катастрофа, сега започва известна стабилизация, начело на която е Путин. И че му е нужен втори мандат, за да продължат реформите. Затова и той има много поддръжници сред руските интелектуалци, а и сред западните бизнесмени, които по-скоро биха приветствали, отколкото критикували политиката му.

Европейската комисия обаче разкритикува отказа на Русия да приложи споразумението за партньорство и сътрудничество с Еевропейския съюз (ЕС) и към новите членки. В отговор руските политици заявиха, че Европа била слабо подготвена за разширяването си на изток. В какво е същността на влошените отношения между Брюксел и Москва?

- Русия никога не е приемала ЕС сериозно. Русия вижда съюза предимно като икономическа и по-малко като политическа общност. Пред последните години обаче, след като извърши значителни крачки за разширяването си, ЕС вече започна да говори с променен език към Русия. Съюзът вече има политически интереси, било то затвърждаването на шенгенския режим в новите членки, проблемът с Калининград, или по общата външна политика и политика за сигурност. Има и геополитически спорове около т.нар. страни от "близката чужбина". ЕС определя Украйна, Молдова, Беларус, Грузия като една нова чужбина, докато Русия ги смята за "своя" чужбина. Има и проблеми от икономическо естество - руснаците са разочаровани, че губят традиционните си пазари в Източна Европа, смятат новите шенгенски зони като стена срещу Русия. Освен това мислят, че споразумението за партньорство и сътрудничество трябва да важи само за западните страни, тъй като в източноевропейските държави то би било катастрофално за руските интереси. Те се опитват да го заобиколят, но с малък успех, тъй като се натъкват на консолидирано мнозинство в ЕС, което вече отдавна е развило обща позиция срещу Москва. И все повече анализатори отчитат, че Русия всъщност е подценила, дори проспала източното разширение на съюза, а едва сега започва тежките преговори по проблемите, които можеха да се решат през последните десет години.

Европа критикува Русия и по чеченския въпрос. Смятате ли, че ЕС не трябва да са загрижени за ситуацията в Чечения, както настояват политиците в Москва?

- ЕС трябва да е загрижен за нарушенията на чеовешките права и от двете страни в Чечения. Много руски войници извършват престъпления, както и мнозина чеченски бойци. В случай, че Русия продължи тази война с години, ЕС трябва да се насочи към хуманитарен подход, основан на гражданското общество. Тогава обаче ще се натовари и с много проблеми, които затрудняват Русия в пътя й към демокрацията. Русия е член на Съвета на Европа, поела е известни задължения, заради което и западната общественост се надява, че Москва ще се държи според цивилизационните правила и с цивилизационни средства ще подхожда към проблема със сепаратизма в Чечения. Русия обаче действа там с цялата си военна мощ, окупирала е чеченската република и я държи под контрол. Европейците, от друга страна, не знаят и какво точно се случва в Чечения, за мнозина просто е много по-лесно да заклеймят Русия или пък да изискват от нея политическо решение, като това да възобнови преговорите с Масхадов, един наистина експерт, който знае какво става там, макар отдавна да няма контрол върху региона.

Европейският депутат Оливие Дюпюи обяви гладна стачка, за да апелира за временно управление на ООН в Чечения. Над 18 000 души подписаха призива му, а на 23 февруари в редица европейски столици се проведоха демонстрации. Могат ли подобни граждански инициативи да накарат лидерите на Европа да поставят по-остро чеченския въпрос пред Москва?

- Мисля, че не. Дори съм сигурен, че ЕС и неговите политици имат все по-малки възможности да поставят въпроса пред Русия по-остро. За Москва проблемът е премахнат, Чечения отново е част от Русия и сепаратизмът от руска гледна точка е победен. И Русия днес се бие с терористични банди, които са се скрили в Чечения, но които с течение на времето ще бъдат елиминирани. Преди дни на границата с Дагестан руски войници застреляха един от чеченските лидери Хамзат Гелаев, сега ще се опитат да отстранят по този начин и другите полеви командири. От руско гледище войната в действителност е свършила. От гледище на Европа обаче това е война. Разбира се, европейските правозащитни организации ще продължат да работят там и да се опитват да оказват натиск върху Русия, но мисля, че шансовете им да повлияят на Москва са много малки. Съмнявам се, че и западните политици ще превърнат чеченската тема в приоритет на отношенията си с Русия.

- - - - - -

*Александер Рар е един от водещите западни анализатори по проблемите на Русия и постсъветското пространство. Програмен директор на работната група за ОНД и Русия в Германския съвет за външна политика (DGAP) и координатор на постоянния форум ЕС-Русия, организиран от влиятелния мозъчен тръст. Преди да се присъедини към DGAP, Рар е бил научен сътрудник в изследователския институт на Радио Свободна Европа/Радио Свобода в Мюнхен и ръководител на проект във Федералния институт за източноевропейски и международни изследвания в Кьолн. Консултирал е американската корпорация "РАНД" в Санта Моника, Института за изследване на сигурността "Изток-Запад" в Ню Йорк и Съвета на Европа. Автор на биографични книги за Михаил Горбачов (1986) и Владимир Путин (2000) и на Стратегическия доклад на Тристранната комисия за Централна Азия.