29-02-2004

Online от 1 юли 2002

,

 

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

 

19 февруари 2004 13:05

Племето корубо живее в условията на амазонски социализъм

Още инфо

 

Корубо са едно от малкото така наречени “изолирани” индиански племена в Амазония. Този тип етнокултурна кататония се смята за нещо като природна забележителност и се ползва от защитата на държавата и международните организации.

Корубо живеят наистина почти в пълна изолация от околния свят. Не ползват практически нито едно от достиженията на съвременната цивилизация. Преди няколко години застреляли лекар и двамата му придружители. Той искал да ги ваксинира срещу някакви тропически заболявания. Те не искали. А тримата доброжелатели на амазонските

индианци наистина били буквално застреляни: с отровни стрели, издухани от дървени тръби.

Корубо ги произвеждат по технология, която се губи в непрогледната тъма на незапомнената от тях древност. Рецептата за отровата я знаят само мъжете. Племето е стигнало в своята културно-историческа еволюция до такова едно разделение на труда: смъртта е професия на мъжете, раждането и животът – на жените.

Мъж от племето корубо демострира умението да издухва отровна стрела от дървената си тръба, произведена по технология, по-древна от спомена за нейното създаване. Той практикува своята професия: смъртта

Тя практикува своята: раждането и отглеждането на деца. Живота...

На ленински език би могло да се каже, че корубо вече са построили социализма в едно отделно взето племе.

Неколцина зле платени от различни фондации ентусиасти се занимават с поддържането на изолационния режим. Правят го от дистанция – живеят в пристанищни градчета по Голямата река извън територията, обитавана от самоизолиралите се. Според един от тях – както той споделя пред камерата на “Дискавъри” – трябва да бъде опазена уникалната етнокултурна идентичност на корубо. Според другия, основната им задача е да опазят живота на етнолингвистите, ботаниците, археолозите, мисионерите и всякакви други хуманисти, изследователи и авантюристи, на които може да им хрумне да посетят този район на амазонската джунгла. Така да се каже, предосигуряват ги срещу риска да бъдат поразени от стрелите на етнокултурната идентичност, която вероятно предизвиква пристъпи на патриотичен подем в душите на мъжете (основно) корубо.

Арапаймата (още гигантска арапайма или пираруку, точно класификационно наименование на биологичния вид: Arapaima gigas) е южноамериканска риба, среща се в Бразилия, Перу и Гвиана. Заради ценните си вкусови качества и трофейната си стойност в спортния риболов, вече се развъжда изкуствено и на други места в света - най-често като обект на тематичен туризъм.

Племето обитава територия колкото Флорида или Португалия. Там живеят още няколко други племена, кое от кое по-изолирано – от света, от съседите си и от съвремието. Долината Явари е в най-западната част от бразилска Амазония, в самото подножие на Перуанските Анди. Тук джунглата още не я изсичат и тя дреме в тропическа ленност такава, каквато е била преди хиляда години.

Корубо са риболовци. Те имат щастието да населяват бреговете на речни притоци, в които плуват многолюдни пасажи от екзотични трофейни видове, чиито улов е мечта за всеки въдичар на планетата.

Тук например е самата родина на арапаймата – може би най-голямата сладководна риба в света, която мери тегло и дължина само с меконгския сом.

При такова обилие от храна е обяснимо защо корубо изглеждат весели и доволни – на никое друго място по света, където социализмът е напълно построен, не могат да се срещнат толкова усмихнати физиономии.

Но това няма нищо общо с етнокултурната идентичност. То е регионална природогеографска специфика на корубския социализъм.

Риболов на Хаваите>>

Хаваите>>

Никулденска разпсодия>>

Виждали ли сте така усмихнат севернокореец? Друго си е да живееш край река с арапайми. Детето до него е в непосредствен контакт с едно от малкото достижения на цивилизацията, които предизвикват интереса на корубо: дъвката.

Тана куру, тана ке - на риболов под прицела на корубо

Начало    Горе


© 2002-2004 Още Инфо