18-02-2004

Online от 1 юли 2002

,

 

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

 

18 февруари 2004 13:30

И замириса на светлана джамджиева

Белчо Дончев

 

“Иван Костов беше талантлив политик и силен премиер - до известно време. Но омразата убива - и човека, и политика. А понякога може да убие цели партии.”

Цитат от труд, рубрика: позиция, автор - светлана джамджиева

Ако омразата убиваше, то между неколцината останали живи в България, освен кеворк и слави, щеше да е и светлана, хванала с едната си ръка валерия, с другата т. токин, скрити вместе зад мощния гръб на т. тошев. Ако омразата убиваше, то труд, неделята и шоуто отдавна трябваше да са изчезнали отвъд пределите на познатите три пространствени измерения - поради нелепата смърт на техните читатели и зрители.

Защото светлана, валерия и другите, които няма опасност да се самозаразят със собствената си злоба, са влюбени единствено в себе си и в собствената си илюзорна обществена значимост. Те мразят своите зрители и читатели. Толкова ги мразят, че ежедневно ги обливат със своята омраза. Умират от страх, че случайно е възможно някой зрител, слушател или читател да започне да си задава въпроси:

“Защо аджеба трябва да мразя толкова силно точно Иван Костов?”

или: “Защо 200 000 недоказани пари на Чорни са повече, по-незаконни и далеч по-важни от 250 000 000 недоказани (засега) пари Садамови?”

или: “Защо този борец за правда т. тошев не направи проучване – от къде са и партийните, и личните пари на Доган?”

или: “Ако Иван Костов е разсипал държавата, то какво е направил тогава Беров? Ами Жан?

или: “Жан, Иван и другите какво е – документалистика ли, белетристика ли, литература ли, донос ли?”

Но светлана и всички светлани от обединените тошеви медии не искат и да допуснат дори най малката възможност техните омразни зрители, слушатели и читатели да се замислят, да си задават въпроси, а да не дава Господ - и да си отговорят. Техните омразни зрители и останалото трябва да бъдат прости, объркани, неграмотни, да преглъщат послушно всяко тяхно внушение, да мразят с тяхната омраза всеки, който застрашава илюзорната, прозрачна, джамджиева обществена значимост. Защото само на такъв фон слави може да е социален феномен, тошо може да е писател, кеворк - медиен демиург, а всичките вместе - емблема на самите себе си и мерило за обществена значимост...

Начало    Горе


© 2002-2004 Още Инфо