|
|
На 12 февруари Правозащитният център Мемориал публикува отвореното
писмо на близките на хора, изчезнали след задържането им от сътрудници
на силовите структури в Урус-Мартановски район на Чечения. Писмото е
подписано от 123 души и е с дата 14 януари.
Уважаеми Владимир
Владимирович,
Отчаянието и
безизходицата ни принуждават нас, хора, чиито близки са “изчезнали”
след задържането си от представители на силовите структури, отново да
се обърнем към Вас като към гарант за спазването на конституцията на
Руската федерация. Ние и преди това неведнъж сме се обръщали към Вас с
индивидуални и колективни писма, но вероятно те не стигат до Вас.
Иначе бихме забелязали промяна към добро в решаването на най-острия
проблем на Чечения – непрестанните отвличания на хора.
От пролетта на 2000
година много жители на нашата република очакваха установяването на
елементарен ред и законност, като свързваха извършваните до тогава
масови нарушения на техните права с неизбежната цена на отминалите
военни действия. Ние се надявахме, че ръководството на Руската
федерация ще предприеме ефективни и решителни мерки за създаването на
действени органи на държавна власт, в това число - на правозащитни и
съдебни органи, способни да осигурят спазването на гарантираните от
конституцията на Руската федерация права и свободи на гражданите,
живеещи на територията на Чеченската република.
Но времето показа,
че не е било писано тези наши надежди да се осъществят. През четирите
предишни години станахме свидетели и жертви на още по-крещящи
нарушения на човешките права, в това число на насилствени отвличания,
екзекуции без съд и мъчения. Така, според публикувани от
администрацията на Урус-Мартановски район в местната преса данни, само
на територията на този район за четирите следвоенни години от
неизвестни въоръжени хора във военно облекло са отвлечени 255 души.
197 от тях са безследно изчезнали, 39 са захвърлени извън населените
места със следи от мъчения. А в 18 случая са намерени човешки трупове
със следи от насилствена смърт. Ако отбележим, че тези данни са
занижени и че това се е случило на малък къс земя с 13 населени места,
става разбираем мащабът на нашата трагедия, на нашата болка.
При повечето
отвличания е била използвана военна техника – БТР-и, автомобили “Урал”
или “УАЗ”. Освен това похитителите спокойно са пристигали с тези
машини на мястото на престъплението и след това са си тръгвали през
постовете на федералните сили. Немалко са случаите, когато някои от
нас са виждали същата техника или “неизвестните” лица във военна
униформа, които вечерта са участвали в отвличането на членове на
семействата ни или са безчинствали в къщите ни, на територията на
военната комендатура, в управленията на МВР, на централния площад на
град Урус-Мартан точно пред военната комендатура на района. Понякога
успявахме да предадем в прокуратурата номерата на бронетранспортьорите
или автомобилите на престъпниците. Или намирахме във военната
комендатура или в управленията на милицията леките автомобили, с които
бяха отведени нашите деца, по-късно изчезнали или убити. Всички тези
факти свидетелстват само за едно – в огромното си мнозинство тези
престъпления са били извършени от представители на федералните силови,
в това число наречени правозащитни структури, макар често властите да
ни уверяват, че отвличанията и убийствата са дело на някакви
неизвестни силови структури.
Междувременно всички
наши жалби с подобни факти в органите на прокуратурата нямат резултат.
Нито едно углавно дело, образувано по случаите на отвличане и убийства
на хора от сътрудниците на федералните силови структури, не е
разследвано в същия Урус-Мартановски район и не е внесено в съда
(освен
делото на Буданов, разбира се).
И за какво следствие може да се говори, ако нашите молби дори до
Генералната прокуратура на Руската федерация да бъдат поне разпитани
лицата, заподозрени в извършването на престъпления, остават
неудовлетворени. За четири години нито едно длъжностно лице в
Урус-Мартановски район не е наказано поне за безотговорно отношение
към служебните си задължения, докато в същото време в района
продължават убийствата, изчезванията и мъченията на хора.
В началото на 2003
година, когато се заговори за референдум за конституция на Чеченската
република, ние изпитахме някаква надежда, че след приемането на
конституцията властта ще изясни съдбата на нашите отвлечени близки и
ще въведе елементарен ред в републиката. Ние, преди всичко, се
надявахме, че най-напред законът ще започне да се спазва от
представителите на органите на държавната власт на Руската федерация.
Нашите надежди тогава бяха засилени от Вашите думи, изречени в
навечерието на мартенския референдум, че трябва да се гласува в
референдума, за да не се страхуваме от “среднощното почукване на
вратата”. И ние гласувахме в мартенския референдум, за да бъдат
освободени нашите отвлечени близки, за да не се страхуваме от
среднощното почукване на вратата, за да престанат масовите нарушения
на правата на хората в републиката. След това бяха изборите за
президент на републиката. И накрая, през декември миналата година,
изборите за депутати в Държавната Дума на Русия. Преди всички избори
се изливаше порой от обещания за въвеждане на ред в републиката, за
прекратяване престъпните действия на
"бандитите
с бетеери", за разпростиране на правовата
зона на Руската федерация и върху чеченска земя.
Уважаеми Владимир
Владимирович!
Скоро ще стане
година, откакто чухме Вашия призив да приемем конституция на
Чеченската република. И днес, през януари 2004, ние сме принудени да
Ви кажем, че все така се страхуваме от почукването на вратата посред
нощ, че прословутата правова зона така и не достигна до нашата
многострадална република, а “бандитите с бетеери” продължават черното
си дело – отвличат и убиват хора. Ние Ви съобщаваме, че нито един наш
отвлечен близък не е освободен за това време, нито едно углавно дело,
образувано по случай на отвличане на наши близки, не е разследвано от
прокуратурата. И ние отново се обръщаме към Вас с молба да бъдат
предприети спешни и ефективни мерки за създаването в републиката ни
поне на някакви органи на властта, които да се подчиняват на закона,
за изясняване на съдбата на нашите отвлечени близки. Ще сме Ви
признателни, ако ни съобщят какво се е случило с нашите близки след
арестуването им, даже ако са били убити.
За да сме сигурни,
че това наше обръщение ще
стигне
до Вас, ние ще се обърнем към средствата за масова информация с молба
да публикуват това писмо.
Публикацията подготви Борислав Скочев |
