|
|
Това писмо бе получен в редакцията на "Още инфо" и
ние приемаме, че то е адресирано лично до всеки наш читател
Скъпи приятелю,
Аз съм в гладна стачка от 18 януари, опитвайки да
накарам правителствата на демократичния свят, и първо на Европейския
съюз и неговите страни-членки, да се произнесат за чеченския геноцид.
Започнах гладната си стачка преди всичко, за да бъда
съпричастен със стотиците хиляди чеченци, изоставени на трагичната си
съдба, жертви от 1994 на нещо, което е равносилно на скрит геноцид.
Аз призовавам към незабавна хуманитарна намеса с
решение за приемане на чеченски бежанци, за лечение на чеченски деца,
които са били ранени или осакатени, и за приемане на мирния план,
предложен от правителството на Масхадов, който предвижда създаването
на временно управление на ООН в Чечения. Апелът на Транснационалната
радикална партия в подкрепа на този план досега е подписан от повече
от 16 000 души от целия свят.
Няколко дни преди шейсетата годишнина от депортацията на чеченския
народ в Средна Азия, извършена на 23 февруари 1944 по заповед на
Сталин, аз вярвам, че ние трябва да удвоим усилията си. Затова ви
каня:
-
да вземете участие в демонстрациите в памет на
шейсетата годишнина от депортацията на чеченския народ, които са
организирани в понеделник, 23 февруари, в Брюксел, Копенхаген,
Москва, Прага, Рим и Вилнюс, или да организирате подобни
демонстрации в други столици;
-
да се присъедините към гладната стачка за един, два
или три дни между 20 и 23 февруари 2004 в подкрепа на мирния план на
чеченското правителство. Можете
да се присъедините към протестиращите;
-
да изпратите съобщение по-долу до вашите приятели и
познати. Този малък жест може да ни помогне за кратко време да
получим подкрепата на още хиляди хора.
Силно се надявам, че ще можете да се присъедините към
демонстрациите на 23 февруари и благодаря предварително за вашата
помощ!
Сърдечни поздрави,
Оливие Дюпюи
P. S. Препратете писмото
до вашите приятели, близки и познати:
Драги…,
Аз подписах апел за прекратяване на геноцида в Чечения.
Няма съмнение, че “геноцид” е точната дума, защото от 1994 насам от
население малко по-голямо от 1 милион бяха убити между 150 000 и 200
000 души (15-20%),
а 300 000 бяха превърнати в бежанци.
Има ли в
двадесет и първи век причина,
която може да оправдае изтреблението на един народ? Двайсетия век беше
белязан с много случаи на геноцид. Нека сме сигурни, че в двайсет и
първи век още един геноцид няма да бъде доведен до успешния си край.
Можете да подпишете апела на следния адрес:
http://oshte.info/007/017.htm
Благодаря Ви предварително!
Демонстрациите на 23 февруари 2004:
- Брюксел, от 11 до 14 часа пред Европейския
съвет (площад Шуман);
- Копенхаген (времето и мястото още не са
уточнени);
- Москва, от 12 часа на площад Лубянка, пред
паметника на жертвите на сталинизма;
- Прага, от 17 часа на Намнести Миру;
- Рим, от 12 до 14 часа пред Palazzo Chigi,
Piazza Colonna;
- Вилнюс, от 16 часа пред сградата на Градския
съвет.
На 22 февруари:
- Берлин, 22 февруари, от 12 часа на Pariser
Platz (Brandenburger Tor).
Публикацията подготви Борислав Скочев |
