|
|
На ХІV конференция на СДС ще дойдат 4 хиляди души. Те
няма как да бъдат манипулирани. Това е
поредната мантра, която душиците от НИС ще повтарят все по-често.
Фразата допълва станалите натрапчиво познати заклинания на Н.
Михайлова за политиката на “прозрачност, отвореност и диалог”, която
ще реши проблемите на “обикновените хора”. Безсмислените думи се
набиват с неотстъпчива упоритост. До подобна техника за правенето на
кампания се прибягва, когато сугестията на вербално ниво трябва да
запълни липсата на адекватно политическо действие. Цялата кариера на
Н. Михайлова бе изградена на принципа на три медийни хватки:
жестомимично и публично изиграване на “близост” със силния на деня в
СДС; наизустяване и преповтаряне на думите на лидера; клиширано
говорене, което елиминира в зародиш случването на диалог.
Безпроблемното партийно израстване на Н. Михайлова показа, че
изграждането на словесни завеси между случващото се и “неговото лишено
от смисъл и рискове” тълкуване е удобен начин за политическо
наместване. Правилото е просто:
Когато говориш баналности, никой не те слуша и
следователно няма желание да ти опонира.
Когато възпроизвеждаш думите на авторитета в партията –
без усилие паразитираш върху неговия интелект.
Когато изобразяваш близост с лидера, а тя се
мултиплицира чрез камерите и фотообектива, “деликатно” инвестираш в
личната си кариера, консумирайки чужда харизма.
В този личен
PR няма нищо лично. Схемата съществува от
времето на тоталитарната (Гьобелсовата и Живковата) пропаганда.
Нейният актуален ренесанс може да бъде разчетен в приличащите си
техники за печелене на популярност, с които паралелно боравят Н.
Михайлова и лидерът на БСП С. Станишев.
Преди култово-безсмисленият слоган за “отворената,
диалогична и прозрачна политика” да бъде пуснат в хипнотично
обръщение, посланието на прословутата реклама за пране на “Бонукс”
беше употребено от Н. Михайлова в кметската надпревара. Размахала
пръсти като домакинята от рекламния клип, лидерката обеща на софиянци
по-чисто и по-добро управление. Баналната и комична узурпация на това
битово клише предизвика снизхождание и подразни по-интелигентните
хора. Но тя попадна във вече “отработените” канали за подсъзнателно
възприемане, създадени от клипа на “Бонукс”. И в този смисъл употреби
едно наложило се послание.
Вероятно ходът е добре обмислен и навреме подсказан. И
в момента в изявите на Н. Михайлова се натрапват три добили известност
щампи, които се набиват като с медиен чук в главите на “потребителя”.
За прозрачната политика, за проблемите на обикновените хора и за
конференцията, която няма как да бъде манипулирана. Похватът е
антипатичен, но работи. Той подменя искреното политическо говорене,
което би имало здравословен ефект върху партийното тяло с изчислено
дърдорене, чиято цел е фалшификацията.
Изследвания сред целеви фокус-групи показват, че
докато задълбочените послания на 29-та за проблемите в СДС се
възприемат като зле артикулирани, клишетата на Н. Михайлова са вече
заседнали в паметта на хората и започват да произвеждат
“представи”. Ако ставаше въпрос за състезание на политически
тези, програми и личности, това можеше да се приеме като нормална част
от един вътрешнопартиен дебат. В действителност обаче повтаряните като
от латерна думи, които бълва Н. Михайлова, руинират възможността за
продуктивна дискусия. Те заобикалят проблемите на СДС и се стремят да
превърнат слушателите в тъпи марионетки. Рано или късно обектите на
това “психовъздействие” или с отвращение ще престанат да чуват, или
като зомбита с опразнено съзнание ще почнат да гъгнат с тенекиения
глас на своята “лидерка”.
Когато една политическа общност подмени и забрави
своите истински желания и стремежи, тя губи енергията си и започва да
се саморазрушава. След това ритуално и умишлено провокирано
“самоубийство” на партийното “торище” още известно време ще трепкат
уродливите филизи на нейните лидери, но те няма да изпълняват никакви
обществени функции. А нали в това е смисълът на политиката…
Показателно е, че този партиен и политически вампиризъм, практикуван
от най-мракобесната пропаганда, се опира на усещането за криза,
безперспективност и безпомощност, които съпътстват периодите на
икономически катаклизми и духовно омерзение. Вулгарно е, че лидерът на
партия, която претендира, че носи най-чистите в своята християнска
консервативност принципи, прибягва до подобни хватки за властовото си…
оцеляване.
Думите са свещена сила. Те ни
доближават до истината за това, което сме. Или мечтаем да
бъдем.
Затова е неморално Н. Михайлова да говори за
“прозрачност, отвореност и диалог”, след като произвежда политика на
“партийно насилие, лицемерие, пошлост и лъжи”. Неморално е точно тя да
прокламира “грижа за хората”, когато в себе си е студено безразлична
към тях. Неморално е, че има наглостта да съобщава как ХІV конференция
на СДС няма да бъде манипулирана. След като нейният, формиран в
нарушение на устава, НИС работи, за да се яви на тази конференция не
СДС, а неговата сянка - подменена от кухи структури. И от амбициите на
некадърници, подмазвачи и кариеристи.
Вече звучат досадно разказите за рейдовете на
зам.-председателя на СДС Емануил Йорданов из пицариите на кв.
”Лозенец”.Там сред капучино и доматен сос се водят поверителни
разговори за връщането на бивши седесари в скута на партията. Те
трябва да заместят бунтарите, които поискаха оставката на Н.
Михайлова.
С плам върви създаването на нови клубове на МСДС в
Бояна. “Обясним” процес като се има предвид, че районът дълго време
беше доминиран от апаратните навици на Антоан Николов.
В структурите на Русе и Сливен вече пристигнаха
списъците с благопристойните членове на СДС, които непременно трябва
да бъдат избрани за делегати на форума. След като медиите премълчаха
провала на политолога Евгений Дайнов в срещата му със симпатизантите
на СДС от дискусионен клуб “Средец”, през миналата седмица около 300
души от СДС - “Илинден”, се събраха в залата на техникума “Вилхелм
Пик”. На събранието дойдоха областният председател Стефан Иванов,
членовете на НИС Ваньо Шарков и Господин Тонев, депутатите Евдокия
Манева, Асен Агов, Иван Н. Иванов, Кина Андреева. Покрай емоциите и
жалостивото: “Ама защо ме мразите толкова?” на В. Шарков на дискусията
се разбра, че охулваните народни представители от Г-29 не са проспали
времето си в парламента. И докато изявите на гл. секретар на СДС Иван
Иванов (Мозъка) и на говорителя Николай Младенов се свеждат съответно
до 6 и до 4 въпроса за 2,5 години, за същия период от парламентарната
трибуна Димитър Абаджиев е задал 25 въпроса, Кина Андреева –51, Иван
Н.Иванов – 52, Евдокия Манева – 46, Стойчо Кацаров – около 30 и т. н.
Ако се върнем към политическия стил на Н. Михайлова,
спокойно бихме могли да обобщим, че тези парламентаристи работят
“лошо”. Защото работят… |
