|
|
Георги Лозанов е културолог, публицист и медиен експерт. Преподава в
СУ, НБУ и НАТФИЗ, дългогодишен член на НСРТ и СЕМ
За какво е симптом
медийният скандал с договора на БНТ и руския рекламен холдинг “Видео
интернешънъл”? В наводнението от думи се поизгубиха политическите му
измерения…
- Нека кажа първо,
че думата симптом е много важна. В посткомунистическата публичност
действителните мотиви, които движат основните играчите на обществената
сцена, остават забулени в тайнственост, често принадлежат на заговори
извън публичността. Затова процесите се наблюдават главно
симптоматично, до тях може да те отведе не публичното говорене, а само
безкрайното му тълкуване. Разчитаме не на факти, а на улики.
Превърнали сме се в детективи на собствения си живот. Непрестанно
трябва да душим, за да открием някакъв смисъл в случващото се. И ако
това е травматично за всички сфери, за медията направо е катастрофа.
Съвременните демокрации са медийни демокрации, защото основна функция
на медиите е дават възможност на хората да видят как се взимат
решенията, които после ще определят живота им. И тъй като у нас
медиите ни много трудно вършат тази работа, демокрацията ни изглежда
фалшива или най-малкото не изглежда съвременна. Медията, вместо да
осветява публичния център, често сама е набутана в сенчести
комбинации. Симптоматичното за това е случилото се с “Видео
интернешънъл”. То показа, е, че националната телевизия в лицето на
своя директор се управлява отвън - и извън медиата, и извън
публичността. Затрогваща гледка бяха в парламента членовете на УС на
БНТ, на които обществото е възложило управленски отговорности, а те в
някакво самоиронично оплакване искаха поне да научат какво става. Само
този "износ на управление" е основание договорът на генералния
директор да бъде прекратен предсрочно. Но въпреки че и до този момент
БНТ, за разлика от "Ден" например, е отрупана с актове и указания за
нарушения, регулаторната меланхолия спрямо нея сякаш продължава.
Започва поредна драма на съображенията: ако Гоцев бъде отстранен и
договорът с руснаците пропадне, няма ли да бъде подпомогнат рекламния
монопол на Красимир Гергов? Макар че и по отношение на този монопол
има само симптоматика и заключенията могат да се правят единствено в
стил Еркюл Поаро. Чува се и друго: че в случая Гоцев най-после се е
изплъзнал от влиянието на Кеворкян, че адютантът е обърнал оръжие
срещу генерала си и е станал нещо като бунтовник. Понеже цялата
ситуация е сенчеста и нехигиенична, героика може да бъде приписана на
всеки жест. Затова аз лично се отказвам да наблюдавам менливия
контекст на интересите и се опитвам да се водя само от реабилитацията
на принципи. Директорът на националната телевизия трябва да бъде
отстранен, за да бъде възстановена поне частично справедливостта.
Защото от самото начало беше ясно, че Гоцев е само фасада, зад която е
скрит Кеворкян и който така получи нелегитимното право и практически,
и идеологически да позиционира БНТ върху националната карта на
медиите. Ако тази позиция се измери върху политическата скала,
например, няма да е трудно да се отчете, че тя по-скоро е в ляво.
Защо Кеворкян успя да стане нарицателно име за българската публичност,
но не в рамките на професионалните критерии за качествена
журналистика, а на манипулативни техники за влияние върху общественото
мнение?
-
Преди години
правихме семинар на тема “медии и митове”, на който се оформи една
теза, най-ясно артикулирана от социолога Андрей Райчев: обществото в
преход е общество на самозванството. Причината е в прекъсването на
историческия и на биографичните разкази. Разкъсва се легитимиращата
връзка между “преди” и “сега” и който какъвто се нарече, такъв става.
Някои се нарекоха банкери, други – политици, едни се обявиха за
демократи, други – за леви консерватори и т.н. Самоназоваването,
естествено, ставаше в медиите и затова те се оказаха производители на
цялата действителност, особено на политическата, те я легитимираха. И
Кеворкян успя да се самонарече дилър на медийното самонаричане, казано
по друг начин "медийна легенда". Той успя да внуши, че владее медиата,
че е омазан от машинното масло на нейните мотори и най-добре може да я
използва за производство на власт. Цената на такава услуга е
собственото му влияние да бъде възпроизвеждано във и извън публичната
сфера. Единствено Лили Попова като директор на БНТ успя за кратко да
прекъсне това възпроизводство, след което той се завърна с всичките си
аксесоари на най-печения дилър на власт в медиите.
Не
се ли превръща Кеворкян от самозванец в създател на специфично
беззаконие, което обезсмисля демократични процедури и институции? Така
чрез националната телевизия явлението става образ на фасадната
демокрация. Скандалът с “Видео интернешънъл” само потвърди вече
причинени щети. И политиците се оказаха в конфузна ситуация с
неосведомеността си по случая.
- Ако политиците са
изпуснали медиата, не е толкова лошо. В крайна сметка смисълът на
медийната регулация е в това - да прекъсне политическата намеса в
медиите. Лошото е, че това е само привидно, че политическата класа
просто повери властта си върху медиите на посредници. Ситуацията дотам
се деформира, че вместо да се търсят съвременни механизми за медийна
независимост ,зазвучават носталгични гласове: нека да се върнем към
опита на близкото минало отпреди 20 години и пряко да поверим медиите
на политиците, за да е ясно поне кой ги управлява. По тази логика би
трябвало да реставрираме и ТКЗС-тата. Връщане не може да има, а
непрестанен опит да се продължи нататък. И да бъдат избутани
посредниците, които се настаниха на мястото на политиците, когато
ролята им бе иззета по силата на хармонизирането ни с европейското
законодателство. Друг въпрос е защо тъкмо царските хора допуснаха
медийните посредници, които после бързо се еманципираха и поеха нещата
в свои ръце. Във всеки случай това стана не толкова заради
демократични качества на царската власт, колкото в резултат на ниската
й политическа ефективност, включително и в областта на медиите.
Медийната ситуация у
нас не се ли превръща в знак за това, че в цялата държава правилата и
процедурите могат да бъдат опразнени от съдържание въпреки, че на
хартия ги има?
- Може би медиите
наистина са лакмус, защото те са не просто публични - те са самата
публичност. Вътрешните им проблеми и противоречия много повече личат,
отколкото в другите сфери. Има логика да се смята, че симптомите в
медиите, са симптом за държавата. А и след като в ситуация на преход
те фактически произвеждат власт, тежестта им нараства двойно.
Прецеденти като Кеворкян не внушават ли на обществото, че не е в
състояние да използва наличните законови средства дори при очевидно
нарушаване на правилата? По този начин безнаказаността се превръща в
популистки образец за подражание…
- Колкото и всеобщо
да е чувството за хаос, хиперболизирането на Кеворкян би задоволило
единствено собствената му мегаломания. Струва ми се, че той умее да се
любува на властта сама по себе си, дори не толкова заради някакви
конкретни интереси. Неслучайно влезе в схватка именно с Иван Костов и
започна да търси психологически и дори психиатрични измерения. Защото
през последните години Костов персонифицираше и дори монументализираше
властта. Точно на тази плоскост Кеворкян се превърна в негов основен
опонент, защото Костов е отрицание на собствените му амбиции да бъде
възприеман като същински носител на власт. Кеворкян като че ли
непрекъснато се чувства заплашен и детрониран от Костов и превръща
една обществена медиа в арена на този безумен казус. Сама по себе си
ситуацията е абсурдна и направо невъзможна за истинска обществена
телевизия.
Защо гражданската съпротива и недоволство не успяват да изиграят
своята регулаторна роля спрямо подобна катастрофа в българската
публичност?
- Защото сенчестото обкръжение на публичния ни свят
вече е такова, че дори и принципните морални позиции могат да се
окажат в услуга на нечий интерес. Това срива всеки порив за
критичност. Завъртаме се в омагьосан кръг. Човек хем се съпротивлява
срещу нещо, хем иска да се предпази и тези лупинги обезсилват всякаква
възможност за гражданска съпротива. Въпреки песимизма си искам в
“Сорос център” да направим група за граждански натиск. Защото в така
наречения трети сектор – на гражданското общество – все още има
неизразходван ресурс. Първият сектор е свързан с политическите
интереси, вторият – с икономическите. Остава сред гражданите да се
потърси последния шанс за изразяване на автентична критична позиция.
Затова планирам проект или акция, в която на базата на мониторинг на
медиите и на цялата публичност да се откриват и ясно да се
аргументират публичните кражби на власт, на легитимност, на законност.
И при очевидната липса на институционална реакция в такива случаи, да
се оказва натиск върху институциите да предприемат необходимите според
закона действия.
Гражданският натиск ли е изходът от тази лоша безкрайност от провали в
сегашната публичност?
- Въпросът е не само
в това, а и как гражданската позиция да не бъде употребена от онези
хищни крадци на каузи, които дебнат да присвоят всяка удобна за
момента позиция. Само така натискът и съпротивата могат да бъдат
ефикасни. Тук престават да бъдат важни личните политически
пристрастия. Важно става гражданските акции да не се усвояват
политически или чрез други форми на лобизъм, за да обслужват нечии
интереси. Когато повече хора сами участват в публичността по
конфликтни теми, драматизмът на политическите разделения не е толкова
забележим. На територията на гражданския сектор различните политически
пристрастия не могат да пречат. И е въпрос на култура да се търси
взаимодействие при лекуването на раните и щетите в българската
публичност.
Възможно ли е случаят с руската компания “Видео интернешънъл” да се
превърне в детонатор на такъв тип гражданска акция на съпротива срещу
сегашните злоупотреби с медийната власт? Защото според една от
интерпретациите на случилото се този договор е заплаха и за
националната сигурност…
- Сигурен съм, че казусът с “Видео интеренешънъл” ще
продължи да детонира граждански реакции. Не съм сигурен, че силното
политизиране на негативите на този договор ще улесни ограничаването на
вредите от него. Ако се развихри политизация в стил Панайот Ляков,
Кирил Гоцев ще получи още един резервен изход. Ще интерпретира
евентуалните санкции като политическа репресия. За мен този договор е
опасен от гледна точка на медийната регулация, не заради руснаците или
руската култура. След шест години мъчителни регулаторни опити да се
развърже медиата от институционалната власт вече съществува консенсус,
че това е паралелна реалност, която се движи по собствени закони. Тя
не може да се управлява от ЦК както едно време или от комисия по
медиите, както беше в началото на прехода. Докато руският модел се
опира на управление и влияние върху медиите чрез изпълнителната власт.
В Русия има нещо като министерство на информацията. Така че този
договор свързва на късо два вече разминали се типа мислене за медиите.
За мен беше поразително, че у нас се преживя като радостно събитие
посещението на медийния министър Михаил Лесин за откриването на
представителството на “Видео интернешънъл”. Това легитимира развитието
на нашата обществена медиа в посока, обратна на търсената до сега. Не
бих коментирал обаче, че договорът с руския холдинг заплашва нашия
геополитически избор. Дори да има заплахата, тя витае като цепелин,
прелитащ над града. Ловът на улики по терена в условията на
непрозрачност може да направи една опасност по-значителна, отколкото е
в действителност и дори да я предизвика.
Но
и омаловажаването не е изход от тази ситуация, нали?
- Изходът е прост и, както казах, се състои в спешната
смяна на генералния директор. Това би бил символичен жест сред
"изисканите свинщини", които от толкова време наблюдаваме без всякакви
последствия и се деморализираме. Впрочем, аз все се опитвам да говоря
за принципи, а срещу мен седят мрачни хора с интереси, за които, както
и друг път съм казвал, вероятно съм инфантилен дърдорко. Подканват ме
да си кажа мнението, а след това се събират някъде и си решават
въпросите както си знаят. Но трябва да си даваме сметка колко важно е
говоренето от гледна точка на принципите и ценностите. Интересите не
са маловажни. Но човешкият живот в неговата земна, обозрима част има
смисъл и носи щастие само, ако символично те отвежда отвъд нея.
Живеенето единствено с интереси, независимо от моментното усещане за
успех, всъщност те превръща в екзистенциален брак и те обрича на
екзистенциална изнервеност. И понеже в нашето общество има страшно
много интереси, а принципите изпадат в културна забрава, е пълно с
изнервени джуджета, които тичат нагоре-надолу по терена. Потискаща
гледка. |
