|
|
“Конфликтът“ според мен е
между очакванията на обикновените членове и симпатизанти на “синята
идея“ каква да бъде партията им, и разбиранията на ръководството,
каквото е то днес. Сегашните лидери на СДС, на които хората се
довериха преди две години, доказаха неспособност да сторят и нищожна
част от това, за което получиха доверие и поръчение. На второ място,
те се показаха като безогледно загубили елементарен морал и вкопчили
се в постовете и властта.
Това е за мен “конфликтът“.
Упадък на партията СДС, причинен от докопаването до власт в нея на
недостойни и неспособни люде, борбата им със зъби и нокти да запазят
властта си. Проблемът е, че устройството на СДС, уставът на партията
се оказа такъв, че те изглежда не могат да бъдат отстранени според
това устройство от мнозинството обикновените членове на СДС. Т. е.
фундаментален вътрешно-демократичен проблем на СДС. СДС като че ли
стана партия, принадлежаща на “личности“, които са веднъж
завинаги станали “именити”, а не на обикновените седесари, издигащи от
себе си тези преходни личости, които да ги представляват, защитават и
да осъществяват действително техните идеи и цели.
Какъв е изходът според мен?
Какво би трябвало да стори обикновеният седесар, ако днешното
положение не го удовлетворява?
Моят отговор е: да се опита
да го промени.
Как
На предстоящата национална
конференция чрез всички възможни и законни средства да бъдат
отстранени отези, които не се ползват се с доверие, но отказват да се
оттеглят. Те да бъдат заменени с доказали способности и почтеност
хора, не непременно широко известни днес. Чрез незабавна и
безкомпромисна публична реакция и публично орезиляване на тези, които
евентуално се опитват чрез недемократични средства да си осигурят
сигурни избиратели като делегати на конференцията. Чрез публично
изразяване на недоверие, включително и с демонстрации и протести - и
пред “Раковска“ 134, и другаде, защото публично показаното недоверие и
презрение от своите разсипва нервите и изважда от тапигьозко
“равновесие“.
Ако конференцията се окаже
манипулирана и на нея не осъществи радикален поврат към добро, ако
днешните неотговорили на доверието на обикновения седесар ръководители
на СДС успеят да запазят статуквото и окопните си позиции на върха,
всеки седесар според мен ще трябва да отговори сам на себе си дали
неговият СДС е жив или е покойник.
Тези, които преценят, че са
го загубили, според мен трябва да си плюят на ръцете заради самите
себе си и заради бъдещия си живот, ако им е ценен, сами да си се
спасят, като създадат ново СДС по тяхното желание, използвайки и
горчивия си опит. Да потърсим измежду нас прилични и сериозни хора за
активисти и да им помагаме. Неизключвайки, но не и непременно
втренчвайки се до умопомрачение в днешните активисти.
Партии си отиват, партии се
и създават.
От хора. От обикновени
прилични хора, склонни да пренебрегнат “ракийката и салатката“ за
своето, на близките си и на останалите желано бъдеще. |
